Р ибата избяга на дълбоко в жегите, жалват се местните рибари от близките край Варна таляни, които готвят такъми за големия улов през есента. Казват, че колегите им с лодки и малки корабчета от флотилията на рибарското сдружение „Черноморски изгрев“ излизат навътре в морето за барбуна и сафрид, но уловът е дотолкова, колкото да изплати разходите на екипажите.
Морските вълци въздишат и с тъга си спомнят миналото лято, когато сафридът буквално скачаше в лодките, а най-възрастните от тях казваха, че подобно изобилие не е имало от 60-те години насам. Рибата направо се смесваше с къпещите се по плажовете, като подобна гледка дотогава се наблюдаваше само с пасажи от хамсия.
Суша
Това лято обаче и хамсия няма край варненския бряг и рибарите вадят миди, за да преживяват. „Край Галата няма грам риба, а миналата година направо скачаше в лодките. Такова е положението край Фичоза и Аспарухово, коментира тарторът на рибарите от рибарско селище „Карантината“ Георги Недев - Гочара. Сега дългогодишните рибари твърдят, че подобна суша не е имало отдавна. Пред устието на Камчия се появи лефер, което дава надежди за появата на пасажи от желаната риба, но според Гочара това са единични бройки, т. нар. хаймани. Ситуацията се потвърждава и от професионалните рибари, които с лодки и корабчета преследват пасажите от Калиакра до Бяла. „Вадим малко сафрид и барбуна. Водата е прекалено топла и едва наесен чакаме със захлаждането да се появи чернокопът, коментира за „Телеграф“ Емил Милев-Лаврака от рибарското сдружение „Черноморски изгрев”. Част от корабчетата обаче не смеят да навлязат в дълбоки води и мятат мрежи близо до брега поради страх от плаващи морски мини от войната в Украйна.
Oпитните рибари все пак прогнозират добър сезон, защото хайверът остана тук. През юни и юли морската вода беше 20-25 градуса и, както се казва, хайверът се хвана, обясняват те. „Прогнози не даваме, защото сме суеверни. Нищо не се знае, щом става въпрос за добър улов наесен. Както има риба на талази и хоп - изведнъж изчезва буквално за една вечер. Затова само се молим за добра есен, дано мрежите ни тази година са пълни“, предпазливо коментират риболовците.
Войната
Казват, че слабият улов на сафрида до голяма степен се дължи на лефера, който след войната в Украйна се навърта около нашия бряг и майсторите вече хващат зъбатия хищник, който трябва по принцип да мигрира на север край Крим. „Втора година поред обаче българските брегове се очертават като негово царството. Появата на зъбатия прогони сафрида, който стои навътре в морето, твърдят местните. В началото на юни морето от Варна до Балчик беше пълно със сафрид, но в момента той е в стрес и не кълве. Вечер на лампи се вижда, че ври от тази риба, но тя е в шок от препускащите по дъното лефери и няма време да посегне към морския червей. Появата на лефера принуди майсторите на чепаретата да влагат повече силикон и светещи елементи. Някои обаче пускат само по две-три светещи куки, докато майстор от Добрич казва, че слага светлини на всяка кука. Той обаче съветва на всеки 15 минути клатене за сафрид чепарето да се вади и осветява с ултравиолетова лампа, която зарежда светещите елементи в него. Добричките чепарета са два пъти по-евтини - по 8 лева за 15 куки, за разлика от несветещите изцяло варненски, коментира известният варненски майстор въдичар Цанко Цанев.
На светлини
В последните години обаче тръгна манията по улова на светещи плувки. 40-грамови ваглери се мятат навътре от варненския вълнолом или буните в очакване на ударите на леферите. Обикновено дълбочината на стръвта е около метър и половина или два, тъй като зъбатите гонят плячка по дъното, но в един момент се вдигат да я преследват на повърхността. Когато въдиците са хвърлени на дъно, трябва мигновена реакция при всеки удар. Леферите се засичат веднага, за да не прегризат влакното към куката. Статистиката сочи, че поне 30% от рибите бягат по този начин заедно с куките в устата.
На Тюленово вадят сафрид през нощта
На Мартината край Тюленово все още вадят сафрид. Става дума за нощен риболов от скалите, където слагат мощни лампи. Ако до брега има голяма дълбочина, се пускат дълги пръти и се клати с няколко навързани чепарета в светлината. Другият вариант е използването на прожектори на 100-200 метра и теглене на чепаре, над което има тапа със светеща ампула, за да не се закача по скалите. На Мартината обаче не е за неопитни рибари, тъй като скалите са на височина от 10 метра и да се лови през нощта не е безопасно. Другият проблем за Шабла е откритото море, което при най-малкия неблагоприятен вятър вдига вълни и риболовът става невъзможен. Затова, преди да се тръгне на риболов, старите рибари съветват да се ползва задължително вярна и дългосрочна прогноза за времето.
Кога се лови в Черно море
Меджит - тръгва няколко дена по-рано от сафрида. Той е сигналната лампичка, че сафридът идва.
Сафрид - тръгва около 20 май до края на юни, юли и август е разпръснат. И като започне сезонът му от септември, при температура на водата до 15-17 градуса, се лови чак до края на ноември. Според древно рибарско поверие за есента - сафридът си тръгва, когато щъркелите си заминават.
Попче (Кая) - тръгва при температури 8-10 градуса на водата. Риболовът му започва от средата на март. Лови се успешно през цялата година (без зимата, когато се крие по дупките). По време на горещите летни месеци е на дълбоко, където водата е по-хладна. Рибарското поверие гласи, че като цъфне люлякът, се тръгва за кая.
Карагьоз - лови се след 15 март, но с мрежи. На чепаре - след средата на юни.
Зарган - той идва от Азовско море и се лови предимно през есента - септември, октомври и ноември на бомбарда, булдо и на плувка. По нашето Черноморие се движи от север на юг.
Калкан - пробите за улова на тази вкусна риба започват в началото на март. Пролетта излиза към брега, за да си хвърля хайвера.
Кефал (илария) - активен за улов през цялото лято и есента.
Писия - лови се, когато се лови и калканът. Големите екземпляри идват пролетно време и след това се оттеглят с калкана в по-дълбоки и хладни води. В крайбрежните води остават малки екземпляри.
Морска котка - щом водата стане над 20 градуса, трябва да почне да излиза към брега и да яде. Тогава е времето му за улов.
Барбун - извършва сезонна миграция заедно със сафрида, лефера и т.н. От Босфора на север през пролетта и обратно на юг - през есента. Лови се заедно с тях.
Паламуд, циганка (дребен паламуд) - лови се през есента, в началото на септември до края на ноември.
Лефер, чернокоп (малкото на лефера) - като се започне през септември, та чак до краят на ноември при температура на водата до 15-17 градуса.
Скорпит - тази бодливка се лови заедно с попчетата.
Дракон - има го по всяко време.
Хамсия, цаца и атерина (гюмюш) - дребна риба, обект на промишлен риболов с тралове и таляни. Лови се, когато няма друга риба.
Добромир Радушев
