П ървият учебен ден неизменно събужда забравени спомени. За времето, в което учениците не се чудеха как да се накипрят и наконтят за 15 септември. Просто защото всички трябваше да са по калъп.
Ученическата престилка – спретната и стегната, безупречно огладена, днес изглежда крайна отживелица. Но ако носталгията по соца ви гони и искате да се огледате отново в нея, можете да си купите запазена манта от някой от продавалниците. Средно се търгуват по 30-35 лева. От 20 до 25 лева са калпачетата. Явно някои са се презапасили с тях, защото се продават на цели лотове. Интересно е, че с десетина лева по-скъпо се продават пионерските и чавдарските връзки, които са кът. Модата им се завърна покрай протестите, но и това отшумя и сега връзките не са толкова популярни. Може би защото призракът на комунизма вече е приспан и успокоен. Или пък просто сме изгубили масово интерес към тези неща. В крайна сметка пионерската организация не е нещо по-различно от скаутското движение. И даже крайните американофили трябва да признаят сходствата.
Ако имате късмет, може да се сдобиете с още символи от социалистическото училище – звънци, плакати, книжки, червени и сини връзки. Има ги в изобилие. И в интерес на истината някои от обявите стоят с години. Очевидно спомените по соца не са толкова силни. Или пък се опитваме да ги заглушим.
Ред и дисциплина
Повечето хора, живели по онова време знаят, че униформите бяха символ на дисциплина. Но някои знаят също така, че дори и тогава имаше хора, които проявяваха своя бунт под някаква форма. В музикалното училище в София проверката беше на входа. Следеше се стриктно да няма поли, които да се подават под престилката. И аз например изпълних това изискване, като подкъсих престилката толкова, че през зимата зъзнех с пола, равнена по нея. А пък една известна оперна певица, с която бяхме съученици, протестираше с дълга почти до земята престилка, ушита по поръчка.
Желанието за бунт се роди, след като някои от преподавателите ни прекалиха със забраните и следяха да няма хора, които да се различават от останалите. Например при една внезапна проверка зам.-директорката дойде с книжна фуния, в която всички трябваше да пуснат обиците си. Моите бяха сребърни, кръгли, нищо фрапантно. Майка ми ги беше подарила за имения ми ден – на Кръстовден. И да ги пусна в кюпа – абсурд. Свалих ги и демонстративно ги пуснах в деколтето си. На следващия ден майка ми трябваше да се яви в директорския кабинет да й четат конско, че не ме е възпитала добре.
Добра ученичка, отличничка, комсомолски активист. И да се държи така ...
Друга забележка в ученическия бележник, който вече е пенсиониран – почти всички училища са с електронни дневници. Забележката гласеше: „Идва на училище с разбухавена коса“. А косата ми е къдрава и нямаше шанс да се изправи, както държеше една строга учителка. Пращаше ме да се зализвам с вода в междучасието. И 15 минути по-късно косата отново стърчеше непокорно на всички посоки.
Ограничения
Пионерска връзка си купих, калпаче също – да има. Но ученическа престилка няма шанс да я купя. Все още си спомням какво мъчение беше да свиря на цигулка с униформа. Вкъщи – добре. Но на уроците също ни проверяваха, а всички модели престилки по мой размер бяха с раменца, които ме пристягаха и не ми даваха възможност да местя лъка. Моделите бяха универсални. Затова всички посрещнаха с облекчение новината, че синята престилка с тесните рамена отпада и може да ходим облечени в синя или черна права пола и бяла блуза.
Днешните деца нямат такива проблеми. Поне повечето. И все пак, ако трябва да се върна назад във времето, бих изтърпяла отново ограниченията. И бих учителствала. Защото тази професия бе достойна за уважение и на учителите им имахме уважение. Докато сега на дневен ред е дали да пуснем дарение в касичка или да им купим букети.
Чавдарчето е весело дете...
Малките чавдарчета са добри другарчета.
Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
Чавдарчето е примерно във къщи и във клас, то помни – “Пионер ще стана аз!”
Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
\Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
Чавдарчето родината свободна обича – като своя майка родна.
Кристи Петрова
