Т ой е вампир с неизчерпаем дух и енергия, с електрически заряд и визия на психопат. Хищник, който мечтае да сключи челюсти около врата ни. Божество, пред което се кланяме. Вампирът Винсънт Деймън Фурние, който избра да е Алис Купър. И така се превърна в безсмъртна легенда.
На 75 Алис Купър е замръзнал в образа си. Ще изглежда по същия начин и след още толкова години. И пак ще взривява сцената с духа и темперамента си.
Разбунил 70-те години с шокиращия си рокендрол, Алис Купър гордо е наричан "бащата на шок рока". Той получи тази титла за метода си на адреналинова атака върху слушателя: агресивен хардрок плюс предизвикателни текстове, плюс скандални сценични изяви. Алис Купър е един от най-решителните нарушители на табутата и рок традицията. Той не само беше първият, който превърна рокендрола в спектакъл, той определи правилата на шоубизнеса, диктува музикалната мода, проправи нови пътища за тийнейджърския бунт и в този процес създаде цяла библиотека от класически рок записи, обагрени с меланхоличен черен хумор или трогателна сатира.
Религия
Алис Купър (истинско име Винсънт Деймън Фурние) е роден на 4 февруари 1948 г. в Детройт, Мичиган. Внук на проповедник в Църквата на Исус Христос в Пенсилвания. Син на старейшина в същата църква. Тръгва на училище във Финикс, Аризона, където се премества семейство Фурние. Тук се раждат първите песни, а в началото на 60-те години тук се събира първият екип от съмишленици, наречени Earwigs (Щипалките).
Младият апологет на рокендрола е преследван от лаврите на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, а минималната му задача е да стане поне толкова известен, колкото са те. Сменяйки членовете, групата е преименувана първо на The Spiders (Паяците), след това на Nazz, но през цялото това време музикантите продължават да свирят в местни клубове и дансинги и да записват сингли, които получават известна публичност в града и околностите. Славата им веднага става скандална. Местната преса нарича Spiders най-лошата група в града - заради изключителните им клубни изпълнения, които довеждат до отлив на слушатели.
Нито мъж, нито жена
След като навършва 20 години, Винсънт Деймън, който винаги се е ръководил от екстравагантна мотивация, решава да преименува отбора на Алис Купър. Музикантът внезапно повярвал, че не е нищо друго освен ново въплъщение на вещица, която уж е живяла през 17-и век и носи това име. Заедно с него във вещерските страсти са въвлечени още четирима музиканти:
- водещият китарист Майкъл Брус (роден в Калифорния през 1948 г.)
- басистът Денис Дънауей (роден в Орегон през 1948 г.)
- китаристът Глен Бъкстън (роден през 1947 г. в Охайо)
- барабанистът Нийл Смит (роден в Охайо, 1947 г.)
Името на „Алис Купър“ в неговия мъжки еквивалент скоро се свързва не толкова с екипа, колкото с неговия фронтмен, който, вдъхновен от богатата символика на този образ, дори измисля една особеност – андрогинен (нито мъж, нито жена) персонаж в грозни дрехи (андрогините са митични същества в древногръцката митология, които били двуполови и затова били много силни, дори равни на боговете – бел. авт.). Музикантите свирят груб рок, който изисква много смелост от слушателите, рискували да дойдат на концертите им. Ексцентричните театрални представления, които отприщват агресивен, френетичен хевиметъл върху публиката, са предназначени да шокират до степен на отвращение. Cooper&Co. черпи вдъхновение от различни импровизирани източници. Подходящи са филми на ужасите, водевили и работата на „братята“ в тежката работилница - Black Sabbath и Led Zeppelin.
След като се премества в Лос Анджелис през 1969 г., екипът на Алис Купър успява въпреки всичко да спечели приятелството на известния композитор и продуцент Франк Запа, при когото цъфват за пръв път погрешка в седем сутринта, вместо в 19 ч. Впечатлен от тях, той подписва договори за три албума и наема екип, който специално да се занимава с визията им.
Номерът на кокошката
През същата година те записват първия си албум Pretties for You, предлагащ собствена версия на acid rock, последван от втория лонгплей Easy Action (1970). Записите остават незабелязани от никого, триумфалното влизане в шоубизнеса на бял кон не се състои и музикантите решават да се върнат в Детройт, където семейството Фурние живее през последните години. Те използват местната клубна сцена, за да усъвършенстват и излъскат сценичните си експерименти с публиката. И едва в края на 1970 г. успяват да заинтересуват шефовете на Warner Brothers Records. Известен от този период е „номерът с кокошката“, която Купър хвърля в публиката. Впоследствие от това се ражда легендата за откъснатата глава на пернатото насред сцената и изпиването на кръвта му.
Сингълът Eighteen, издаден в началото на 1971 г., е пионер в кариерата на Алис Купър, попадайки в топ 30, издигайки се до номер 21. Голям успех за младия екип е да си сътрудничи с изключителния продуцент Боб Езрин, който извежда техния звук на съвсем ново ниво. Третият албум, записан с него, Love It to Death (1971) почти от момента на раждането му отговаря на неизказаните изисквания на хевиметъл класиката. Интересното е, че наред с продуцента, за аранжимента се бори и самият фронтмен. Дискът попада в топ 40 на САЩ и става златен. Това не означава, че екипът на Купър е успял да създаде перфектния албум: той е почти невъзможен за слушане наведнъж, както повечето записи на групата от началото на 70-те.
Реквизит
Музикалният език на Alice Cooper им позволява да бъдат поставени наравно с други групи от Детройт от онази епоха (MC5, Stooges). Но имаше и фундаментална разлика. До края на 1971 г. Алис Купър е направил значителни допълнения към своята шокираща гама от шоута. Сценичният реквизит вече включва гилотина и електрически стол, реки от изкуствена кръв текат по сцената, а самият носител на вещерския дух украсява врата си с жива боа. Образът на водещия вокалист е завършен с последното докосване - мрачен грим с огромни черни кръгове около очите, подчертаващи демоничния компонент на образа. Славата на групата започва със слухове за скандалните им концерти, но интересът към албумите им изчезва.
Второто "злато" донася на отбора дългата игра от 1972 г. Killer. Но истинският комерсиален пробив на групата е бунтарският сингъл и албумът School's Out: и двата попадат в топ 10 на САЩ, а сингълът е водещ в британските класации. Милионният тираж на лонгплея в САЩ приятно зарадва амбицията на музикантите. Този път Alice Cooper се харесва на рок феновете на много по-изтънчено ниво. School's Out е внимателно обмислена и композирана концептуална творба. Квинтетът така и не се осмелява да изрече някои неща от този диск от сцената. Сред най-добрите парчета са шумният Public Animal #9, лежерният Luney Tune и зловещият Blue Turk, с привкус на кабаре.
Успешните албуми следват един след друг. Записът Billion Dollar Babies, най-нашумелият хит на Алис Купър, покорява рейтингите на продажби от двете страни на Атлантика. Усеща се силната ръка на Боб Езрин: звукът на екипа става все по-зрял и изпипан. Заглавната песен Billion Dollar Babies остава един от най-силните записи в дискографията на Alice Cooper. Тази композиция, заедно с мощните Hello Hooray, Elected и No More Mr. Nice Guy е златният фонд на рокендрола.
Албумите Muscle of Love (1973), сборникът с най-големите хитове Greatest Hits (1974) и Welcome to My Nightmare (1975) постоянно се появяват в десетте най-продавани в САЩ. Последният диск изисква специално внимание. Welcome to My Nightmare е първият истински солов албум на Alice Cooper след разпадането на групата. Когато екипът на Алис Купър си отива, името вече е популяризирано като търговска марка. За първите си солови студийни сесии Купър набира подгряващи музиканти: китаристите Дик Вагнер и Стив Хънтър, басиста Пракаш Джон, кийбордиста Джоузеф Хровски, барабаниста Пенти Глан. Най-успешният запис е хитовият сингъл Only Women Bleed (12-и ред на поп класацията). Продукцията на Welcome to My Nightmare е благоразумно поверена от вокалиста на Боб Езрин. Те успяват да създадат мощен концептуален албум, който се поддава перфектно на сценична интерпретация като част от грандиозното театрално турне, с което артистът стартира соловата си кариера. Скромен хит у дома е следващият диск Alice Cooper Goes to Hell (1976), който е продаден в половин милион копия.
Екстремизъм
Музикантът дължи бързо разпространяващата се популярност по света, разбира се, не само на сценичния екстремизъм. Работата му е също толкова необичайна. Основата на звука са прости, груби рифове, върху които се разливат мелодии в духа на китарния поп от 60-те години - това е самият елемент на рокендрола в неговата първична, неопитомена красота, която не е развалена дори от двусмислици към психеделия и арт рок. Позволявайки си всичко на сцената, Купър остава съвсем различен човек зад кулисите. Холивудска знаменитост, той играе голф, участва в телевизионни токшоута, завързва приятелство с легендарния комик Граучо Маркс (1890-1977 г.), с когото ще правят телевизионен сериал. От тази идея не се получава нищо, но Алис изключително цени приятелството му с актьора, така че след смъртта му той купи една от буквите "О" от известния надпис "Холивуд" на хълм в Лос Анджелис и го посвещава на паметта на Граучо Маркс.
Алис Купър многократно е имал възможността да реализира своите актьорски амбиции: той участва във филмите Sextette и Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band. За известно време той толкова се интересува от актьорството, че музиката изчезва на заден план. Работи усилено в телевизията, участва в сериалите "Мъпетите", "Квадратите на знаменитостите" и др.
През 1977 г. музикантът продуцира два доста посредствени албума - Lace and Whiskey и концертния албум Alice Cooper Show. Самият Купър не е ентусиазиран от тях. Втората половина на 70-те години както творчески, така и търговски, не предвещава нищо добро за музиканта. Причината може да се търси в постоянното текучество на кадри, но основната причина е прогресиращият алкохолизъм – твърди се, че в най-лошия период пресушавал по две каси бира и бутилка уиски на ден. Веднъж си треснал главата, преди да излезе на сцената, и го шили непосредствено преди участието.
През 1978 г. музикантът трябва да прибегне до последното средство - да премине интензивен курс на рехабилитация в клиника в Ню Йорк. На болнично легло той не губи време и споделя впечатленията и мислите си в новия албум From the Inside (1978), написан съвместно с Бърни Таупин, постоянен сътрудник на Елтън Джон.
В края на 70-те и началото на 80-те Алис Купър продължава да обикаля активно с групата си на живо, в която от 1979 до 1982 г. играе водещ китарист Майк Пайнера (Mike Pinera), бивш член на Iron Butterfly.
В началото на 80-те студийните му усилия водят до все по-малко привлекателни резултати, така че общественият интерес към изданията му значително намалява. Записите Flush the Fashion (1980), Special Forces (1981), Zipper Catches Skin (1982), Dada (1983), въпреки че попадат в американската класация за албуми, се скупчват някъде в задния двор.
Устойчивост
След като преминава тридесетгодишния крайъгълен камък, Купър започва да се отнася към работата си по различен начин, поставя си други задачи. В студийния продукт театралните ефекти избледняват на заден план, най-доброто средство за изразяване на идеите му става директен, отворен хевиметъл. В същото време неговите концерти на живо запазват почти всички негови характерни черти и той остава същият ненадминат шоумен, достоен за титлата крал на шок рока. Разписва се и с нова роля във филма на ужасите "Левиатан" (1984).
През 1986 г., след тригодишна пауза в дискографията, Алис Купър подписва договор с MCA Records, но надеждите за решителна промяна на ситуацията с прехода към друг лейбъл не се оправдават. Два албума, записани под егидата на MCA (Constrictor през 1986 г. и Raise Your Fist and Yell, издаден през 1987 г.), изобщо не попадат в американските рейтинги.
Едва през 1989 г., след преминаване към Epic Records, името на Алис Купър се завръща в американския топ 20. Късметът носи на музиканта нов лонгплей - Trash и трансатлантическия хит Poison, представен на него. Както албумът, така и сингълът, продуциран от прочутия хитмейкър Дезмънд Чайлд (Дезмънд Чайлд; работил с Aerosmith, Bon Jovi, KISS), се продават по-добре от всеки от най-успешните записи на изпълнителя от 70-те години. Съставът на гост-музикантите може да се гордее с не по-малко от качеството на записа: Джон Бон Джоуви (Jon Bon Jovi), Ричи Самбора (Richie Sambora), Кип Уингър (Kip Winger), Стив Betors (Stiv Bators), музиканти от Aerosmith. Песента Poison става първият хит на Купър в топ 10 от 1977 г.
Албумът сякаш съживява интереса на артиста към живота: той отново активно обикаля, играе във филми (по-специално в продължението на „Кошмарите на улица Елм“ и във филма „Светът на Уейн“), подготвя нови студийни записи. След неуспешния албум Prince of Darkness (1989) Купър се завръща две години по-късно със силна, много качествена творба Hey Stoopid. Компания в албума му правят китарните магьосници Джо Сатриани и Стив Вай, както и Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора, Слаш и Аксел Роуз от Guns N'Roses – професионалисти, на които винаги се е възхищавал.
Позиция
През 90-те години турнето му привлича ново поколение фенове на рока, което го вижда като пионер на хевиметъла. Музикантът така и не успява да възроди напълно скандалната, остро актуална популярност, която го съпътства през 70-те години. Но сега той се радва на всички предимства на удобния култов статут, позицията на жива легенда, чиято работа вече е наполовина призната за класика. Това впечатление се потвърждава от лонгплея от 1994 г. „Последното изкушение“, който по стил се доближава до „Няма повече сълзи“ на неговия колега Ози Озбърн. Такива концептуални композиции като Nothing's Free, You're My Temptation, Cleansed by Fire правят силно впечатление в албума.
През 1997 г., след още една тригодишна пауза, дискографията на изпълнителя е попълнена с концертния албум Fistful of Alice. Този отличен албум на живо е записан по време на шоу в Мексико Сити, за което Купър говори с ентусиазъм - рядко той свири заедно с такива специални гости като Слаш, Роб Зомби, Сами Хагар.
Въпреки че шефовете на шоубизнеса никога не са удостоявали соловата работа на Алис Купър с най-високите си награди, дуетът му с Роб Зомби Hands of Death (Burn Baby Burn), представен в албума от 1996 г. Songs in the Key of X, е номиниран за „Грами“.
През 2000 г. Алис Купър прави още едно отклонение в киното, изигравайки ролята на самия Сатана. Режисьорът Майк Майърс, заснел комедията The Crossover, предложи на артиста да се превъплъти в любимия му герой.
Първият албум в новото хилядолетие Brutal Planet (2000), най-добрата селекция от нов материал от края на 80-те, е добре приет от публиката. Албумът развива същата апокалиптична история, която Купър започва да развива в записа от 1994 г. The Last Temptation. Продължението на тази очарователна история е следващото издание Dragontown, публикувано година по-късно. Както и в предишния албум, музикантът работи върху диска от 2001 г. с Боб Марлет, който е продуцент, аранжор и съавтор на всички песни, и с незаменимия Боб Езрин като изпълнителен продуцент. През 2001 г. Алис Купър отпразнува 30-годишнината от кариерата си, което се отразява и в новия албум: композицията The Little Thing е посветена на тази тема.
През 2002 г. музикантът отново напомни за себе си с много екстравагантна постъпка - той записа стария си хит School's Out с шведската поп група A*Teens и продуцира рок и поп версия на композицията.
През есента на 2003 г. музикантът подготви 25-ия студиен албум в дискографията си "Очите на Алис Купър". Най-добрият пример за марката рок на Cooper е Detroit City с безупречната китара на Wayne Kramer (MC5). Всичките 13 песни са написани съвместно от Alice с китаристите и беквокалистите Ryan Roxie и Eric Dover.
В понеделник Купър отново бе звездата на сцената – този път в зала „Арена“, където изнесе разтърсващ концерт заедно с Джо Пери и Джони Деп в общата им група „Холивудските вампири“.
Алис Купър с Джо Пери
75-годишният музикант бе толкова вдъхновен и отдаден, че е трудно да не се съгласи човек със самоуверената му фраза в едно от последните му интервюта: „Кажете на всички, че днес Алис се чувства по-енергичен от всякога!“.
Съдбата ги разделя
Хората, с които Купър потегля по пътя към славата, се пръсват. Съдбата ги разделя в най-неочаквани посоки. Някои напълно са променили кариерата си. Нийл Смит например става агент по недвижими имоти. Майкъл Брус все още пише песни, но изпитва носталгия по миналото, по славните дни на Алис Купър. Глен Бъкстън прекарва последните години от живота си в Айова. Той е тежко болен и почива през 1997 г., само на 49. Денис Дънауей в крайна сметка се установява в Кънектикът, където отваря магазин със съпругата си.
Между „Бийтълс“ и „Кабаре“
По време на интервю през 1986 г. Купър заявява пред интервюиращия го Джонатан Кинг, че любимата му група на всички времена е The Yardbirds. Това всъщност не е толкова изненадващо, тъй като Купър през 1969 г., влизайки в студиото за записа на новия си албум, заявява, че той ще съдържа музика от средата на 60-те и по-специално британски групи като Beatles, Who, Rolling Stones, както и The Yardbirds, които са му повлияли най-много. По-късно Купър ще покаже и пристрастията си към The Who, като вземе участие в концертния A Celebration: The Music of Pete Townshend and The Who (1994), записан в Карнеги Хол, а през 2000 г. изпълнява кавър на My Generation по време на турнето за Brutal Planet.
През 2007 г., по време на интервю с Ози Озбърн в радиопредаването си Купър още веднъж изказва почитта си към тези групи и в частност към Beatles. По време на разговора Купър и Ози обсъждат ниското ниво на текстовете на съвременните рок изпълнители. Според Алис причината е, че някои от новите групи са „забравили да слушат „Бийтълс“.
На 25-ата годишнина от филма „Кабаре“ Лайза Минели заявява, че нейният добър приятел Алис Купър веднъж й казал, че кариерата му е базирана на този филм.
Кристи Петрова
