- Г-жо Йовчева, колко са старческите домове в София?
- Четири са домовете за стари хора – единият е в кв. „Дървеница“, другите два в самия център – р-н „Илинден“ и „Възраждане“, и четвъртият е в кв. Горна баня. Общият капацитет на тези домове е около 770 места. В тях се настаняват хора в пенсионна възраст, които са затруднени в обслужването в ежедневието си или искат да преодолеят самотата вкъщи.
- Какви са условията за постъпване? Може ли човек с ТЕЛК, ненавършил пенсионна възраст да постъпи в старчески дом?
- Домовете за пълнолетни лица са профилирани. Когато говорим за домове за стари хора, говорим само за потребители в пенсионна възраст и също така такива, които са затруднени в обслужването си. Когато говорим по принцип за домове за специализирани услуги за пълнолетни лица, имаме още четири – те са за лица с деменция, социална услуга за лица със сетивни нарушения, хора с физически нарушения. Но домовете за стари хора са четири.
- Има ли свободни места в тях?
- Да, има свободни места. Те са достатъчно, за да може да се насочват хората, които имат нужда от този вид социална услуга. Може би ще бъде интересно да подчертаем, че във връзка и с националната стратегия за дългосрочна грижа и плана 2022 – 2027, ние направихме план за реформирането на тези домове за стари хора. Идеята е да създадем среда, близка до семейната в по-малки общности за хора и деца, които ще общуват и живеят в малки групи. В този смисъл разработихме план за реформирането на домовете. Към този момент вече ще пристъпим към реализирането му. Планът предвижда живеене в по-малки групи в тези домове, създаване на една много близка среда, с много подкрепа, както и отворени за общуване с хората извън домовете, така че самотата ще се преодолее с времето и хората ще живеят в едни малки групи и ще общуват по-лесно.
- Това няма да доведе до намаляване на капацитета на старческите домове?
- Не, в никакъв случай. Ще се подобри средата за живеене в тези домове, ще се направят основни ремонти, оборудване, обзавеждане. Това ще бъде финансирано със средства от Европейския съюз. Така че ще възобновим и обновим средата в тези домове, ще се създадат условия за групов живот вътре в самите услуги. Няма да се намали броят на потребителите в тези услуги. Ние сме планирали в следващите няколко години разкриване на допълнителни социални услуги – те са резидентни грижи за пълнолетни лица, които ще бъдат в различни районни на София и ще бъдат с по-малък капацитет, така че допълнително ще бъдат осигурени места за хората от третата възраст, които ще могат да живеят в много близка до семейната среда обстановка.
- Това ще доведе ли до намаляване на броя на хората, живеещи в една стая?
- И към настоящия момент те си живеят в тип гарсониера - по максимум двама в стая, със самостоятелен санитарен възел, балкончета. Ние сме осигурили добри условия за живеене. Имат своя живот в дома. Грижим се за визията и външния им вид – назначени са фризьори и маникюристи. В София се намира най-големият дом за възрастни „Дълголетие“ на Балканите по брой потребители. Идеята е на следващ етап, когато говорим за реформиране на тези домове, по самите етажи да се създадат групи за по-малък кръг хора, които ще могат да живеят на етажа, независимо от останалите в сградата хора. Персоналът, който ги обслужва, ще бъде обучен, ще бъдат проведени и повече супервизии, ние и в момента правим това. Идеята е да създадем един нов, по-интегриран, индивидуален подход за тези хора в домовете.
- И най-вече да ги отворим, защото посещенията в тях е доста сложна мисия?
- Не бих казала, те бяха много сложна мисия, когато COVID-19 беше широко разпространен и имахме силни рестрикции в тези домове. Знаете какви бяха притесненията на Столичната община за това, да запазим живота и здравето на хората. В момента те могат да излизат, могат да общуват. Искам да ви кажа, че добре е организиран и животът им вътре в домовете към този момент. Те си имат и рехабилитатори, имат си и психолози, имат всякакви занимания - йога терапия и други, ходят на екскурзии, организират се и различни културни мероприятия. Има живот и сега в тези домове. Опитваме се да създадем максимално добра среда и в този момент в домовете за стари хора.
- Колко заплащат обитателите на старческите домове?
- Ние работим по тарифата за таксите. Всичко е строго фиксирано. Тя възлиза на 70 или 80% от личния доход на възрастния, но не повече от реалната издръжка за престоя в дома. Процентът се определя от това дали лицето е с увреждания или с деменция, или не. Това означава, че ако лицето взима пенсия от 400 лева, 80% от тях 320 лева е таксата. Останалите 80 лева са на разположение на възрастния. В таксата не се включват лекарствата.
- „Грижа в дома“ е нова възможност за подкрепа на възрастни, които не са настанени в старчески дом, разкажете ни повече за нея.
- Знаете, че СО винаги се е придържала към ускоряване на процеса за грижа в дома на тези хора, така че да създадем услуги, които да бъдат превантивни и хората да бъдат обгрижвани в домовете си, като една от добрите форми да запазим непроменен живота им, но съответно с повече подкрепа. В този смисъл знаете, че общината реализира години наред „Асистент за независим живот“ наредбата, която предоставя възможност на хора с увреждания да имат асистент за обслужване вкъщи, а също така и патронаж плюс, социалната услуга, която се реализира с европейски средства. Сега продължаваме с грижи в дома. Този проект, който стартира, но реално ще започне да работи след около месец-два. Идеята е да се създаде нов вид подкрепа – интегрирана, здравно-социална за хората в домовете, които са самотни или не могат да се самообслужват, така че грижата да бъде насочена не само в институциите.
- Какво включва тя?
- „Грижата в дома“ си остава такава, каквато я познаваме, но с повече активности, с повече мероприятия извън дома, да могат хората да общуват с външния свят. Отделно от тази специализирана грижа в домовете, СО кандидатства по проект „Грижа в дома“. Тук включваме вече друг вид социално-здравна подкрепа - осигуряване на здравна грижа, достъп до здравна грижа, психолози, които ще работят с тях в домовете, ще могат да използват и транспортни услуги. Това е един надграждащ проект, който ще обхване над 3000 възрастни и пълнолетни лица на столицата и който ще бъде един вид превенция тези хора да търсят специализирани услуги извън дома си, а ще могат да ги получават в дома си. Вече имаме подписан договор. Той се финансира по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Столичната община води последователна политика за хората от третата възраст, така че да избегнем самотата, да избегнем отчуждението, да избегнем това да се чувстват сами и ненужни.
- Какви са условията по програмата?
- Когато тя стартира, ще има възможност хората да се запознаят с това какви са критериите, начина на кандидатстване. Знаете, че информираността при хората и достъпът до социални услуги зависи от това доколко ние сме стигнали като информация до тях. 13 района на столицата самостоятелно ще предлагат социалната услуга „Грижа в дома“ и в 11 района ще се предоставя от направление „Интеграция на хора с увреждания, програми и проекти“ на Столичната община. Хората ще получат подробна информация, за да знаят към кого да се обърнат за подаване на документи.
- Колко души обслужва социалният патронаж?
- Домашният социален патронаж обслужва над 1500 хора с увреждания, самотно живеещи или в пенсионна възраст в домовете им. Този вид услуга продължава да функционира и занапред, защото тя е много полезна и хората я припознаха като такава. Същевременно с доставката на храна хората получават консултация от социален работник, веднъж седмично получават почистване на дома и това е абсолютно безплатно, също така и някои комунално-битови и други дейности, които предоставя патронажът.
- Отпада ли възможността за закупуване на пазар и лекарства, която по време на пандемията се изпълняваше от БЧК?
- Тази услуга ще се поеме от новата програма „Грижа в дома“. Една от дейностите в нея е пазаруване, закупуване на лекарства, заплащане на ток и други битови сметки, така че хората ще бъдат обслужени в този смисъл.
- Колко са центровете за хора с увреждания?
- На ул. „Гюешево“ се предлага дневна грижа. Той е комплекс от услуги. В него имаме освен дневен център за пълнолетни лица, имаме и седмична грижа, т.е. част от тях може да остават през седмицата, когато близките им имат нужда да отидат на кино или да си свършат работа. Освен това имаме и дневен център за деца с увреждания. Мисля, че грижата там е много добра. В центъра има рехабилитатор, имат и страшно много трудови занимания като градинарство, кулинарство. Имаме дом за хора с физически увреждания, който се намира в Банкя. В него има свободни места. Имаме център за настаняване от семеен тип за лица с физически увреждания, в който в момента са настанени 6 души при капацитет 10. В Подгумер има дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Той предстои във времето, във връзка с деинституционализация да бъде реформиран. Наскоро направихме козметичен ремонт, защото в рамките на 10 години предстои преструктуриране на тези услуги и изграждане на къщички, в които ще бъдат преместени хората. Имаме дом за пълнолетни лица с деменция в Княжево. Продължаваме да планираме разкриване на такива социални услуги, както и за лица с психически разстройства. Имаме защитени жилища на територията на София. За съжаление както знаете и статистиката броят продължава да се увеличава и поради тази причина ние сме планирали в бъдеще разкриване на още нови резидентни грижи за хора с психични разстройства и умствена изостаналост.
Владимир Христовски
