- За 1 септември по народния календар започва стопанската или земеделска Нова година. Тя се е свързвала с изхранването на населението с растителни култури, както и с домашните животни. Но в миналото е имало и животни, които са се ползвали със специален статут на свещени. От къде идват тази вярвания, г-жо Маринова?
- В древни времена хората живеели в хармония с природата и спазвали строго нейните закони. Тази близост ги дарявала с усета за невидимото за очите, със способността да усещат присъствието на духовете на природата. В дивите животни те виждали не само плячка, но и сила, смелост и мъдрост. Така се зародил култа към вълшебната същност на животните, а от тук до шаманизма има само една крачка. Шаманите били едни от най-почитаните и влиятелни хора. Те изпълнявали ролята на оракули, лечители и духовни съветници, вярвало се е, че имали силата да контролират дори климата и да предсказват бъдещето. Но с разпространението на християнството тeзи магически практики са подложени на преследване. Те били привидно заличени, но оставили следа в духовното ни развитие, защото положили началото на символизма, митологиите и ритуалите по света.
Когато извършвал магически ритуал за изцеление или когато търсел отговори на жизненоважни въпроси, шаманът се намятал с кожата на своя магически водач, запалвал свещен огън, който започвал да обикаля с ритмичен танц и напев-наричане и изпадал в транс. В това състояние шаманът се свързвал с духа на своя водач в отвъдното и го следвал там, където обикновените хора нямали достъп. Така вярата в силата на духовете на животните преминала от митовете и шаманските практики в ранните религии, където всеки бог имал за придружител и помощник свещено животно.
- Какви са легендите, свързани със свещената крава и слона в Далечния Изток?
- Всяка религиозна практика е основана на бита и поминъка на населението на съответния регион. По нашите земи обект на преклонение са били конят и вълкът, в Индия – кравата и слона. В Тайланд слонът е считан не само за свещено животно, но е и национален символ, олицетворяващ единството между религиозен дух, цар и народ. И това не е случайно, защото открай време тайландците използват слоновете за транспорт, строителство, селскостопанска работа и във война. В една джунгла без пътища слонът е най-доброто превозно средство. Слонът, особено белият се счита за свещен не само в Тайланд, но и във всички страни от далечния изток. В Южна Индия има специални храмове, в които жреци отглеждат това животно.
- То присъства и в богатата индуска космология. Бихте ли разказала какви са легендите за него?
- Това е Ганеша, индийският бог на мъдростта, благоразумието и обучението е син на бог Шива и богинята Парвати и обикновено пред името му се слага индуската титла за уважение Шри, а неговият празник е на 5 август всяка година. Историите за това как Ганеша се сдобил със слонската си глава са много. Най-популярната от тях разказва, че веднъж Парвати решила да се изкъпе и помолила невръстния си син да пази никой да не влезе при нея в банята. Малко след това се появил Шива и, когато синът му го спрял, Шива без много да му мисли отсякъл главата му, защото решил, че Парвати не е сама в банята, а детето я прикрива. Когато разбрал грешката си Шива изпаднал в дълбока скръб. Тогава състрадателният Вишну (бог, пазител на цялата Вселена), за да спаси Ганеша, му поставил главата на най-умното животно, чиято памет е пословична – слона.
- А от къде идва по-особения статут на кравите на Изток?
- Кравите са свещени не само за индийци и непалци. Още в древна Персия те били издигнати в култ и по това, колко крави имал един човек се преценявало имотното му състояние. В индуизма Бог Кришна, който се смята за последния аватар на бог Вишну на земята, като дете пасял телета и крави. За това хората възприели кравата като свещено, божествено животно, което никой не бива да закача. Според индийците кравата символизира принципа на майката и съчетава в себе си качества на предците като чистота, мъдрост и доброта, а тяхното мляко се използва в свещените ритуали. Поради това убиването на крава се смята за тежко престъпление. В Индия кравите могат да ходят навсякъде и с тях трябва да се съобразява дори транспортния трафик. Когато кравата остарее или се разболее, се пуска да умре извън къщата. Ако умре в нея, се смята, че стопанинът й е извършил голям грях.
- Доста митове има за Богинята - котка Бастет, чийто храм Людмила Живкова е търсила в Странджа. От къде според вас идва по-особения, мистичен ореол на писаните ?
- За котката и отношението към котките по света може да се пише и говори много. В Древен Египет, в долината на великата река Нил основният поминък на населението били пшеницата и другите зърнени култури, а основният вредител по тях са били и си остават мишките и плъховете. За древните египтяни котката се оказала безценен помощник в борбата им със зловредните гризачи и поради това тези красиви и грациозни, но и много своенравни животни са били издигнати в култ. Така те станали свещени, представени от богинята с котешка глава Бастет. В Древноегипетския пантеон Бастет е покровителка на бременните жени.
Тя е богиня на плодородието, радостта, празниците, песните, музиката и танците. В чест на богинята се строели величествени храмове, в които служели добре обучени жреци. Култът към котките бил толкова силен, че умрелите писани били мумифицирани, а техните мумии се пазели в храмовете на Бастет. А ако някой, волно или неволно убиел такова животно, наказанието било смърт. Когато в дома се случело да умре котка, цялото домакинство изпадало в скръб и всички в него бръснели едната си вежда в знак на траур. Когато Древен Египет станал провинция на Римската империя много от египетските култове преминали в Рим, а заедно с тях и почитта към котките. Но времената и нравите се променят и, когато Рим се превръща в център на западното християнство, много от древните ритуали, вярвания и практики постепенно започват да се демонизират. В това число влиза и котката, особено черната, която според Ватикана се е превърнала в сподвижница на вещиците и на техния господар Сатаната.
- Колко живота има котката и от къде идва този мит?
- Котките са грациозни, интелигентни и адаптивни, но и много своенравни. Техният родителски инстинкт е пословичен. Те имат дарбата да оцеляват дори в екстремни условия, за което има и много легенди, и много реални доказателства. Така се е зародило схващането, че котката има 9 живота. Много хора смятат, че котките имат дарбата да отнемат болката и напрежението, с една дума да лекуват. А всичко това е създало един тайнствен и мистичен ореол около котката. Но всъщност котките са много чувствителни и деликатни създания, които са способни да отвърнат с обич и привързаност на любовта ни към тях и на грижите, които полагаме за техния комфорт.
- Кои са свещените животни по нашите ширини?
- Това най-вече са конят и вълкът, в някои случаи кучето. Конят е силно и интелигентно животно. Той всъщност е първото опитомено от човека, преди около 6 хил. години, диво животно, а кучето го следва по петите. Когато вълкът решава, че при човека ще му е по-лесно не само да оцелее, но и да добрува, той се превръща в куче.
Символиката на свещените и за траки, и за прабългари кон и куче (вълк) е синтезирана в барелефа на Мадарския конник и принадлежащия му комплекс от култови обекти. Този комплекс е символ на мощта на Първата Българска държава, и е свързан с управлението на хан/кан Тервел в периода 701-721 г.
- Какво разчитате в символиката на Мадарския конник?
- В него са вплетени много и много значими символи, говорещи за силата и мъдростта на хората, населявали нашите земи.
Конят още от древни времена е бил тотемно животно и за траки, и за прабългари, и за славяни. С помощта на кон шаманите на прабългарите осъществявали своите мистични пътешествия в отвъдния свят, а конската опашка служела за знаме на прабългарските воини-конници. Траките били прочути в целия античен свят със своите красиви и силни коне, за тях върховно божество бил Херосът – Великият Конник. Славяните смятали, че Ярило, Слънцето е момък, който язди бял кон. С времето символиката на Хероса претърпява развитие и преминава в християнството в образите на свети Георги и на свети Димитър.
Според народната митология конят е вълшебно същество, което е подвластно на злите сили и за това позволява от време на време на караконджула да го язди. Хората вярват че караконджулът (кара-кончото) е полу-човек, полу-кон или пък е конник, носещ бодлив дарак на гърба си. Това вярване е отразено в обредите и ритуалите по време на Тодоровата неделя и на самия Тодоровден. В Източните Родопи има друго поверие. Там хората смятат, че стопанинът на селското землище е потаен конник с висок калпак, който като язди, дрънка с вериги.
- Какви поверия сте чувала относно поведението на коня?
- Нашият народ наистина има разнообразни поверия: ако той рие с копито, гроб рие; ако тръгне с ляв крак, на зло ще е; ако някой срещне бял кон без човек на него, ще се разболее, защото „черна Чума, бял кон язди”. Има и един любопитен факт, свързан с конете - през средновековието, когато в Европа върлувала чумата, нито един коняр не се разболял от нея.
- А относно вярванията на нашите предци за вълка?
- Прабългарите са смятали вълка за свой предтеча. Те са го уважавали и почитали като тотемно животно. Когато се наложело шаманите им да се свържат с прародителите на племето, те намятали вълчи кожи, и молели духа на Вълка да ги води в света на отвъдното и да им показва пътя, за да не се изгубят. При битка конните воини също намятали вълчи кожи или носели със себе си малки талисмани с изображение на вълк, за да бъдат силни и смели като вълци и да победят враговете си.
Прабългарите се отнасяли със страхопочитание към човек, за когото вярвали, че може да се превръща във вълк. Те смятали такъв човек за особено силен, надарен и мъдър. Тези вярвания се запазили до покръстването ни, че дори и малко след него. Под влиянието на християнската религия обаче, хората започнали да гледат на дарбата да се превръщаш във вълк като на нещо зловредно и опасно. И върколаците били анатемосани за вечни времена. Постепенно хората започнали да се страхуват от върколаците и от вълците. За това предците ни започнали да наричат няколко дни от преходните сезони, когато времето е нестабилно, Вълчи празници.
Но все пак в родовата ни памет вълкът е оставил и добри следи. Има приказки, в които се разказва за тайнствени юнаци, които можели да се превръщат във вълци и така помагали на героите в приказката да победят злото.
- Как гледате на подобни легенди у нас, свързани с Боян Мага, син на цар Симеон Велики?
- С уважение и преклонение. И цар Симеон Велики, и неговият син Вениамин, наречен още Боян Магесника са били изключителни личности. Те са живели на прага на езичеството и християнството, когато много от езическите вярвания и ритуали все още били живи и силни. За това не е чудно, че Боян Мага е имал и силите, и знанията на старата култура и традиции. Според легендите той можел да прави чудеса и да се превръща във вълк или орел.
Любомир Старидолски
