К оняк (Cognac) е област във Франция, която в късното Средновековие е бойно поле на нескончаеми войни, които французите водят с австрийци, нидерландци, британци, а по-късно и с прусаците.
Преди 20-ина години в Париж ми разказаха най-достоверната легенда как се появява питието кОняк (б.а. - французите слагат ударението на О при изговарянето на думата). В средата на 18-и век, при една от перманентните войни жителите на областта Коняк, прославили се вече с вълшебното вино, което произвеждат, заравят в земята десетки дъбови бъчви с вино, защото врагът превзема винарския район. Убеждението им, че все някога ще се завърнат, се сбъдва след по-малко от 50 години. Изравят бъчвите и намират в тях непознато за тях питие.
Коняк Gautier от 1762 г.
В началото го накусват подозрително, но скоро се убеждават, че питието е истински еликсир. Кръщават го на името на селището и района, изпълнен с хиляди декари лозя. Така светът се запознава с алкохолното питие коняк, плод на оригиналната дестилация.
Легиони
Римските легиони пренасят лозата по течението на река Шарант (Charente), както и из цяла Франция. Тази провинция е по-различна от останалите, защото регионът е с излаз на Бискайския залив, откъдето тръгват кораби към целия свят. За да разберем какво прави коняка толкова вдъхновяващо питие, е необходимо да се поровим из почвата на шестте подрегиона (crus). Причината за произвеждането на вълшебното вино, а по-късно и на коняка не е само почвата. Французите имат специално име за това - тероар (terroir), т.е. майсторлък.
Историята на марката Courvoisier датира от началото на 19-и век. Всичко започва в малкото градче Жарнак (Jarnac), недалеч от Коняк, където Емануел Курвоазие стартира своя малък бизнес с бренди. По същото време кметът на парижкия квартал Берси - Луи Галоа, търгува на едро с вино и спиртни напитки. Така двамата поставят началото на съвместен бизнес - единият произвежда прекрасно бренди, а другият го продава. Много скоро тяхната репутация сред ценителите нараства.
През 1811 г., избата на Галоа е посетена от самия Наполеон Бонапарт, който опитва питието и вдъхновен започва да дава дажба коняк на войската, с което да вдига духа им по време на продължаващите войни. Друга легенда разказва, че Наполеон взима няколко бъчви от любимия си коняк на борда на кораба „Нортъмберленд“ на път за остров Света Елена. По време на продължилото 67 дена пътуване брендито опитали и английските офицери от съпровождащата кораба флотилия. Впечатлени от отличното му качество, те го нарекли „Конякът на Наполеон“.
Семеен бизнес
В началото на XIX век семейство Галоа продължава да продава коняка, произведен от Курвоазие, докато през 1834 г. синовете на основателите - Феликс Курвоазие и Жул Галоа, обединяват двете семейни фирми. Името на новата компания е Courvoisier.
През 1835 г, те преместват централата на фирмата от Париж в Жарнак. Построена е внушителната Конячна къща Курвоазие (Le Chateau de Cognac Courvoisier).
След смъртта на Феликс през 1866 г. братята Кърлие (Curlier Brothers & Cie), неговите племенници и съдружници поемат управлението на бизнеса. Те успяват да изградят добри търговски отношения с Великобритания, където конякът е високо ценен. Репутация на Courvoisier продължава да расте. Конякът става предпочитано питие в кралските дворове на Англия, Дания и Швеция.
Избата на Галоа
През 1869 г. Наполеон III, племенник и наследник на Наполеон Бонапарт, дава на конячната къща изключително ценната титла Fournisseur de la Cour Impériale (Официален доставчик на императорския двор). Този сертификат е изложен в музея на Courvoisier в Жарнак заедно с много други експонати. От този момент признанията следват едно след друго.
През 1909 г. братя Симон, с англо-френски произход, купуват фирмата Courvoisier. По време на Втората световна война Джордж Симон е принуден да напусне Франция. Той продължава да управлява конячната къща от Англия. В разгара на войната немската армия използва Le Chateau de Cognac Courvoisier като кaзино. За да не попадне фирмата в ръцете на германците, Джордж Симон „продава“ бизнеса на двамата французи срещу обещанието, че те ще му го прехвърлят отново след войната, което те джентълменски спазват.
През 1951 година конякът започва да се предлага за първи път в уникалната бутилка „Жозефин“. Кръстена на първата съпруга на Наполеон Бонапарт, тя допринася изключително много за превръщането на марката в синоним на фин коняк.
Ветерани
Courvoisier & Curlier от 1789 г. е най-старият коняк в света, оцелял до наши дни. Три бутилки са съхранени и са на невероятните 235 години. По това време „детето чудо” Моцарт е вече на 33 години, Мария Антоанета е екзекутирана на гилотината, а Гьоте за пръв път става баща. Този коняк е напълнен и фабрикуван от братя Curlier, племенници на основателя Felix Courvoisier. Питието е надживяло не само Френската революция, но и двете световни войни. Именно необичайно дългият период от време, откакто е произведен, го прави толкова невероятен на вкус. Уникалната напитка е собственост на холандския колекционер и ценител на специалните алкохолни питиета Bay van der Bonts. Той е горд притежател на най-голямата колекция от отлежали спиртни напитки в света. Холандецът е купил този коняк уникат от Sotheby’s и оттогава го пази като съкровище в мазето си.
Румен Жерев
