И ма места по земята, които не сте посещавали преди, но щом отидете за първи път, ги усещате близки до сърцето си. За eдни това е необяснимо и се случва на подсъзнателно ниво, за други причината е съвсем ясна. Така аз почувствах Стар Бешенов – селото, в което живее една от най-старите запазени български диаспори в Румъния. Тук в областта Банат, в самия край на северната ни съседка, в продължение на три века хората са пазили късче от душата на България.
Пътуване
„Никога повече с влак дотук“, така си казах, щом слязох на гарата в Тимишоара. Тогава не исках и да помислям за повторно уморително над 10-часово пътуване от Букурещ. Стар Бешенов или както е другото му име Дудещи Веки се намира в Западна Румъния и е само на няколко километра от границата със Сърбия и Унгария.
Местните използват тази географска близост и често ходят да си напазаруват или пък просто да изпият по кафе на съседната територия. Пътуват със собствен транспорт, какъвто е повече от необходим в Стар Бешенов, защото автобусите до и от Тимишоара са рядкост – по един за отиване и връщане на ден.
Затова като пристигнете в Тимишоара, трябва някой да ви чака с автомобил, за да ви откара до селото. Не е трудно това да се уреди, ако се обадите предварително – гостите от България винаги са добре дошли в Стар Бешенов!
В селото исках да се срещна с обикновени хора, да вляза в къщите им, да видя дворчетата, да чуя как живеят на онзи типичен техен „палкенски“ език, както го наричат тук. Но всичко това не може да се случи, преди да си видял църквата – гордостта на Стар Бешенов. Неделя е и скоро службата ще започне.
Водачът
„Да бързаме, защото няма да направим добро впечатление, ако влезем след началото на службата“, запознава ме с местните нрави Георги Калчов, който ще ме води из Стар Бешенов. 85 години има вече зад гърба си пенсионираният учител по български език и може много да разказва. Възпитаник е на Българското педагогическо училище в Букурещ, подготвяло някога кадри по български език за училищата с преподаване на езика ни в Румъния. Завършил през 1956 г. с последния випуск, върнал се в родното си село да учи децата и това продължило, докато се пенсионира.
А църквата? Ако ви сложат превръзка на очите и ви отведат вътре, за да не знаете в кое населено място се намирате, ще си помислите, че сте в някой голям град. Ще си кажете: „Толкова великолепен храм не може да е построен в някое село“. Но ще сгрешите, защото на кого са можели да разчитат българите католици, дошли по тези земи след разгрома на Чипровското въстание от 1688 г.? На кого освен на Бога? Затова му построили голям и хубав храм, в който да отправят молитвите си и в който да се служи на родния им език.
История
Когато българите пристигнали в Стар Бешенов през 1738 г., най-напред си построили дървена църква. На нейно място по-късно вдигнали великолепен храм „Успение на Пресвета Богородица“ с устремена към небето висока кула, която да се вижда от всички краища на селото. Има едно място, което местните знаят, но не и гостите, откъдето тази кула изглежда още по-красива. Минавате по едно мостче в края на селото. Във водното огледало на рекичката кулата се отразява – още по-величествена, още по-впечатляваща с лекото си потрепване във водата. Привечер гледката наистина е невероятна, а ако се случи и наоколо да плават лебеди...
Естествено, като учител Георги Калчов иска след църквата да ми покаже и училището. То е другата гордост в Стар Бешенов. Създадено е през 1745 г. и досега няма нито една година прекъсване на учебния процес. Това е най-старото българско училище.
Априловската гимназия в Габрово – първото светско училище в поробена България, е основано доста по-късно – през 1835 г. Училището в Стар Бешенов е единственото в Румъния, в което български език се учи от детската градина до 12 клас.
От 2006 г. е гимназия и носи името „Св. св. Кирил и Методий“. Георги Калчов ми показва двете сгради – едната по-стара, другата по-нова, реновирани по европейски проект. В центъра на селото е паметникът на епископ Никола Станиславич, духовния водач на българите католици, който им помага в новия им живот в Стар Бешенов. В съседство е бюст паметникът на проф. Карол Телбизов, роден в Стар Бешенов.
Срещи
Незабравими ще останат срещите ми с хората от Стар Бешенов – с Екатерина Гуран, с Ана Романов, сестрите Катя и Таня Велчов, в чийто двор не можах да се налюбувам на прекрасните цветя, и с много други жители на селото. Навсякъде те посрещат топло, все едно се познавате от години. "Палкенският“ език на местните е обект на изследванията на много учени.
Интересно е да го слушаш – един особен диалект на българския, достигнал до наши дни, благодарение на това, че хората го предават и на децата си. Има думи, които не се разбират. "Благодаря“ на „палкенски“ например е „Зафалем“. Чудех се защо за довиждане хората тук ми казват „Сбогом“, когато може да се случи да се видим отново.
„Не „Сбогом“, а „Со Богом“ е изразът. Един вид, Бог да е с теб и да ти помага. Това искат да ти кажат“, обяснява ми Георги Калчов.
Имам късмет, че бях в Стар Бешенов на 15 август, когато се отбелязва храмовият празник, наричан още Двете недели. Тогава при близките си се завръщат много от хората, които работят в чужбина. Изведнъж става многолюдно, центърът се изпълва с народ. Денят започва със служба в църквата.
Литургията е празнична, свещениците, както винаги, служат на български език, изпълненията на органа са великолепни. Заети са всички места, няма къде да седнеш, ако дойдеш малко по-късно. И деца, много деца...
Корени
„От България ли сте? Да знаете, че преди години имаше много повече хора. Отстрани правостоящите бяха един до друг. Сега, виждате, не е така“, заговаря ме жената, която седи до мен. Казва, че вече селото не е чисто българско, има по-малко от 3000 българи от общо над 4000 жители.
Освен българи в Стар Бешенов живеят и румънци, и цигани. Обяснява, че местните много си харесват църквата. Всичко е старо и поддържано така, както го помни още от дете, когато е идвала с родителите си.
Жанета Йорданова
