З а един малко познат герой от Априлското въстание - клисуреца Нейчо Калъча, разказваме в тези редове.
Макар и останал малко в сянката на земляка си Иван Боримечката, неговите подвизи вече се разказват от днешните историографи. Наричат го Снайпериста от Априлското въстание, защото със своята пушка мартинка трепе башибозука от 200 м разстояние. Майсторството в стрелбата е сравнимо само с финландеца Симо Хаюха, наречен още Бялата смърт. Който през 1939 г. при едно от руските нашествия в родината му само за 100 дни отстрелва от 400 м с пушката си винтовка без оптичен мерник 540 солдати.
Началото
Нейчо Пандур - Калъча с рождено име Нейчо Калъчев е роден през 1835 г. в град Клисура. Типичен балканджия - едър, як, широкоплещест, с широко лице, черни мустаци и дебели надвиснали вежди, под които гори неотразим поглед. Като овчар сурватчия всяка есен Нейчо подкарвал стадото към Одрин, за да ги продава. Често един турчин започвал да си избира най-угоената овца и да си я взема, без да плаща. Буен по нрав, младият овчар го предупреждавал няколко пъти, накрая нервите му не издържат и крадецът изчезва вдън-земя. После веднага напуска Одрин и се връща в родната Клисура, където го взимат на служба за пандурин в конака. Получава пушка мартинка - една от най-добрите за времето си. Снажният момък се откроява със своето безстрашие, твърд характер и изключително точен мерник. Дори веднъж карловският каймаканин му възлага да се справи с турския разбойник Поряз Имам и бандата му.
Куриер
Въпреки службата си в конака Калъча с мерак се включва в подготовката на Априлското въстание. През пролетта на 1876 г. Нейчо Калъча е един от най-активните членове на клисурския революционен комитет - тайно и нощем лее куршуми в Старата църква, които после ги разнася по домовете на съзаклятниците. Имайки право свободно да се движи с оръжие, той е избран за куриер на революционния комитет, придружава апостола Панайот Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Заедно с водача на клисурци Никола Караджов и Балтов присъства на събранието в Оборище, където ги охранява.
Точност
Клисура въстава втора след Копривщица и пада първа в неравен бой с башибозуците на Тосун бей. По време на въстанието избират Калъча за стотник - в първото сражение за Клисура убива турско заптие, което се опитва да премине през завардените за влизане и излизане пътища. Клисурските въстаници са само 300-350 човека, а срещу тях се изправят 2000 башибозук. Когато настъпва сблъсъкът в м. Зли дол, неравенството на силите проличава. Източната част на града вече е в пламъци, носят се писъци на жени и деца. Тогава се проявява Нейчо Калъча, който с по един изстрел от над 200 м разстояние, като снайперист, последователно поваля един турски ага и двама байрактари на Тосун бей. Настъпва смут всред башибозука, което позволява на въстаниците за броени минути да изведат живи населението от западната част на града.
След погрома на въстанието Нейчо Калъча се крие в Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово и Пловдив. Той дочаква освобождението, първи посреща руските войски в Клисура. В свободна България продължава старата си длъжност на стражар. Умира на 18 март 1905 г. в родната Клисура. Признателните следовници на Нейчо Калъча издигат паметник на героя. Паметникът се намира съвсем близо до църквата "Св. Богородица" в Клисура. На него е изписано: „Най-точният стрелец и четоводец на Априлското въстание -1876“.
Описание
Из книгата на местния краевед Христо Поповъ "Градъ Клисура въ Априлското възстание“:
„Дядо Нейчо беше яка широкоплещеста натура, с широко лице, дебели черни мустаци и дебели надвиснали вежди, под които гореше силен поглед. Малко говореше. Скрито и задушевно се смееше и прикриваше с ръкав устата си и така закрита от дебелите му мустаци. Неговият силях с тежки пищове и ножове не слезе от кръста му до края на живота му. Дядо Нейчо не обичаше да се хвали, мълчалив беше, но понякога се поразпущаше. Той отнесе в гроба много тайни - колко „търне” беше очистил? Още в турско време като пандурин в конака и смел човек било му възложено да устрои засада в Равната ръка на прочутия разбойник Порязът, който бил забелязан там. Дали му четирима сеймени помаци и на мръкваме потеглили за Стара планина, стигнали на Чатал чучур, поели надолу към Равната река и преди да стигнат реката, заели пусия вляво, в едрата гора с лице към изгорялата гора насреща. Порязът се показал пръв на 200 м, поспирвал се, оглеждал се, а другарите му на брой трима следвали по на пет-десет крачки един след други. Нейчо заповядал на помаците да стрелят само след като той гръмне по Поряза. Гръмнал и Порязът подскочил и с всичка сила се хвърлил в надолнището на лявата си страна. Другарите му хукнали кой где види, а едновременно хукнали в обратна посока и помаците и оставили Нейчо сам. Когато той ги намерил треперещи като лист, отишли при разбойника, намерили го мъртъв. Неговият пищов със сърмено везане и големият му нож с раздвоена слонова кост били пречупени до дръжките от удара при падането. Отрязали му главата и я донесли в Клисура, а оттам с рапорт на каймаканина в Карлово...“
Герой
Из книгата "Пустите клисурци", Христо Енчев
...Нямало човек в Клисура в онези размирни години, който да не познава Нейчо Калъчев. Не само в Клисура, но цялата Гьопса и Златишко, турци и българи знаели мурафета му. Мерне ли се отнякъде фигурата му, хората отдалеч го разпознавали - строен и висок, с поглед ястребов и строг, на главата с голям рунтав калпак, а на кръста му -тежък силях. За миналото му се носили различни легенди. Всеки знаел за подвизите му, когато е шетал из Балкана, но под ключ пазел народът юнашките му дела от злите уши на поробителя...."
Румен Жерев
