И два лятото, туристическият сезон и е време да стягаме куфарите. Отправяме се на юг.
Мароко е една от малките африкански държави, но една от най-желаните туристически дестинации за туристите по целия свят.
И причината за това е уникалното съчетание на история и традиции, от една страна, и съвременност и модерност, от друга, която я прави интересна, екзотична, тайнствена и магическа.
Самолет
Немаловажно е също, че екскурзиите от България да Мароко не са скъпи и са напълно по джоба на обикновения нашенец.
Така екскурзия 8 дни със 7 нощувки се предлага на цени от 1800 до 2200 лв. Цената включва: самолетни билети и летищни такси от София до Малага (Испания) и оттам до Маракеш, трансферите летище – хотел, посочения брой нощувки със закуска и вечеря в 4-звезден хотел, туристически такси и екскурзоводско обслужване, преводач от България, както и пътническа застраховка.
В таксата са включени и таксите на някои от обектите, които ще бъдат посетени, като двореца „Бахия“ в Маракеш и медресето „Бу Инания“ във Фес. Но и за останалите обекти, които не са включени в пакета, цените за посещението им също не са скъпи и рядко надвишават десетина евро. Малко по-скъпи са посещенията на някои от предлаганите местни фолклорни програми, където цените могат да достигнат до 30 евро.
Най-скъпото удоволствие, предлагано от българските туроператори, е екскурзия с камила до пясъчните дюни на Мерзуга. Цената на това удоволствие е между 100 и 120 евро.
Пътуване
Пътуването до Мароко започва от обичайната начална точка и това е градът Маракеш.
До него се стига с полет от Малага, Испания. Градът е с почти 1 млн. души население и се намира в централната част на страната, в подножието на планината Атлас. Всъщност това е последният град на цивилизацията преди пустинята Сахара. Акцентът е посещението на старинния град Медина, който обаче няма нищо общо с онази Медина, свързана с пророка Мохамед.
Тук трябва да се отбележи, че тъй като Мароко е мюсюлманска държава, една част от туристическите обекти, свързани с религията, се разглеждат само отвън. Такива в Маракеш са джамиите „Котубия“ и „Касба“ и гробницата на владетелите от династията Саади, управлявала страната в продължение на сто години.
Джамията Кутубия в Маракеш
Разрешени за посещение и за разглеждане отвътре са градините „Менара“ и „Мажорел“, дворецът „Бахия“ и площадът „Джема ел Фна“. По желание на туристите те могат да наблюдават фолклорна програма в ресторант безплатно, като обаче се заплащат вечерята и напитките. Тук трябва също да се отбележи, че Мароко е една от либералните мюсюлмански страни, в които на туристите е разрешено да употребяват алкохол.
Площад Ел Фна в Маракеш
Врата
От Маракеш повечето туроператорски агенции предлагат маршрут към Уарзазат, наречен още „Вратата към пустинята“. Пътят минава през Атласките планини и през селото Айт бен Хадду, известно със своите старинни сгради от глина.
Селото Айт бен Хадду с глинените си сгради
То е включено и в списъците на ЮНЕСКО на световно културно и историческо наследство. Тук са снимани някои от най-известните холивудски фантастични продукции, сред които са и „Междузвездни войни“, „Принцът на Персия“, „Гладиатор“, „Мумията“, „Али Баба и 40-те разбойници“ и други.
Самият Уарзазат е известен със своите пъстри килими. Той е разположен на 1195 метра надморска височина и вероятно това е било и една от причините да бъде избран за мястото, в което е разположен френският чуждестранен легион. Една от забележителностите на града е и дворецът на династията на Тауриртите, който се разглежда, без да се налага плащане на допълнителна такса от туристите.
Оазис
От Уарзазат обиколката на Мароко продължава в посока към Ерфуд. Това всъщност си е типичен град оазис в пустинята Сахара, населяван от едва 20-ина хил. човека, които се изхранват от туризъм.
Ерфуд също е сред любимите снимачни площадки на холивуските режисьори. За да се стигне до Ерфуд, пътят минава през долината Дадес и каньона Тодра, които дават възможност на туристите да се насладят за продължително време на пейзажа, който се открива пред тях.
От красивата долина с множество палми и маслинови дървета изведнъж се преминава към местности без никакво дръвче. Самият каньон е страховит с изправените отвесно две скали, високи над 160 м, в самият град Ерфуд няма кой знае какво за разглеждане.
Ерфуд градът оазис
Основната забележителност тук е кралският дворец и местният екзотичен пазар. Смисълът на посещението му обаче е, че оттук започва уникалната като емоция и преживяване екскурзия по залез с камили или джипове до пясъчните дюни на Мерзуга. А самите дюни са известни с това, че в зависимост от положението на слънцето променят цвета си: от млечнорозово до кървавочервено.
Бербери
От Ерфуд туристическият маршрут продължава към град Фес. По пътя обаче има спирка в един уникален град Ифран. Вероятно за мнозина би прозвучало странно и дори учудващо да разберат, че това е ски курорт. Как може да има сняг и да се провеждат ски състезания в една африканска държава, биха се запитали много читатели.
Ифран, ски курортът на Мароко
В действителност обаче в това няма нищо учудващо. Ифран се намира на 1665 м надморска височина, като в него живеят около 13 хил. човека. Климатът му е алпийски, заради което е наричан „малката Швейцария“. Тук е регистриран най-ниският температурен рекорд на цяла Африка, минус 23,9 градуса по Целзий, измерен на 11 февруари 1935 г. Ифран е модерен африкански град.
Създаден е през 1928 г. от френската администрация по времето, когато Мароко е била френска колония.
Преди да бъде създаден този модерен град, на това място е имало номадско село, състоящо се от пещерни жилища, населявани от бербери. Името на града означава „пещери“. През колониалния период е имало затвор, лагер за военнопленници, а също и полицейска академия.
Днес затворът не съществува, а академията е преустроена в сграда, в която се помещава местният полицейски участък. Другата забележителност на Ифран е дворецът на крал Мохамед бин Юсуф.
Фес
Престоят в Ифран е сравнително кратък, след което туристите продължават към своята основна цел, град Фес. Той се намира в северната част на страната и е най-старият от 4-те имперски града на Мароко. И макар по население да заема трето място след Казабланка и Рабат, той е най-големият център за ислямска култура и образование в Западна Африка.
Град Фес
Любопитното за Фес е още и това, че в него мирно и в разбирателство си живеят араби и евреи, всеки в свой квартал. А в последните десетилетия в града има и френски квартал.
Самият град е създаден през VIII век от пряк потомък на пророка Мохамед, като днес е разделен на три части: стара (медина) – Фес ел Бали, оградена с крепостни стени, част от наследството на ЮНЕСКО, Фес ел Джадид – нова част, и Вил Нувел, френския квартал.
Старата Медина, погледната отгоре, наподобява лабиринт с многобройните улички, чийто брой надхвърля 9400 и които, разбира се, не могат да бъдат обходени всичките за няколко часа. А и не е необходимо. Но е абсолютно задължително да се посети джамията „Карауин“, която има цели 14 порти и може да събере над 20 хил. поклонници. Това е не само една от най-големите, но и най-старите джамии в мюсюлманския свят. Построена е през 859 г. и досега два пъти е преустройвана и е разширявана, за да придобие сегашните са грандиозни размери.
През XII век наред с Маракеш Фес е една от двете столици на Мароко и това е времето на неговия истински разцвет. През този период в града са построени десетки укрепления, джамии, медресета, дворци, хамами, паркове и разкошни цветни градини.
Сред многото забележителности трябва да бъдат отбелязани още: медресето „Бу Инания“, най-старият университет в страната „Ал Крауин“, който е на повече от 1100 години, хидравличният часовник „Дар ал Магана“. Внимание обаче! Снимането в медината на Фес е забранено.
Рабат
След като древните градове и имперски столици вече са разгледани и остават зад гърба на туристите, последният ден от престоя им в Мароко е отделен за посещение и разглеждане на столицата на държавата Рабат. За разлика от повечето страни по света столицата не е най-големият град в Мароко.
Със своите малко над половин милион души население той заема едва шестото място по численост и второ място след Казабланка по икономическо значение. Рабат е единственият от посетените по маршрута градове, който има излаз на вода.
Рабат, приказната столица на Мароко
Той е разположен на северното мароканско крайбрежие на брега на Атлантическия океан, в устието на река Боу Регрег. Създаден е още през II век пр. н.е., но величието си добива през ХII век при управлението на династията на Алмохадите. За съжаление поради липсата на време повечето туроператори предлагат панорамна обиколка с екскурзовод на столицата на Мароко.
По време на обиколката туристите ще имат възможност да видят някои от най-големите забележителности на града: мавзолея на Мохамед V, кралския дворец и кулата на Хасан. Любопитното е, че в столицата на мюсюлманско Мароко има и руска православна църква „Възкресение Христово“, която е построена и открита в 1932 г. Средствата за изграждането й събират руснаците, избягали от Русия след болшевишкия преврат от 1917 г., които след няколкогодишно скитане из Европа намират убежище в Мароко.
Земята, върху която е построен православният храм, е дар от местен мюсюлманин. Според легендата този богат мароканец заболява тежко и след като местните знахари не успяват да му помогнат, неговата руска съпруга успява да го убеди да се довери на местния отец Варсонофий да се помоли за него и чудото се случва. Мъжът оздравява, а в знак на сърдечна благодарност подарява част от земята си за строеж на християнски храм.
А през 1933 година след откриването на църквата е създаден благотворителен комитет, който подпомага финансово и материално живеещите в Мароко православни християни.
Последният ден от екскурзията е ангажиран с придвижването със самолет до Малага или някое друго европейски летище, а оттам прибирането в София. Много агенциите така и не предлагат посещение до един друг интересен марокански град, който обаче си струва да се види. И това е Танжер, пристанище на Гибралтарския проток.
Танжер, вратата на Африка към Европа
Там се намира поредният от владетелските дворци, който днес е превърнат в музей на мароканските артефакти. Освен това тук се намира и археологическият комплекс „Пещерите на Херкулес“.
Група
За онези, които не желаят да бъдат ангажирани в групова екскурзия с водач от България, остава възможността за индивидуално пътуване. Това обаче е свързано с доста повече главоболия. На първо място с какво ще се придвижват в самата страна.
Най-добрият вариант, разбира се, е наемането на кола, но за онези, за които този вариант е скъп, остават влаковете и автобусите. Друга никак нелоша възможност е българският турист, който е пристигнал сам или със семейството си, тук на място да се присъедини към някоя група от различни националности и да направи с тях еднодневна обиколка на съответното селище. Хубавото е, че след регистрацията шофьорът на автобуса ще вземе и върне туриста точно до вратата на хотела, в който е отседнал.
Ако туристът желае обаче да се потопи напълно в духа и културата на местните жители, за предпочитане е вместо в хотел да отседне в риад. Това са места, обзаведени в традиционен битов стил, с местна кухня и чудесно отношение на стопаните към гостите, така че да ги накарат никога да не забравят престоя си при тях.
Друг сходен вариант е нощувка в т.нар. биваци. Това са малки къщички, построени в кръг около голям вътрешен двор. А още по-добре би било, ако вместо къщички нощуването е в палатки. Така идващите от цивилизацията туристи ще се слеят изцяло с духа на местните.
Посетилите Мароко като индивидуални туристи споделят, че за разлика от др. африкански страни тук престъпността е сведена до минимум и вероятността туристът да бъде ограбен посред бял ден е почти невъзможна.
Въпреки това обаче е желателно документите, парите и телефонът да се носят в чантичка, която най-добре е да бъде окачена на врата, за да ви е непрекъснато пред очите. Подобно и на др. африкански народи мароканците също обичат твърде голямата интимност и при разговор те буквално пъхат лице в това на събеседника си. Като при това са и изключително нахални и усетят ли чужденец, не го оставят на мира, докато не успеят да изкрънкат пари от него.
Ако не за да му свършат някаква услуга, то за да се махнат от него и да го оставят на мира. Един от редовните им номера е да обещават, че ще вкарат туриста тайно в някоя джамия, където иначе влизането на немюсюлмани не е разрешено. Услугата се извършва срещу определена сума, разбира се.
Нездравословно
Доверяването на подобни обещания обаче е нездравословно, тъй като дори и ако след като вземат парите, не избягат веднага, пишман екскурзоводите могат да избягат, като оставят злополучния турист в джамията да се чуди как да обяснява как е попаднал там и защо е нарушил законите на исляма и на държавата.
Друга опасност, за която препатили споделят, са стопаджиите по някои от първокласните пътища. Те размахват празни бутилки и искат вода. А някои дори се хвърлят пред колите. И това не е просто някакъв каприз. Питейната вода в Мароко се продава.
Тази, която тече от чешмите, не става за пиене. За онези, които се интересуват от алкохола и неговите цени, трябва да се каже, че алкохол се продава в определени магазини. А що се отнася до цените му – бирата е около 3-4 евро за 500 гр., а виното – между 10 и 20 евро. В големите градове част от ресторантите също предлагат алкохол, но не всичките.
Що се отнася до шофирането в населените места, за там се иска желязно самообладание. Улиците са задръстени от всевъзможни превозни средства: автомобили, мотоциклети, велосипеди, тротинетки, рикши и най-обикновени каруци. Никой не си прави труда да спазва някакви си правила за движение.
Иван Георгиев
