Т ези дни псевдонационалисти и моралисти се опитаха да сблъскат карнавалния западен празник Хелоуин с нашия Ден на будителите. Справка в Дирекцията по вероизповеданията обаче показа, че тази есен „лошият“ Хелоуин ще съвпадне и с три религиозни празника: православната Архангелова задушница, католическата Вси светии и Денят на реформацията, важен за евангелисти и протестанти. Или общо 5 празника се задават в края на тази седмица за първи път от 10 години.
Шабат
Архангеловата задушница се пада тази събота (1 ноември). Тя е подвижен празник и всяка година е по различно време, но винаги в съботата преди празника на арх. Михаил. Причината е, че този ден е от еврейската дума „шабат“ и означава почивка. Денят е известен още като Мъжка задушница, защото на него се молим за душите на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България.
По традиция се посещават гробовете на близките и се палят свещи за тях. Пламъкът е символ на живата вяра и надеждата, а също и на безсмъртието на душата на покойника. Понякога поменът се прави и на 31 октомври заради голямата блъсканица по гробищните паркове на самия ден. Според свещениците по-важно е да се четат заупокойни молитви и да се правят панихиди в храмовете, защото човек може да се покае за греховете си само приживе, но след кончината му „краят на мача е вече свирен“. И ако нещо може да облекчи положението на душата в отвъдния свят, то това са само молитвите.
Тарифа
Българската православна църква (БПЦ) няма единна тарифа за отслужването на молитви за покойниците. Свещеници на Централните софийски гробища взимат около 40 лева, а някои действат на принципа кой колкото даде. Във всеки православен храм сега се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панихида. Всеки може да запише починал близък за споменуването му от свещеника, като тарифата е левче на име.
Вино
Традиционно гробът се прелива с червено вино и вода и се прекадява с тамян. Те символизират кръвта на Христос и ликвора, който е изтекъл от ребрата му при пробождането от стотника Лонгин, по-късно обявен за светец. От езически времена обаче са останали и други ритуали, като събиране на орехова шума, като проводник към отвъдното, или хвърлянето на брашно и сол за разпиляване греховете на мъртвия.
Подавки
Друг важен ритуален елемент за Задушница е раздаването на храна. След идването на Християнството като най-важна се установява вареното жито, символ на Христовото възкресение и вечния живот. В наши дни цената му за празника от различните фирми върви около 12-15 лева за килограм, което стига за около 20 човека. Освен това се носи хляб, спомен за тялото Христово. Броят на парчетата в питката, свещите или цветята винаги е нечетен.
За помена се правят и малки порции с храни, любими на покойника, наричани подавки (раздавки - при цени между 4 и 8 лева). Въпреки че много от близките оставят после храната на гроба според каноните на Православната църква, което въобще не е правилно. Или както е казано в Стария завет: „Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб“ (Сир. 30:18).
Католици
Идващата събота е денят на Вси светии, когато и Католическата църква ще помене мъртвите с ритуали из цял свят. В нощта срещу нея е самият Хелоуин. Тогава според традицията, прескочила и у нас, децата обикалят съседите в квартала, чукат от врата на врата с въпроса „пакост или лакомство“. Така малчуганите събират в своите чантички и тиквени фенери бонбони и други лакомства. В българския вариант младежите се събират на групи, предрешени като страшни холивудски герои или като звезди от шоубизнеса.
Самата дума Хелоуин от староанглийски означава „вечерта преди Деня на Вси светии“.
Празникът има корени в келтския Самхейн (Samhain), ознаменуващ края на лятото и началото на зимата. Преди столетия хората вярвали, че в това време от годината границата между света на живите и мъртвите се размива, и духовете могат да се появят. За да се защитят, келтите палели огньове и носели маски — традиция, която по-късно се превърнала в днешните костюми.
През 835 г. папа Григорий IV в опит да пребори съществуващите езически ритуали и вярвания утвърждава именно 1 ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.
Карнавали
Но както обикновено става, установените днес традиции са някакъв микс между християнски и езически. Те варират в различните страни от оживени и цветни празненства до духовни и доста сериозни. Едно от най-известните тържества се нарича Ел Диа де Муертос (El Dia de Muertos - Денят на мъртвите) в Мексико. То се провежда в продължение на два дни, обхващащи Деня на всички светии (1 ноември) и Деня на всички души (2 ноември). Празникът набляга на спомена за живота на починалия, в комбинация с пищни трапези, паради, танци и партита.
Християните в Латинска Америка вярват, че в началото на ноември духовете на мъртвите се завръщат, за да участват в празненствата заедно с живите. И там, досущ традициите по нашите балкански ширини, хората украсяват и почистват гробовете на починалите. Жените месят деликатес, наричан Пан де муерто (Pan de muerto) - сладък „хляб на мъртвите“.
Тeстото така се оформя, че да прилича на купчина кости. Организират се процесии, в които хората носят пъстри дрехи, костюми и маски, наподобяващи скелети и черепи. Младежкият Хелоуин в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември също е своего рода вариант на карнавалите на възрастните. Въпреки че често възрастните (в това число и православни духовници) размахват пръст на тази „ужасна западна дяволска мода“, тя реално е част от есенните задушници и изконното човешко вярване, че след кончината ни душата отлита в отвъдните селения, а тук остават само тялото и купчина кости.
Любомир Старидолски
