С в. Петка (Параскева) Търновска е сред небесните закрилници на българите. Просиялата праведница и днес помага на едно място в град Трън, където има предания, че е живяла около година през първата четвърт на XI век. Миряни катерят скалния параклис в кв. „Баринци“ с надеждата за изцеление, щастие и по-добри дни. Има много свидетелства за излекувани хора при сърдечни проблеми, аденоми, безплодие. През 2018 г. едно дете проглежда в скалното светилище, където се стича вода, наричана сълзите на Св. Петка.
Храм на чудесата
Скалният храм се издига на един от най-високите хълмове край живописния град, но човек трудно може да се обърка, тъй като табели не липсват. Катеренето до горе трае около 10-15 минути. Храмът на чудесата, както го наричат местните, се вижда и по кръста, който стои отгоре, и фенерите, които се видят покрай пътеката и каменните й стъпала. До входа на параклиса има сталактит. Ако човек сложи ръка върху него, тя тутакси ще се намокри. Святата вода прокапва в ранна пролет и точно около празника на светицата 14 октомври. Жена, която се грижи за светилището, разказва, че това са сълзите на Св. Петка. Според прастария ритуал с водата човек маже очите и врата си за здраве. Има много случаи на хора, които са се излекували след това. Тракторист от село Сливница дошъл, тъй като имал проблеми с гръбначния стълб и не можел да кара трактора си. Намазал с водата гръбначния си стълб и тутакси се излекувал. Жена от Пловдивско дошла преди време, водейки 10-годишно момченце. Тя обяснила, че дълго време не можела да има деца. Но след като идва тук, Св. Петка й помогнала да се сдобие с рожба.
Зрение
Трънчани разказват още, че през октомври 2018 г. пристигнала жена, която разказала на всеослушание, че е за трети път на мястото, тъй като с нея се е случило истинско чудо. Имала проблем с очите, за който докторите не могли да й помогнат. Идвала два пъти преди това, като установила, че е получила невероятно подобрение. Чудила се столичанката да не би да си въобразява и отшила на нови изследвания. От прегледите станало ясно, че зрението й се подобрило с 50%. Което било изумително.
Слух
65-годишен човек навръх Петковден се изкачил до върха и хвърлил и двете си слухови апаратчета с думите: „Чувам! Света Петка е сила!”, разказват изумени очевидци пред пернишки новинарски сайтове. Но най-изумителното чудо се случва преди 3-4 години, пак през есента, в Деня на съединението - 6 септември. Тогава едно дете посетило параклиса с родителите си. Качило се после до кръста, към който води провиралка до пещерата. Трънчани разказват, че горе детето вече виждало. Вълнението било голямо, то плачело и се смеело от радост едновременно. Посетителите на скалния параклис първоначално се стреснали на виковете от възвишението, но след като разбрали за проглеждането на детето, прославили Бога и Св. Петка.
Следите
В пещерата се виждат следите на Св. Петка в скалата, когато е тръгнала да бяга от преследвачите си. Според преданието преди векове тя е била гонена заради големите си дарби, с които помагала на хората с вяра и молитва. Където й да идела, все се появявали суеверни завистници, които искали да я линчуват като вещица. Мисионерствайки от Бяло море насам, Петка намерила подслон в тази скална хралупа. Често слизала и разговаряла с овчарите край река Ерма. Тогава трънското селище се е намирало по върховете на планината Руй. Първото чудо, което извършила християнката в България, е, че излекувала стадото на един стопанин. Хора от близо и далеч започнали да се стичат за съвет или лечение на телесни и душевни болки. Понякога тя пекла питка, като пушекът се виждал отдалече. Легендата реди още, че веднъж Петка, която имала неземни дарби от Св. Дух, предусетила, че идат хора, които й мислят злото. В този момент лъч от светлина огрял таен изход в пещерата. Тя веднага се шмугнала в него, излязла от другия край на хълма и така успяла да избяга по посока Сръбско. Оттогава никой не я видял повече. Трънчани разказват още, че при бягството й камъкът, по който се покатерила, сякаш омекнал като тесто и светицата оставила следите от своите ръка и крак. Според вековния обичай днес жените поставят лява ръка в първия отпечатък и си пожелават нещо да им се случи в живота. Мъжете правят същото, като полагат дясна ръка върху следата от крака на светицата.
В центъра може да се види и един камък като питка. Възрастни хора разказват, че когато преследвачите й влезли в пещерата, видели току-що опечената питка. Тръгнали да си чупят от нея, но тя мигом се превърнала в камък. По него днес наистина личат следи като от отчупване на хляб с пръсти.
Празникът й се пада точно в петък
Когато патриарх Евтимий написал житието на светицата, той превел на български език името й. Така гръцкото Параскева на български става Петка. Самата дума идва от елинското название за деня петък, 5-я ден от седмицата, когато Господ е бил разпнат на кръста. Случайно или не тази година празникът й се пада точно в петък. По традиция в Трън тогава се прави традиционният събор на града, като се раздава курбан за здраве.
Мястото било обор по времето на соца
Смята се, че на това място в Трън е имало праисторическо скално изсечено светилище, ползвано и от траките. По-късно е християнизирано и превърнато в скален параклис. По време на социализма в България храмът е неколкократно ограбван, дори е използван за обор. Възстановен е в периода 1990-1994 г. и оттогава посреща посетители.
Цар Иван Асен II донесе мощите й в Търново
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българите Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици в целия православен свят. Тя е известна с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършила земния си път в родния си Епиват.
Според житието й тя е родена на едно мястото на брега на Мраморно море недалеч от Цариград, между Голямо чекмедже (Буюкчекмече) и Силиврия. Възпитана в християнско благочестие, от детство Параскева се стремяла да живее според повелите на Господа. Още 10-годишна чува в храм гласа на Иисус Христос, който й казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“. След смъртта на родителите с брат й Евтимий раздали имуществото си на бедните и всеки тръгнал по своя път.
Тя била преследвана заради проповядваната от нея вяра и лечителските й способности. Преминавайки през Тракия, Македония, Мизия, Параскева достигнала високата и уединена пещера до Трън, която избрала за свое временно убежище.
Знае се, че завършва земния си път в родния град.
Когато Източната Римска империя паднала под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това станало през 1238 г. по времето на цар Иван Асен II и патриарх Йоаким. Тук било написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от Св. патриарх Евтимий. Светите мощи останали в Търново до падането на българската столица през 1393 г. След това били пренасяни в много държави на Балканите. Накрая се установяват в съседна Румъния. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на Св. Петка са поставени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес. Иначе в България има поне три икони на светицата , проявили се като чудотворни. Едната се намира в Пещера, другата в село Црънча, а третата в петричко – в Рупите.
