С атири, вампири, безформени същества с налудничав поглед, безразборно разхвърляни линии и петна – кой е човекът, който ги съживява с четка?
Той е поредният гений, който не е бил оценен приживе. Към момента на смъртта си през 1956 г. английският художник, гадател и маг Остин Озмън Спеър е потънал в забрава. Но по-късно става легенда.
Ражда се на 30 декември 1886 г. в Смитфийлд в семейството на полицай. Странно дете, чиято любима играчка е... моливът. Петото от общо шест деца, то се различава силно от другите. Всички в семейството са наясно, че Остин е надарен с талант. Но малкият художник ревниво пази творбите си и не дава и да се продума те да бъдат продавани. Това е неговият свят. Не ще натрапници в него.
През 1904 г. постъпва в Кралския колеж по изящни изкуства, за да изучава там живопис. Много скоро напуска учебното заведение – няма какво да научи там. Но взема често участие в лондонски художествени изложби.
Критика
Критиците никога не приемат подобен талант еднозначно. Някои хвалят творбите му, други ги определят като патологични и дегенеративни. И едните, и другите признават, че са силно въздействащи и не могат да бъдат отминати просто така. Най-често това са сюрреалистични платна, лишени от форми и конкретни изображения. Цветовете, хаотичните линии и петната предизвикват у зрителите различни емоции: страх, злоба или сексуално желание. Веднъж Бърнард Шоу посетил една от изложбите и заявил: „Изкуството на Спеър е твърде умно за нормалния човек”. Разбира се, той съвсем не бил прав. Необикновените картини предизвикали фурор и се продавали на много добра цена. Затова мнозина били изненадани, когато Спеър внезапно решил да смени стила си и изневерил на модернизма за сметка на реализма.
Комшийка
Превъплъщението му разочаровало почитателите му и те се отдръпнали. Дотам, че на Остин му се наложило да изпразни луксозното жилище и да се премести в бедняшки квартал. Но това пък бил шансът му да се запознае с тайнствената госпожа Петерсън, която, по думите на Остин, можела да „материализира мислите във форми”. Тази ужасна старица с възпалени очи и мърдащи устни, даже когато мълчи, впечатлила много съседа си, когато го сграбчила за ръкава и му прошепнала с дрезгав глас: „Утре ще си счупиш пръста, драги, но ти така или иначе го знаеш”. На следващия ден Спеър паднал по стълбите и си счупил кутрето.
Въпреки че запознанството му с госпожа Патерсън оставило болезнен спомен у него, двамата силно се сприятелили. Остин с готовност споделял всичко, което изкарвал от продажбата на картините си с нея, а тя пък го обучавала на магьосничество. Така се научил да предсказва бъдещето. По негови думи не можел да предвижда глобални, отдалечени събития, но можел да каже на конкретния човек какво му предстои в близките дни и месеци.
Тайнствената старица обяснявала на съседа си, че е незаконородена дъщеря на лорд и някога е живяла в тузарско имение. За доказателство пред очите на Остин тя се превърнала в симпатична, добре облечена млада жена. Това се случило неусетно. Както си стояла пред него, ужасните й черти започнали да се размиват, фигурата й била обгърната в дим и докато се окопити, пред него вече стояла великолепна красавица. Госпожа Петерсън обяснила на ученика си, че това е нагледният пример за превръщането на мислите във форма.
В началото на ХХ век интересът към магиите и към всичко тайнствено бил в своя пик. Появявали се многобройни тайни общества, членовете на които посвещавали живота си на изучаването на езотеричните знания, даващи власт над човечеството. Това се превърнало в хоби и за художника, наричан магьосник на хаоса.
Общество
През 1909 г. Остин се присъединил към тайното общество „Аргентеум Аструм”, организирано от Алистър Кроули. Двамата отначало се сприятелили, но Спеър бил твърде голям индивидуалист, за да остане дълго в тази компания. Своите окултни методи, различни от тези на Кроули, Спеър излага в произведението си: „Книга на волята: психология и екстаз”, публикувана през 1913 г. Авторът твърди, че всеки предмет или същество може да се създаде с помощта на Зое, „състояние на смъртта”, и Киа – желанието. За да овладее човек техниките на Зое и Киа, трябва дълго да се упражнява, като пречисти преди това психиката си, спазвайки специална диета.
По това време Спеър открива салон, където идват хора, желаещи да научат нещо за своето бъдеще. Но този бизнес не му носи сигурни доходи, тъй като хората в квартала, в който живее и работи, са неплатежоспособни. Спеър живее в апартамент, разположен в приземен етаж. Там неведнъж се отбива неговият приятел Саймън Джилс. Той описва жилището на Остин по следния начин: „Струваше ми се, че съм попаднал в обителта на Фауст. Там винаги беше мрачно, а тъмнината придаваше на обстановката тайнственост. По масите имаше някакви колби, над които се стелеше пушек, по стените висяха магически пентаграми, а от тавана се провесваха връзки от изсушени треви и гъби. Спеър неведнъж твърдял пред приятеля си, че е подвластен на демона Асмодеус, който го ощастливил с гадателска дарба.
Веднъж Спеър демонстрирал на Джилс изкуството на апортацията, тоест способността да се създават материални обекти от въздуха. Апортацията е важна част от спиритуалистичните методи, в XIX век много европейски магове я владеели. Остин обяснил на приятеля си, че възнамерява да материализира свежи, току-що отрязани рози. Взел някакъв древен манускрипт, потънал в четене, след това в продължение на няколко минути махал с ръце, при това на лицето му се виждало голямо напрежение. След това Остин силно и отчетливо започнал да произнася думата „рози”. Малко след това свидетелят на този магически експеримент усетил наситен аромат на рози, който се разпространил из цялата стая. На Джилс му се сторило, че се е озовал в оранжерия или градина, където цъфтят рози. Но така и не видял самите цветя. Остин изведнъж се оклюмал, едвам докретал до дивана и заспал. Джилс си направил извода, че магическият ритуал е изчерпал силата на приятеля му.
Друг път двама младежи, които присъствали на негов сеанс за викане на духове, го помолили да извика някой и друг демон. Остин отказал, като обяснил, че това е твърде опасно и демоните могат да вземат нечий живот. Но любителите на силни усещания настоявали и предплатили сеанса. Тогава магьосникът на хаоса нарисувал загадъчен графичен символ на лист хартия и го залепил на челото си. Отначало нищо не се случило, но постепенно стаята започнала да се изпълва със синя мъгла. В помещението се разпространила гадна воня, а постепенно мъглата започнала да придобива форма. Тогава в средата на стаята се образувала ужасяваща физиономия с големи сини очи, които мятали искри. Любителите на магията се паникьосали и започнали да се молят на магьосника да прекрати експеримента, с което той се съобразил. Младежите си тръгнали, раздрусани от страх и вир вода мокри от потта, която ги обляла при вида на демона. Но с това не се приключило. Единият от тях умрял след няколко седмици, а другият се озовал в психиатрична болница.
След този случай властите забранили на Спеър да провежда магически сеанси и той отново бил принуден да изкарва насъщния си с рисуване.
Хитлер го кани в Германия
През 1936 г. името му попаднало на страниците на националните вестници. Хитлер искал да поръча на художника свой портрет и го поканил в Германия. Но магьосникът отказал, с което го признали за национален герой. Въпреки това след началото на Втората световна война той отишъл при Хитлер и му нарисувал желания портрет. По-късно художникът се оправдавал, че е направил това, за да унищожи тиранина с магьосничество. Прибрал се обратно в Англия с кораб, който бил улучен от торпедо. Остин се оказал единственият оцелял пътник.
Кристи Петрова
