С настъпването на пролетта и излизането на животните на паша, както и с появата на приплодите прекаралите гладната зима вълчи глутници се активират. Множество съобщения за нападения на вълци над домашни животни от райони в Родопите, Сакар, Странджа, Делиормана, Западна Стара планина и др. са причина да разкажем отново за вълка.
Интелигентен
Този силен и енергичен хищник с мощно мускулесто тяло и атлетични крака може да бяга повече от 20 км, а ловният му район е често над 100 кв. км. Скоростта, която развива, може да достигне 75 км/ч и така да се окаже по-бръз от повечето сърни и елени, глигани и други животни. Муцуната е дълга, но и широка, с остри и много големи кучешки зъби. С тях животното разкъсва тъканите на жертвите си и троши костите им. Очите са жълти, като само при най-възрастните стават светлокафяви, поставени косо. Ушите са триъгълни, винаги изправени и подвижни. Опашката в самия си край има тъмнокафяв или черен кант. Окраската на вълка зависи от местообитанието. На север има и почти бели вълци, а нашите през лятото са жълторъждиви, а през зимата сиво-черни на цвят. През зимата под грубите косми се появява къс и гъст топлещ подкосъм. Вълкът е надарен с великолепни обоняние, слух и зрение и притежава изключителна интелигентност.
Вълкът ловува на добре организирани глутници, които представляват опасност дори за въоръжени хора. Домашните животни практически не са в състояние да устоят на вълчето нападение без помощта на обучени и силни кучета или хора.
Популация
Популацията на вълка в нашата страна се увеличава със стабилни темпове през последните 15 години и сега по оценката на специалистите тя не пада под 2500 екземпляра, докато през 1994 г. е била едва 400. Най-често вълците се задържат във високите гори в Рила, Родопите, Стара планина, но все по-често слизат и в по-ниски планини - Верила, Плана. В Северна България обитават и равнинните гори. Вълците водят скрит начин на живот, като предимно вечер излизат на лов. През брачния период живеят по двойки, като си избират някое по-закътано и усамотено място, най-често в планината. То винаги е близо до вода. Ако не бъдат тормозени, използват това леговище няколко години. Двойките при тях са постоянни.
Сватбуването е през зимата - най-често януари - февруари. Тогава от глутниците се отделят двойки. Има и схватки между мъжките, но до смърт при двубоите за разгонената вълчица никога не се стига. Победеният се снишава или ляга по гръб и така признава поражението си. Победителят прекратява атаките и му дава възможност да се оттегли.
През пролетта вълчицата ражда 3-4 и дори 6-8 вълчета. По-зрелите самки раждат повече вълчета от младите. Малките са слепи и глухи, но след две седмици проглеждат и стават по-активни. Щом започнат да излизат от укритието по цял ден си играят. Много вълчета загиват, грабнати от бухали и орли, докато са сами. Вълчицата ги кърми, а после им повръща полусдъвкана храна. Накрая им носят живи ранени животни, за да се учат как да ги ловят и убиват.
Вълците нямат естествени неприятели сред животните. Ако са гладни и в глутница, те нападат дори мечка, но все пак се пазят от нея, ако са малко. Пазят се и от най-старите глигани. Ядат всичко - от майските и по-големите бръмбари, жаби, гущери, мишки, катерици, гнездещи на земята птици, зайци, лисици, сърни, елени, овце, говеда, коне. При дълъг глад през зимата нападат дори кучета или някой ранен или болен свой събрат. За вълците не е проблем да ядат и всякаква мърша. Нападат и хора, най-често деца и жени.
Ловът
Успехът в лова на вълци зависи много от организираността и бързината, с която могат да се съберат участниците при откриването на пресните дири. Ръководителят на лова определя гоначите и стрелците и посочва местата на пусиите. Вълците при сняг често тичат в нишка, стъпвайки в едни и същи стъпки, за да пестят сили. По същата причина те използват и утъпканите вървища на дивеча и дори безлюдните пътища.
Вълците чуват отлично всеки шум и знаят, че ако близо до тях дойдат джипове, ги чакат неприятности. Ето защо транспортът се оставя по-далеч и по-възможност зад естествено укритие. После се разполагат пусиите, а гоначите минават на позиция. Често вълците гледат да се измъкнат безшумно по дирята си и по пътя, по който са навлезли в района на лежанката си. Ето защо винаги около входните дири трябва да има пост. Самите дири не бива да се газят, защото те ще забележат стъпките на човека и ще се отклонят.
Ролята на гоначите е бавно и тихо да навлязат в уговорената посока. После вече с шум да напредват, като плашат зверовете. Те трябва да внимават вълците да не се промъкнат помежду им в обратна посока, както правят често. Ето защо гоначите ходят близо един до друг и по възможност в равна линия. Ако вълците минат зад гоначите, те могат да стрелят веднага. Всеки си пази сектора и стреля само в уговорената посока. След стрелбата, ако има ранен вълк, който не е паднал, се гледа дирята му и ако е ударен тежко с много кръв, се организира издирването му. Ако кръвта е малко, жилавият звяр често избягва на голямо разстояние и не може да бъде намерен.
Йото Пацов
