У чредителното народно събрание, което гласува Търновската конституция, остава в историята и с първия ръкопашен бой, който си спретват събраните от кол и въже депутати. Въпреки скандалите се насрочват първите парламентарните избори за Обикновено събрание. Те се провеждат на 30 септември и 7 октомври 1879 г. в Княжество България. В тях участват двете водещи политически сили в България - Либералната и Консервативната партия.
Указ
На 29 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 126, с който насрочва избори за народни представители на 30 септември същата година.
Княз Александър I Батенберг
Либералната партия печели убедителна победа с около 70%. На 21 октомври народните представители от Първото обикновено народно събрание се събират в клуба на руските офицери в София, която на 4 април същата година е обявена за столица на Княжество България. Клубът е известен още като Къщата с часовника.
Княз Батенберг е недоволен от изборните резултати и моли руския император за разрешение да разтури Народното събрание. Александър II не разрешава и Батенберг предлага на Петко Каравелов да състави кабинет. В крайна сметка на 24 ноември 1879 г. князът разпуска Народното събрание и съставя правителство с превес на консерваторите начело с епископ Климент Браницки, със светското име Васил Друмев. Така на власт е назначено първото т. нар. в наши дни служебно правителство.
Климент Браницки, със светското име Васил Друмев
Нарушения
Не са уточнени броят на депутатите в Първото ОНС и начинът за определянето им съгласно чл. 86 ал. 1 от Търновската конституция. Населението в Княжество България към 30 септември 1879 г. е 1 800 000 души, а имащите право да гласуват са 219 000 души при избирателна активност от 32%.
Броят на избраните народни представители трябва да е 170 души, от които само 30 се оказват консерватори. Трудно определяем е броят на присъстващите народни избраници в Първото ОНС. В третото заседание от 23 октомври 1879 г. депутатите са 158 „по официален списък“, в шестото заседание от 25 октомври 1879 г. те са станали 160, а в десетото заседание са 157. Съгласно стенографските дневници обаче излиза, че броят на народните представители е 164.
Дискриминация
Нарушена е и конституцията за възрастта на депутатите - те трябва да са над 30 години. Депутатът Горбанов поставя директно проблема за възрастта на депутатите и посочва, че измежду присъстващите в първото ОНС има 8 представители, които видимо са по-млади. Крещящ пример за нарушение е Стефан Стамболов. Разобличава го в изказването депутатът Цачев: „...Според сведенията, които имам от Търновския градски съвет, г-н Стамболов е на 25 години. Тези сведения са тука и са подписани от градския кмет Георги Живков, който е и приятел на Стефан Стамболов. Три свидетелства от духовната семинария на град Одеса доказват същото.“
Тази констатация не се отнася само до Стефан Стамболов, същото важи и за още 7 депутати, които се оказват също по-млади от 30 години.
Грамотност
Чл. 86, ал. 5 от конституцията посочва изискването за книжовност или грамотност, което определя възможността за боравене с езика - четене, писане и разбиране. Никъде в Търновската конституция обаче не се споменава изрично, че грамотността касае само българския език като официалния език в княжеството според чл.86 от конституцията.
Така болшинството от избраните турски депутати не обелват и дума на български език. Те не отговарят на изискването за книжовност и не успяват да се включат адекватно в работата на Народното събрание.
Експерти
Първото т.нар. днес служебно правителство, избрано от княза с Указ №1 от 5 юли 1879 г., включва представителите на Консервативната партия начело с министър-председателя Тодор Бурмов.
Климент Браницки, със светското име Васил Друмев
Той е и министър на вътрешните дела и управляващ Министерството на народното просвещение до 26 юли 1879 г., когато длъжността поема д-р Георги Атанасович.
За министър на външните дела и изповеданията князът назначава Марко Балабанов, Григор Начович е избран за министър на финансите, на Димитър Греков е поверено Министерството на правосъдието. Всичките те са висококвалифицирани специалисти в различни области, притежаващи забележителна биография, български граждани са и освен назначението си от княза получават депутатски места от първите избори за народни представители. За военен министър князът избира ген. Пьотър Паренсов, който е руски поданик.
Двойно гражданство
Опозицията чрез Стефан Стамболов атакува както министър-председателя Бурмов, обвинявайки го, че е и руски гражданин. Министър Греков също се оказва и румънски гражданин. И Евлоги Георгиев се оказва с румънско тескере.
Така непосредствено след прочитането на тронното слово на княз Батенберг при откриването на Първото обикновено народно събрание под клетвения лист, след произнасянето на съответните клетви за християните и мюсюлманите той се подписва от 89 депутати.
Съгласно правилата, според които депутатите трябва да изберат само едно място, на което да бъдат представители, излиза, че се освобождават общо 21 места от общата численост на 164 избрани депутати. Така депутатите намаляват до 134, а само на 89 е предоставена възможността да положат клетва. На останалите 45 това е отказано.
Фалшификации
В самия изборен ден са установени десетки фрапиращи нарушения. Гласува се със зърна фасул и царевица. Бобът е за консерваторите, а царевицата е за либералите. В употреба влизат игли, лют червен пипер и преки нападки срещу политическите опоненти. Закъсняват протоколите, които масово се фалшифицират. По пътя се губят немалко протоколи. Масово се фалшифицира и броят на избирателите. „Последните избори са станали на 3 октомври, а днес имаме трети ноември и протоколите ги няма. И от Китай да бъдат, с пощата щяха да дойдат“, казва Хр. Стоянов.
Най-фрапиращи са нарушенията в Търновски окръг, Русенска околия, където в официалните протоколи липсват данни за броя на гласоподавателите. В Ловчански окръг нарушенията са не само в Троянска околия. На много места в избирателните дневници липсва общият брой на избирателите, независимо дали изборите са проведени от първи или втори път.
Въпреки фрапиращите нарушения изборите не само в Търновски окръг, но и в цялото княжество се приемат за законни и редовни от Народното събрание.
Румен Жерев
