К рай градчето Фиумичино всяка година десетки милиони пътници от цял свят кацат или излитат със самолети от най-голямото летище в Рим - „Леонардо да Винчи“.
Погледите и на пътниците от преминаващите наблизо стотици влакове се приковават във внушителната статуя на гения на Ренесанса, разположена на малко възвишение в единия край на летището. С високо вдигната лява ръка, която сочи небето, и със спираловидната перка на създадената от него летателна машина в дясната, бронзовият Леонардо сякаш обещава, че един ден човекът ще владее небесните простори.
Aвтор
Макар че не са малко българите, които живеят или посещават Рим, единици от тях знаят, че автор на скулптурата е сънародникът им Асен Пейков. За да получи тази чест, той печели безапелационно конкурс измежду 300 от най-известните италиански и световни творци. Статуята е висока девет метра, поставена върху триметров постамент. В ниската й част се разчита подписът на Асен Пейков, както и „Рим 1960“. Статуята и новото римско летище са тържествено открити през 1960 година от президента на Италия Джовани Гронки. За майсторската си работа българският скулптор получава от благодарните домакини огромният тогава хонорар от четиридесет и пет милиона лири! С шестстотин хиляди от тях той си купува за спомен златен часовник „Ролекс”.
Насилие
Асен Пейков е роден на 28 юни 1908 година в София, но няколко години расте в малкото подбалканско градче Севлиево. На върха на славата си в Рим той прави покъртителна изповед: „Баща ми бе депутат в българския парламент от земеделската партия на Александър Стамболийски. По време на събитията от 1923 година бе застрелян пред вратата на нашия софийски дом. И тогава от къщната порта и с бащиния си кураж аз на 16 години побягнах към черноморския бряг. Там четири години бях рибар в Созопол“. Заедно с четири момчета разпространяват нелегално вестник „Мисъл”. Разкрити са от властите, всички успяват да избягат в Русия с изключение на Асен, който престоява в затвора 8 месеца. Безработен и бездомен се връща в София. Спи тайно в дъскорезница, яде само тогава, когато някой го наема за дребни монети да му нацепи дърва или да му пренесе въглища. Депресията и отчаянието го довеждат до опит за самоубийство. И сигурно така е щял да си умре някоя нощ на студените софийски улици, ако съдбата не беше решила да го потупа по рамото.
Ателие
В ателието на свой познат, който се занимава с керамика, Асен взема случайно парче глина. И то оживява в ръцете му. Започва да моделира малки пластики, разгаря се желанието му да вае лица, животни и цветя. През 1930 г. късметът го среща с преподавателя и голям скулптор проф. Андрей Николов, последовател на Римската пластична школа. Започва следването си в Държавната художествена академия. Получава втора награда в конкурса за скулптурите на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломира се със златен медал и постепенно се утвърждава като талантлив млад скулптор.
Навън
Неговият свободолюбив дух го тласка навън и заминава за Париж, където обикаля ателиетата в Монмартър. Следват Мадрид и Ню Йорк. На 3 октомври 1938 г. пристига в Италия и се записва в Академията за изящни изкуства в Рим. Уверява се, че мястото му е именно във Вечния град, гнездо на големите художници, скулптори, поети и артисти. Скоро в Рим го последва и по-малкият му брат Илия, който е художник. 30-годишният Асен Пейков наема ателие на легендарната улица „Маргута“ №54. Съседи са му Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Фредерико Фелини, Джулиета Масина и Ана Маняни. Сключва брак с графинята от унгарски произход Мария Тереза Деленс, който се оказва кратък. Ражда се синът им Рудолфо. Асен Пейков става много търсен и високо ценен ваятел на скулптурни портрети. В ръцете му оживяват камъкът, дървото, бронзът, стоманата, порцеланът и глината. В неговите ранни творби присъства България: „Неда”, „Жетварка”, „Гола женска фигура”, „Борис Христов”, ”Възкресение Господне”. През 1942 година среща маркиза Емилия Боканера, потомка на петвековна генуезка фамилия. Любовта пламва и след дълги разправии да постигне развод Емилия се отказва от благородническата титла и приема името Емилия Пейков. Двамата живеят в голяма къща в центъра на Рим, точно срещу Колизеума.
Триумф
В средата на петдесетте години започват златните творчески години на Асен Пейков. Освен статуята на Леонардо да Винчи прави статуите „Сан Джовани”, „Минерва”, „Йоан Кръстител”, „Атлет”, „Майчинство”, „Триумфът на житото”. Става единственият скулптор, на когото позира папа Пий XII. Творбата е изложена в конгресния център „Мондо Милиоре“ в Рим. Ватиканът му възлага и той извайва бронзов релеф на Свети Франциск Асизки, който служи за обков на специално издание на завета му. От него са направени само 500 номерирани бройки. Пейков вае барелефи и бюстове на Джон Кенеди, Федерико Фелини, Борис Христов, Силвана Мангано, Джорджо де Кирико, Глория Суонсън. София Лорен му позира. но съпругът й тогава - продуцентът Карло Понти, не му плаща и стотинка за статуята. Той снима в ателието, когато Пейков вае скулптурата на кинозвездата. Певецът Франк Синатра обаче плаща щедро за двуметровата изящна статуя на друга кинозвезда - Ава Гарднър. Правена за филма „Босата графиня”, той я поставя в градината на вилата си в Бевърли Хилс.
Огорчен
През 1969 година, за първи път след тридесет и една години, Асен Пейков се завръща в България, за да участва в обявен международен конкурс за паметник на хан Аспарух. Влагайки цялото си умение, страст и лични средства, скулпторът изработва макет „Кавалкадата на героите” - тридесет и шест бронзови фигури на конници в естествен ръст, водени от Аспарух, които прелитат над Дунав. Конкурсът обаче се присъжда на любимеца на комунистическата власт Величко Минеков, личен приятел на Тодор Живков. Втора и трета награда също са дадени на партийни галеници. На „италианския българин” се присъжда само поощрение, защото бил „невъзвръщенец с неясна партийна принадлежност“. Обиден, Пейков отказва да му бъде откупен макетът, дори не взема полагащата му се премия и успява да се завърне в Рим.
Няколко години по-късно Пейков получава един след друг два инфаркта. Склопява очи на 25 септември 1973 г. в ателието си на улица „Маргута”. Смъртта го покосява в момент, когато работи над скулптурния портрет на Джина Лолобриджида. Българинът оставя за поколенията 16 паметника и над 1300 скулптурни композиции в Европа, САЩ, Индия, Бразилия, Аржентина и Мексико. За 100-годишнината от рождението му римската община кръщава на негово име един от най-красивите площади в центъра на Рим с изглед към Колизеума. С този жест са признати заслугите на артиста емигрант към Вечния град.
Румен Жерев
