- Г-жо Нацева, кои са по-щастливи - малките или големите хора - тези, чийто живот е на показ?
- Не смятам, че има малки и големи хора, не и в този смисъл. Да, някои си поставят за цел да станат прочути или естеството на заниманията им предполага да са такива. Но дали един неизвестен за мен и вас хирург, спасил няколко човешки живота за един ден, е по-малко щастлив от прочутия шоумен, повторил за сетен път номерата си пред преситената публика?
Ние сме души от светлина и всеки върви по своя път. Не е чак толкова важно какъв е този път, а дали оставаме верни на себе си, избирайки го. Дали се усещаме полезни? Дали чувстваме празнота и загуба на смисъл, или намираме потвърждение за точния си избор в благодарностите и в аплодисментите, в усещането за изпълнена мисия? Ако помагаш на много хора чрез уникалните си качества и дарби, ти получаваш като обратна връзка от света и материални блага. Ако пък се движиш по инерция и правиш нещо, което правят и мнозина други, лесно могат да те заменят, не си чак толкова търсен и финансово сигурен. Въпрос на избор!
- Щастливи ли са онези, които се къпят в лукс?
- Най-ценните неща в живота са безплатни: обич, усмивка, уважение, прегръдки, компанията на любим човек, хубава песен, разходка на слънце и чист въздух. Е, добре е и да можем да се поглезим поне понякога със скъпи и качествени неща, но не това е в основата на щастието.
За мен луксът е да имаш време за себе си, за любимите ти хора, да си здрав и да правиш нещата, които обичаш.
- Струва ли си да сбъднем мечтата на цар Мидас? Може ли да превърнем златото в щастие?
- Разбира се, че не. От деца знаем, че златото не става за ядене, нали? Но явно не всички са схванали поуката от тази приказка. Забелязвам странна тенденция - зрели хора се опитват да отделят духовното от материалното, все едно е правилно да се отдадеш само на бизнес и трупане на пари, или да си поет и да тънеш в бедност.
Духовността не е враг на материята! Думата „богатство“ идва от корена „Бог“. Думата „бедност“ произлиза от „беда“. За мен богатството включва духовност, здраве, любов, реализация и материално благополучие. Не смятам, че трябва да се идеализира или да се демонизира финансовото изобилие. Но за да можеш да даваш, трябва да имаш. Така че идеализацията на бедността също не ми допада като подход.
- Как да са щастливи хората, премазани от битовизми и сметки?
- Чрез благодарността. Когато хората се научат да се фокусират върху това, което имат, а не върху онова, което нямат, когато започнат да приемат и да дават с благодарност, тогава ще се почувстват добре. Благодарността е най-висшата вибрация. Който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме, се казва в Библията. И тук не става дума за това, че богатият ще става по-богат. А че, който има БЛАГОДАРНОСТ, нему ще се даде…
Съветвам моите последователи да си изградят навика всекидневно да се фокусират върху изобилието в живота си - така веднага ще могат да се почувстват по-добре и ще започнат да привличат все повече от същото в живота си. Питате ме за какво да благодарят, когато са засипани от сметки и парите не стигат? За това, че са живи и на крака, за обичта на близките си, за покрива над главата и храната на трапезата, за дрехите на гърба и слънцето в небето… Винаги може да се намери за какво. Помислете си само - близо 90% от населението на Земята гладува, страда от войни и липса на елементарни условия за живот, няма достъп до питейна вода и образование! Бъдете благодарни и животът ще ви възнагради многократно. Не ми вярвайте - пробвайте!
- Децата се радват на малко - кога порастват и стават нещастни по подразбиране?
- На децата не им се налага да плащат сметки, да се грижат за семейства, да се тревожат за бита… Тяхното магическо мислене е прекрасно за възрастта им, но с порастването нещата се променят. Всеки зрял човек има отговорности и трябва да намери баланса в себе си - между критичното и рационално мислене, между вярата в бъдещи чудеса и радостта от изживяването на момента тук и сега.
- Помагаме ли на децата си, ако непрекъснато ги контролираме и ги товарим с родителските си амбиции?
- Децата няма да чуят какво им говорите. Те ще видят вашия пример. Не възпитавайте тях, възпитайте себе си. Сбъднете своите мечти и оставете децата да минат пътя към техните. Детето не е собственост на своите родители, то е различен човек, на когото трябва да му се дадат корени, но и крила. Обичайте децата си, благославяйте ги и ги оставете да вървят по своя път, да израстват чрез своите опитности! Разбира се, има и други аспекти на тази толкова важна връзка - включително как протича правилната сепарация между родители и деца, какви може да са наследените блокажи и как се отърваваме от ограничаващите вярвания, тук няма как да засегна всичките - ще ги намерите в книгата ми „Силата на рода“.
- Виждате ли щастливи хора на улицата, в магазина - по какво ги разпознавате, докато се разминавате с тях? Имат ли някакъв по-специален блясък в очите, специална походка?
- Хората, озарени от вътрешна светлина, привличат и си личат отдалече. Веднага се вижда, че те имат цели и мечти. Самата аз го усещам по себе си - когато ме осени идея, която ме вдъхновява, усещам как започвам да привличам по особен начин хора, обстоятелства и възможности.
Затова съветът ми към всички е да търсят онова, което ги ентусиазира. Вдъхновението е връзката с Бог. Следвайте идеи, хора и общности, които ви мотивират и зареждат! Всичко, което ви обгражда, или ви дава, или ви взима енергия. Старайте се да живеете заобиколени от хора, които обичате, от предмети, които ви харесват, на места, където се чувствате добре. Слушайте музика, гледайте филми и четете книги, които ви вдъхновяват. Поставяйте си високи цели, които ви мотивират и ги преследвайте с полза за вас самите и за обществото. Вашият фокус на внимание определя личността, в която се превръщате. Избирате умело! Тогава ще блестите в собствена си уникална светлина и ще привличате другите като магнит.
- Вие сте вдъхновяваща личност - не са ли това съвременните будители и чувствате ли се в такава роля?
- Многократно съм награждавана точно като будител на годината или на десетилетието. И да, смятам, че е заслужено. Но ще добавя, че всеки може да играе ролята на будител и вдъхновител - за себе си, а и за околните. Важното е да приеме, че служи на светлината, любовта и прогреса, да осъзнае, че чрез личния си пример въздейства на околните.
- Предновогодишно всички пишем желания. Но как да направим така, че да се сбъднат?
- Желанията са абстракции. Сбъдват се целите. Затова аз уча хората да си поставят реалистични цели, да събират ресурси, да планират стратегически и стъпка по стъпка да изграждат желаната реалност. За съжаление, без да има конкретна визия и действия по осъществяването, няма как да настъпи реална промяна. Твърде много пораснали деца все още вярват в Дядо Коледа и в случайния късмет, но истински зрелият човек знае, че сам може и трябва да постигне всичко желано. Ограниченията и спънките са в начина на мислене, който може да се промени.
Визитна картичка:
Стояна Нацева e ментор по системно развитие на личността и бизнеса, щастлива съпруга и майка на две чудесни деца
Основател e на Академия „Щастлив живот“ - модерна компания, специализирана в провеждането на обучаващи курсове, консултации и менторство в областта на личностното и бизнес развитие
Автор е на 50 тренинга по метода, в които са се обучили над 30 000 човека, а безплатните обучения са с милиони гледания
Автор на десет бестселър книги, продадени в над 60 000 екземпляра в България и в чужбина
Над 300 000 нейни последователи в социалните мрежи са преминали безплатните обучения. Осъществени са множество международни проекти - Кипър, Дубай, Гърция, Испания, Италия, Йордания, Кения и др.
Създател е на безплатния и благотворителен проект „Първи стъпки към успеха” - антикризисно мислене, насочен към младежи и възрастни
Кристи Петрова
