Н а 27 юли и Православната, и Католическата църква честват паметта на свети Пантелеймон. На великомъченика лечител са посветени няколко църкви от различните епохи на християнска България.
Превенция
Всички наричаме знаменитата Боянска църква просто Боянска. И малцина са тези, които знаят, че неин патрон, заедно със свети Никола, е свети Пантелеймон. Превръщането на древния храм в паметник на световното културно-историческо наследство заплашва да остави местните хора без Божи дом. Затова още през 1950-1952 г. на около километър от него е построена новата църква „Свети Пантелеймон“. Която приема богомолците, след като древният храм е окончателно закрит за богослужения през 1954 г.
Нов храм в Бояна заменил историческата църква.
Икони
Няма софиянец, който да не е чувал за храма "Свети Пантелеймон" в софийския квартал Княжево, по-известен като Църквата на белогвардейските емигранти.Тя е построена през 1923 г. от руските военни инвалиди, напуснали родината си след болшевишкия преврат през 1917 г. В него се се съхраняват четири чудотворни икони - Тихвинската икона на Божията майка, пазеща хората на път, иконата на свети Пантелеймон, Казанската света Богородица и Богородица Одигитрия.
Казанската Богородица Всецарица има удивителната способност и специалната благодат от Бога да помага на страдащи от злокачествени заболявания, на измъчвани от нечисти сили, както и на зависими от наркотици и алкохол.
Изцеление
Чудотворната икона на светеца е изписана в Атон от схийеромонах Лука от манастира Ксенофонт през 2017 г. И веднага молитвите пред нея сътворяват чудо. Гъркът Янис Панополус три месеца се лекувал със заболяване на белите дробове. Направили му изследвания и през юни 2017 г. специалистите му поставели диагнозата - фиброза на белия дроб. Той посещава Атон и се поклонил в манастира „Свети Пантелеймон“ пред неговата Честна глава, както и пред неговото току- що изписано копие на чудотворната икона в Ксенофонт. Игуменът на обителта, старецът Алексей, също се помолил за негово здраве и го изповядал. На другия ден Янис отишъл при друг пулмолог, който отново му назначил нови изследвания. Оказало се, че няма фиброза на белия дроб, а само възпаление.
Закрила
Историята с попадането на копието на Тихвинската Богродица в София е достойно за роман. През януари 1905 г. в руския град Тула станало нападение от четирима бандити в Преображенския женски манастир. След като вързали игуменията и касиера, те разбили касата и заграбили парите и ценностите на манастира. Една от монахините успяла да избяга и да потърси помощ. Натъкнала се на българин, следващ в Тулското техническо училище. Той влязъл в манастира, открил нападателите и успял да ги залови с помощта на дошлата полиция. В знак на благодарност монахините му подарили тази икона на Тихвинската Богородица. Той я носил при тежко болни и те оздравявали. Но ако на иконата, донесена при болния, се появявали сълзи, той умирал. По време на Първата световна война, в която българинът участва като летец, я вземал в самолета си и винаги се връщал невредим. Само веднъж я забравил и бил свален. От този ден до края на войната не се разделил с нея. Завърнал се в България и вече на преклонна възраст подарил иконата на храма.
От килера
Четвъртата чудотворна икона е на Богородица Одигитрия. За нея свидетелства на Раиса Коклина. На нея в съновидение й се явила светата Дева и й казала: „Върви при Златан, намери моята икона, която се намира в мръсно, измий я и запали кандило“. Златан бил чистач в предприятието, в което работела Раиса, и се оказало, че наистина имал икона, захвърлена в мръсотия в килера на дома му. Раиса осветила иконата и отнесла в дома си, запалила кандило и започнала да се моли. Когато се прибрал мъжът й, който бил невярващ, взел иконата и я хвърлил в гардероба, и само след два дена полудял. След време се разкаял и постепенно започнал да възвръща здравето и разсъдъка си. В знак на благодарност жената дарила иконата на храма.
Софроний Врачански
Кога точно е основан видинският храм, посветен на светеца лечител, не е ясно, но е служел като катедрала на видинските митрополити през XV-XVIII. Според надписа, вграден до входната врата, църквата е възстановена върху по-стари основи през 1633 година. Надписът гласи: „С изволение на Отца и изпълнение на Сина и съдействие на Светия дух обнови се този божествен храм на светия и славен великомъченик Пантелеймон в лето 1633 г.“. Храмът представлява каменна постройка, вкопана в земята около 1,4 м. През 1797 г., за да бъде запазена от посегателство, била обградена с висок зид. Няколко пъти църквата е опожарявана, но бързо след това е възстановявана. Още с първия Закон за народните старини от 1927 г. храмът е включен в списъка, което е доказателство за голямата му историческа стойност. В този храм е служел Софроний Врачански по време на престоя му във Видин през 1800-1803 г.
В църквата се съхраняват две икони с много ценни и красиви обкови, изработени от прочутите видински златари през 1823 г. и 1832 г. Изографисването й става през 1646 година от неизвестни майстори. В притвора са изобразени свети Роман (или Ромил) и ктиторът жупан Тома.
Иконостасът и църковните мебели в интериора са резбовани от дебърски майстори от рода Филипови.
Пророчица
Манастирският комплекс "Свети Пантелеймон" не само е единствената обител, посветена на светеца, но е най новата в България. Намира се на пътя между Пампорово и Смолян. Основан е от българката мюсюлманка Асие, която след мистично изживяване приема християнството през 1988 г. и се прекръства на Христина.
На светеца лечител е посветен манастирският комплекс край Смолян.
Църквата е изградена с дарения за три години и през 1998 г. е осветена от тогавашния Пловдивски митрополит Арсений. Година по-късно тя е дарена на Пловдивската митрополия. На 27 юли 2006 г. на храмовия празник се прави първа копка на нова църква с патрони светци лечители светите Козма и Дамян. През 2008 г. фондацията на Христина дарява и този храм на Пловдивската митрополия. През 2020 година е осветен и трети храм - „Света Блажена Ксения Петербургска“.
В манастирския комплекс има аязмо, жилищни помещения, стаи за преспиване на болните, кухня с трапезария. Голямата популярност на манастира се дължи на сестра Христина, която според поклонниците е надарена с лечителски умения и пророчески дарби. Болни хора от различни краища на България ходят там с надежда да получат лечение и напътствия.
Асклепий
Най-старият храм, посветен на свети Пантелеймон, се намира в пазвите на Кожух планина, на около 20 км северно от Петрич. До нея се стига по черен път от село Генерал Тодоров, след което за 30-40 минути по добре маркирана пътека се стига до скалната обител. Името на нейния патрон не е избрано случайно. В олтарната ниша археолозите са открили релеф на древногръцкия бог лечител Асклепий, заради което се предполага, че тук е имало негово светилище. През XI век върху него възниква християнски храм, посветен на свети Пантелей, който също бил лечител. Затова до ден днешен се смята, че мястото е лековито. Съдейки по издълбаните ниши в околните скали, в Средновековието тук е живяло многобройно братство на монаси исихасти.
Свети Иван Рилски
Подобно на много мистични места в България, и скалната църква „Свети Пантелеймон“ се свързва с живота на свети Иван Рилски. Според легендата именно с тази обител се свързва най-ранното му отшелничество. А едно предание гласи, че докато пребивавал в килиите, младият отшелник бил набеден за появилия се мор по добитъка и бил прогонен от местните жители.
Скалната църква Свети Пантелеймон.
Скалната църква е много добре поддържана. През 2015 г. доброволци обособяват пътека със стълби и парапети, така че да е достъпна за всеки. Тогава е изградена и постройката на мястото на някогашната скална църква. В скалите наоколо има няколко издълбани ниши, служели за килии. Но само една от тях е достъпна за туристите, благодарение на прикачените стълби. На храмовия празник - 27 юли, тук прииждат хора от околията, за да отдадат почит на светеца.
Бяла
Най-новият храм с името на свети Пантелеймон е в град Бяла, Русенско. Той е осветен 24 години след първата си копка, на 27 юли 2018 г., от Русенския митрополит Наум, който поставя в светия му престол частици от мощите на светеца.
Кръвта му лекувала шест века
Свети Пантелеймон е роден през 275 г. в град Никомидия (дн. Измит, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки - лъв във всичко), а когато се покръстил, приел името Пантелеймон (от гръцки - всемилостив). Бил ученик на знаменития лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан. Бил посечен през 305 г. по заповед на императора, защото отказал да се поклони на езическите богове. В месецослова на Василий се казва, че изтеклата при посичането на светеца кръв се съхранявала до Х век и давала изцеления. За това се споменава и в гръцкия пролог в стихове от ХII век. Паметта на свети Пантелеймон още от древността особено се почита на Изток: църквите в Севастия Арменска и в Константинопол, построени в негова чест, датират към IV век. В Първата българска държава почитта към свети Пантелеймон също била голяма. За това свидетелстват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.
За мощите му спорят Париж и Атон
Мощите на светеца били пренесени от Никомедия в Цариград през 802 г. След превземането на Цариград от кръстоносците през 1204 г. те били пренесени в Париж, в катедралата „Сен Дени“. Според свидетелството на Стефан Новгородски обаче през ХIV век мощите на светеца все още почивали във Влахернската църква в Цариград. Днес по-голямата част от тях се намира в Светогорския руски манастир „Свети Пантелеймон“. През 2017 г. те бяха донесени за поклонение в България.
Прелетните птици се събират за път
Народът ни нарича този празник Пантелей пътник и Воден Пантелей. Воден Пантелей е свързан с поверието, че светецът е господар на силните поройни дъждове и наводненията. Жените не трябва да подхващат никаква работа на този ден, защото в противен случай ще се случат лоши работи и някой от семейството ще се разболее. На много места на празника Свети Пантелей се правят курбани и се четат молитви за предпазване от бури и наводнения. Другото му прозвище – Пътник - пък е свързано с вярването, че на този ден лястовиците и щъркелите "се събират да пътуват". На много места Свети Пантелей се празнува за предпазване от буря, от наводнение.