А рхеологът проф. Казимир Попконстантинов получи най-високото отличие на Сливенската Света Митрополия, орден „Св. Димитрий Сливенски I степен“. Отличието е признателност за епохално откритие, което предизвика световен фурор - намирането от него и екипа му на мощите на св. Йоан Кръстител, както и за цялостното му апостолско дело. Археологическото чудо се случи на 28 юли 2010 г. на остров Св. Иван. 

National Geographic

Преди 15 г. при археологически разкопки на стар манастирски комплекс в олтарното пространство екипът, ръководен от проф. Попконстантинов, намира кутийка автентичен реликварий, в който са съхранени част от горна дясна челюст с 1 зъб, 3 костици от дясна ръка и 1 дясно ребро. Направените анализи в Копенхаген и Оксфорд са установили, че костите са от един и същи човек. Според откривателя те са части от тленните останки на св. Йоан Кръстител-Предтеча, живял  по времето на Иисус Христос и обезглавен по заповед на тетрарха на Галилея, Ирод Антипа. Особено важно е, че сред мощите има частици и от дясната ръка на светеца, тази, с която е кръстил Божия син Иисус Христос. Неговата версия е, че мощите са пренесени до Созопол от монаси. Откритието на проф. Попконстантинов предизвика истински фурор в целия свят. National Geographic засне филма „Изгубените мощи на Йоан Предтеча“. А режисьорът Станимир Трифонов засне документалната лента „Казимир“.

Православие 

Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в силистренското село Гарван. Младежът искал да учи в елитната Немска гимназия в Ловеч, където се класира на четвърто място при изпитите. Когато с баща си отива да се записва, се оказва, че името му не фигурира в списъците. Директорът на училището обяснява, че няма да приемат младежа заради крайно лоша характеристика, понеже бащата е свещеник. „Подобно и на много други свещеници в онези години баща ми беше системно малтретиран от властта. По време на рождественските и великденските празници го прибираха в милицията, за да не служи“, спомня си археологът. По съвет на баща си Казимир записва Духовната семинария в Черепиш. „Там учихме старогръцки, църковнославянски, литургика, все неща, които ми бяха от голяма полза в професията ми след това“, обяснява професорът. 

Името 

След като завършва с отличие семинарията, го пращат в трудови  войски, в поделението в Бухово, което строи бъдещия металургичен комбинат „Кремиковци“. Там, след като разбира, че може да пише на пишеща машина, командирът на поделението го назначава за писар. 

Интересна е историята на името на професора. Баща му бил много начетен човек, знаел 5 езика и притежавал библиотека с 3000 тома книги. Много обичал полската литература и история и затова кръщава сина си с името на полския цар и светец Казимир, издигнал и възродил средновековната полска държава.

След войнишката служба записва история във Великотърновския университет. После работи като археолог в Окръжния музей в Търговище и като научен сътрудник в шуменския филиал на Археологическия институт с музей при БАН. От 1986 г. е доцент във ВТУ, а през 1996 г. става и професор. Бил е ръководител на катедра „Археология“, декан на Историческия факултет и Православния богословски факултет, зам.- ректор, директор на Центъра по балканистика. Първите си проучвания прави през 1968 г. и оттогава вече 56 години всяко лято е на терен.  Първите разкопки са в столицата Преслав и оттогава всяка година продължава да проучва тази стара българка столица.

Базилика 

Пробивът идва, когато при самостоятелни  разкопки в търговищкото село Драгановец разкрива едно от най-големите тракийски светилища от II-III век със 110 оброчни плочи. „Това бе топ откритие, защото установихме, че върху основите на тракийското светилище е била изградена 5-корабна базилика от края на IV-V век. При проучване на скалния манастир край търговищкото село Крепча пък е открит най-старият известен досега кирилски текст от  921 година. При разкопки на стар манастир от времето на княз Борис Михаил при село Равна, Провадийско, пък е открит уникален надпис, в който са използвани цели 5 графични системи: руническо писмо, гръцко, гръцки текст с латински букви, глаголица и кирилица. Друг такъв надпис няма, което прави откритието на проф. Попконстантинов уникално.   

Созопол 

След световната находка, свързана с мощите на св. Йоан Кръстител, археологът не спира проучванията си на остров Свети Йоан, намиращ се срещу Созопол. Тази година на 1 метър под нивото на манастирската магерница е намерена каменна могилка с кръгла форма, като част от камъните са поставени стъпаловидно. Какъв е бил характерът на тази могилка още не може да се каже, а професорът не иска да изпада в сензационни хипотези и догадки.

Божествена литургия за Йоан Предтеча 

На 29 август за първи път от 400 години след разрушаването на манастира на острова се отслужва Света Божествена литургия. Датата не е избрана случайно. На тази дата е обезглавен светецът, чиито мощи бяха открити преди 15 години. На тази дата сливенският митрополит Арсений връчи официално и ордена „Свети Димитрий“ на проф. Казимир Попконстантинов. А това е 20 дни преди 83-ия рожден ден на археолога.