З амисляли ли сте се на какво мирише Космосът? Едва ли. А някои даже са го подушили.
Още като дете полковникът от ВВС на САЩ Дъглас Уилок мечтаел да полети в Космоса. Той растял в малко градче на север от щата Ню Йорк, изучавал се в най-обикновено училище, и когато американските астронавти стъпили на Луната, бил на 11 години. Тази година той помни много добре.
Корабът излита на 16 юли 1969 от космическия център Кейп Кенеди – Флорида, с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. Спускаемият апарат „Ийгъл“ каца на Луната на 20 юли 1969 г. Когато отива на училище след лятната ваканция, учителката задава въпрос към класа: „Е, деца, кой от вас иска да полети в Космоса?”. Дъг замълчал. Към онзи момент мечтата му изглеждала също толкова невероятна, колкото и това да изпраща снимки на Земята от Космоса. Дъглас е командирът на екипажа на 25-ата експедиция на Международната космическа станция (МКС). Той пристига там на 18 юни 2010 г. на руския кораб „Союз ТМА-19” заедно с астронавтката Шанън Уокър и космонавта Фьодор Юрчихин.
Експерименти
Докато били в Космоса, той и останалите от екипажа били затрупани с работа - провели над 130 научни експеримента, а също така и заменили в открития Космос излязлата от строя помпа на системата за охлаждане. Уилок прекарва в открития Космос над 8 часа - най-продължителното време в историята на НАСА. През цялото това време той запечатва живота на разстояние повече от 300 километра от Земята с фотокамера. А фотографиите и своите впечатления от живота и работата в безвъздушното пространство изпрати на своите „фенове” на Земята. Неотдавна в щабквартирата на НАСА във Вашингтон Дъглас Уилок се срещна с такива фенове - американци от различни ъгълчета на САЩ, деца и възрастни, които в реално време наблюдаваха Космоса през неговите очи. А видяното е незабравимо - синята светлина на Земята, изгревът и залезът над нашата планета, полярното сияние, сякаш изрисувано с четката на художник, изригването на вулкана Шивелуч, разположен в северната част на Камчатка, и др.
Мечта
„Да живея на МКС - това за мен беше мечта наяве - разказва американският астронавт при срещата си с любителите на Космоса в НАСА. - Ти виждаш чернотата на Космоса, а Земята - това е взрив от цвят, живот и движение. Това даже понякога пречи на работата. Ние се движим около Земята със скорост от пет мили в секунда, тоест правим пълен оборот всеки 90 минути. И всеки 45 минути има или залез, или изгрев. Аз понякога дори не можех да дочакам залеза, за да премине Земята в сянка, и избухването на светлината право в лицето ми ме сепваше и ми пречеше да работя. Когато слънцето залязваше, аз виждах една съвършено жива планета сред съвършено черното пространство на Космоса. И си мислех: „На какво забележително място живеем! Ако се бях родил в Космоса, много би ми се искало да посетя Земята!”.
Авария
Въпреки че мечтата му се сбъднала, Дъг Уилок бързо разбрал, че човекът в крайна сметка не е пригоден за живот в Космоса, колкото и да се стреми към него. На 31 юли 2010 г. на МКС се случила авария - помпата в системата за охлаждане излязла от строя. Наложило се астронавтите да я демонтират и подменят. Те излизали в открития Космос три пъти и в общи линии прекарали там над 20 часа.
„На 31 юли, в 23,32 по Гринуич, аз и Трейси (Трейси Колдуел-Дайсън - бордовият инженер на МКС) единствени от екипажа не спяхме - спомня си Уилок. - Аз току-що бях изключил тренажора, за да се позанимая с него. И изведнъж зави сирена, по-точно няколко сирени, и замигаха лампички. Два часа се опитвахме да изключим сирените, но те продължаваха да вият. Пред нашите очи МКС умираше. И в това имаше нещо фатално. Помпата спешно трябваше да се смени. Тя е огромна като трибуната, на която в момента стоя, и тежи около хиляда фунта. Разбира се, всичко в Космоса е в безтегловност, но трябва да се помни, че усилията, които са необходими, за да се премести предметът от мястото му, са същите като тези, с които се спира движението на този предмет. И когато ти в открития Космос придържаш тази огромна част, а под теб е космическата чернота, това не е много приятно чувство”.
По думите на Дъг Уилок обонянието и вкусът в Космоса се притъпяват. Но астронавтът все пак осъзнал на какво мирише Космосът. Веднага щом се върнал на борда на МКС след излизането в безвъздушното пространство, той започнал да души скафандъра си. Скафандърът миришел така, сякаш около него са палени и гасени кибритени клечки. Миризмата била трайна. Уилок разказва, че още една-две седмици неговият скафандър миришел на горели кибритени клечки. През 2008 г. експерти от НАСА, позовавайки се на разкази на астронавти, твърдяха, че Космосът мирише на пържоли и на горещ метал.
Завръщане
Дъглас Уилок е професионален летец-изпитател. 15 години той се готвил да полети в Космоса. Дъглас изпитва истинска страст към летателните апарати и винаги иска да ги изпробва, „почувства”. Определя завръщането си на Земята на „Союз” като екстремен спорт. Има и база за сравнение: през 2007 г. той беше на МКС и се върна с американската космическа совалка „Дискавъри”. „Союз” и „Дискавъри” по негови думи са две съвършено различни машини. Той разказва: „Дискавъри” е голяма машина, достатъчно елегантна и много сложна. Тя има крила и когато преминаваш през атмосферата, изпитваш усещането, че се намираш в летателен планиращ апарат. Докато при „Союз” всичко е различно, това е малък апарат, тук красотата е в простотата. Когато се намираш вътре, коленете ти са притиснати към гърдите. Когато се връщахме на Земята, почувствах няколко силни взрива, а след това усещането ми бе като при силна автомобилна катастрофа.”
Кристи Красимирова
