- Честит нов албум - Canto, г-н Захариев. Представете го на читателите на „Телеграф“!
- Благодаря! От 2007 г. не бях издавал албум. Иначе няма година, в която да не пусна поне една нова песен. Затова албумът е от два диска - в „Преди“ са включени най-хубавите песни от старите, а в „Сега“ са нещата от последните 7-8 г. Общо 30 песни за 30 г., откакто записвам своята музика. Всички песни са ремискирани и мастерирани наново с модерен звук.
- Кои бяха първите ви записи?
- “Завръщане“ на Иван Пеев и „Остани“ на Мария Ганева още като студент в края на 80-те, на които съм благодарен. Тогава такава беше конюнктурата, че трябваше някой известен композитор да ти напише песен, за да имаш достъп до студио. Нямаше частни радиостанции, нямаше частни студиа – само „Балкантон“, радиото и телевизията. Единствените други, които имаха някаква техника, бяха музикантите, пътуващи в Скандинавия. С Иван Цветков, който аранжира регето “Завръщане” на Ванко Пеев, направих и демо запис на първите си песни. „Старата пътна врата...“. Трябваше да го изпея, за да създам контакти и да запиша мои песни. След това Мария Ганева, която ми преподаваше в консерваторията, написа за мен „Остани“, Ласка Минчева, която за жалост почина тези дни, ме покани в новогодишната програма на БНТ (мисля през 90-91-а), та „Остани“ ми е първата заснета песен до една елха с играчки. Моят мениджър Сами Исаков, мир на праха му, ми предлагаше песни и на други композитори, но все не ми харесваха, не бяха моите. Вече се усещаше, че идва друго време, а аз бях възпитаван със Стиви Уондър, Майкъл Джексън, Куул енд дъ Генг, Принс и нямах нищо общо със соцестрадата. Тогава Сами каза – като не ти харесват, вземи ти си ги напиши. Това ме провокира силно. Никога дотогава не бях мислил, че освен да пея, ще имам и други заложби. Седях във факултета по поп и джаз пеене на консерваторията – ние бяхме долу в двора и имахме две пиана и половина, а всички рояли бяха горе при класическите музиканти. И като нямаш инструмент, единственият ти шанс е да чакаш някакви моменти, в които няма оперни певци да се разпяват или пианисти. Търсех празни кабинети с пиано и като намирах, сядах да посвиря. Така един ден за около 30-40 минути измислих „Анджелика“. Имах диктофон с малки касетки, на който записах, пеейки, всички инструменти. В главата ми звучеше целия аранжимент. След това тайно и леко незаконно в радиото направих демо записи на първите си 4 парчета.
- Как така незаконно?
- По онова време трябваше да получиш одобрение за музика, текст и аранжимент, за да запишеш своя песен. Беше невъзможно да разрешат на млад автор и изпълнител, който пее и на английски, да записва авторски песни, както си иска. Затова подходих директно към хора, които ми повярваха, и през една нощ записах няколко демо песни. След което висях на „Синьото кафе“ да ги пускам на различни колеги, да ги чуят и да си кажат мнението. Първият, който ме поздрави, беше Митко Щерев. „Харесват ми, но не това е най-важното – каза той. - Важното е, че ти си си продуцент“. Не знаех какво означава “продуцент”, но бях окрилен от оценката. После срещнах Румен Бояджиев. Той ме покани в студио на ФСБ да „пооправим“ записите. Предложи да извикаме Ванкиша (Иван Лечев) да „удари“ една китарка, после се включи и покойният Иван Платов на клавишните. Просто е невероятно как тези колоси на българската музика са повярвали тогава на едно момче с малко опит и много амбиция! Безкрайно съм им благодарен за помощта. Това беше в края на ерата „Балкантон“ и след записите успях да поръчам 500 броя винилови плочи - EP с псевдонима Steven Zachary, включващ Angelica, Don't Wanna, Some-Body и Homebound. Тук е ролята на Тома Спространов, на когото бях дал на ролка 4-те песни. Той ги беше пускал в шоуто на Джон Пийл по радио Би Би Си в Лондон. Джон Пийл много харесал „Анджелика“ и първото й международно излъчване е в английския ефир. Това за мен беше много окриляващо. Но Томата ми каза – виж какво, ние сме в преходен период, по-добре си измисли някакъв псевдоним, за да те възприемат по-лесно. От него дойде идеята на плочата да пише Стивън Закари вместо Стоян Захариев.
- Какво стана след това?
- Бяха много трудни времена, защото нямаше не само концерти, но и гориво по бензиностанциите. Имах една жигула 1200s от татко, купих две туби бензин на черно от Магурата и реших да направя някакъв мой си маркетинг, защото където и да носих плочата, от малкото радиостанции и телевизията ми казваха „Не, ние българска музика не пускаме, само американска”. Аз отговарях, че моите песни са на английски, но пак си бях българин. Реших, че трябва да сменя подхода, да ги излъжа благородно, за да ми повярват. Сложих плочите в багажника и тръгнах от град на град по дискотеките. Първа спирка – Пазарджик. Питам кой е диджеят, чакам го на кафе, докато се появи. Подарявам му плоча с 4 песни, които, ако му харесат, да пуска, но с единственото условие да не казва, че съм българин. После минах през Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Бургас, Ямбол, Варна... От Силистра звъннах на татко за помощ, че съм без пари и без бензин, нямам спомен даже къде съм спал. Но за месец и половина-два обиколих България и подарих много плочи. Минаха няколко месеца и нищо. За 15 август ми уреждат участие с Ирина Флорин в Търново. Тя имаше корекомска „Лада“ седмица, която аз карах на връщане. Спираме на едно крайпътно капанче и от сергията с пиратски касети дочувам „Анджелика“. Отивам при търговците и питам – пичове, кой е това. Те: някакъв американец от компилация с летни хитове. Казвам на Ирина, тя не може да повярва. Така за 3-4 месеца благодарение на диджеите „Анджелика“ стана хит. След това, както се казва, останалото е история.
- А коя е Анджелика?
- Няма такава реална жена. Както няма и Мария. Имах идея за песен за “Мария” и с Ивайло „Нойзи“ Цветков написахме текста, години преди да се ожени за Мария Игнатова. Песента “Мария” сега влиза като ремикс в новия ми двоен албум Canto. Аз не мога да пиша текстове на български, винаги ми “идват” на английски. Дори и навремето, когато знаех 100 думи, си представях фразите на английски. Така ми звучаха в главата. После си нахвърлях темата, помагах си с речници, учебници по английски и приятели, които бяха учили езика. Сега вече е лесно да си проверяваш текстовете с ChatGTP, но трябва да си ти, с твоите мисли и теми, а не да ползваш готови фрази, които интернет ти предлага.
- Колко време ви отне работата по албума Canto?
- 11 месеца. Мислех, че за 3-4 ще стане, но можех да работя само два дни от седмицата. Музикантите, с които записвам, са много заети. Те са почти същите от едно време – Стоян Янкулов-Стунджи, Иван Лечев, Веселин Веселинов-Еко, брасът на „Акага“, перкусии от Калин Вельов, по-млади колеги като китаристите Ангел Дюлгеров и Цветан Недялков, тромпетистът Мишо Йосифов и други. Имам един дует с талантливата Елена Кокорска, с която от 12 г. работим заедно. Тя ми записва всички беквокали и е с мен на концертите. Ели е сестра на Криста, като и двете са страхотни певици. Та това е Canto - най-доброто от мен в двоен албум с 30 песни за 30 години! Но вече имам и 3-4 нови песни за следващ албум.
- Някоя любопитна история около песните от албума?
- Да, за „Всичко или нищо“ например, която на английски е Strong Enough. Тя има клип, стана хит, но не е издавана в албум. Българският текст е на талантливия Явор Кирин, който е автор на всичките ми песни на български. Та тази песен я написах в Стокхолм в съавторство с двама шведи, които по-късно станаха световноизвестни автори и продуценти. Малко предистория. През 2000 г. подписах издателски договор, като предоставих правата на Angelica на Bonnier Music Publishing, които успяха да продадат песента на Sony Music Colombia. Angelica беше изпята от групата OV7 и включена в техния албум CD2000. За мой късмет продадоха над 3 милиона копия от албума. През 2001 г. моите издатели от Bonier ме поканиха на сесии за композиране в Стокхолм с други автори от Universal и Warner. Аз съм свикнал сам да си правя всичко – пиша, свиря, пея, записвам, продуцирам и това ми е създало лидерски рефлекс. Затова отивам там с една чанта идеи и яко надъхан да покажа какво мога. Сред колегите там бяха Питър Бострьом, който по-късно създаде хита на Loreen Euphoria, спечелил „Евровизия“, както и Йоаким Уд, с когото пък двамата създадоха хита One in a Million на шведа Bosson. Идеята на тези сесии за композиране бе да направим няколко песни в латино поп стил, които да се предложат на мениджмънта на Енрике Иглесиас. Аз вече имах една песен Baby I Know, която 6 месеца стоя при неговите продуценти, но нищо не се случи. Та влизаме да записваме в студиото и по навик аз почвам да “водя хорото”, като им предлагам готова моя идея за песен. Започваме запис на бас, барабани, пиано и до обяд вдигнахме конструкцията на демото. Идва обаче моя пъблишър Андерс и на обяда в един тайландски ресторант деликатно ми вика – Стоян, те не са дошли тук да работят за тебе, а заедно да композирате една нова песен. Затова и ти си поканен тук. Жегна ме на чест, което се оказа силно мотивиращо. Знаех, че всеки творец трябва да бъде провокиран от време на време. Веднага им казах да изтрият демото и да почваме отначало да мислим друга песен. Към 14,00 часа влизаме пак в студиото, аз сядам на пианото със слушалки и всички мълчим. Йоаким държи китара и нещо си дрънка, а Питър човърка в компютъра. Изведнъж пръстите ми засвирват куплета на “Всичко или нищо”, после хармонията. Питър чува, поглежда ме и пита “какъв бийт искаш”? Изпявам го с уста, също и баса. Той светкавично програмира едни 8 такта и така тръгна парчето. После измислих припева, а Йоаким предложи китарните “спирки” на рефрена, познат като “Помня аромата южен…” Спомням си, че пеех някакви фрази на английски, колкото да озвучат мелодията (кантото) на песента. Влизах в кабината да запиша демо вокали и китара, докато не съм ги забравил, после Питър ги обработваше на компютъра, а Йоаким изсвирваше китарите като хората. Така създадохме песента „Всичко или нищо“, тогава с работно заглавие Strong Enough. Оказа се, че дори и в съавторството пак някой трябва да лидира и „води хорото“.
- Сега какво се случва с правата на „Анджелика“?
- При мен са. За късмет не поднових 5-годишния договор с Bonnier и след изтичането си ги върнах. За съжаление те фалираха вследствие на финансовата криза през 2006 г. Тогава се продаваха страшно много дискове, докато сега отчисленията от Спотифай и Ютуб са шега. Аз съм може би единственият български автор, който е продал песен в над 3 милиона и половина копия в САЩ и Западна Европа. Един автор от страна като България обаче няма шанс без сериозен западен издател. Всички могат да те излъжат. Например „Сони“ също се опитаха, макар и неволно. В началото бяхме подписали само за авторските права и когато по-късно чух издадения диск на OV7 с моята “Анжелика” вътре, веднага разпознах инструментала, който ние бяхме продуцирали със записи в София и ремикс в Стокхолм. Просто при изпращането на песента шведите изпращат в „Сони“, Маями и инструментали на песента. Продуцентите на OV7 в продължение на 6 месеца се опитват да направят по-хубав аранжимент, но не успяват и решават да вземат готовия инструментал, на който аз съм продуцент. После само са добавили вокалите на група OV7.
- Как го разбрахте?
- Шефът на Bonnier тогава - Йонас Силемарк, пристигна в София да посрещаме новата 2001 година заедно с Камен Спасов (КА мюзик), американската певица Лутриша МакНийл и много приятели. Йонас ми носи подарък – албума на OV7 с “Анджелика” вътре. Тогава нямаше още Spotify или iTunes и не знаех нито как изглежда обложката, нито какъв аранжимент са направили. Веднага давам на диджея да я пусне и чувам – моя аранжимент и плейбек. Казвам на Йонас, а той – това веднага ни прави копродуценти, но засега ще си траем, да видим първо колко ще продадат, защото са минали едва 3-4 месеца от излизането. В края на 2002 г. вече бяха минали 3 милиона и тогава ги уведомихме, че освен авторските ни дължат и продуцентски. Отказаха ни и объркващо се обясняваха няколко месеца, че няма как, не било вярно и т.н. Затова си потърсихме правата по съдебен път. Bonnier наеха голяма адвокатска кантора от Сан Франциско и след година постигнахме извънсъдебно споразумение. Споразумяхме се за по-малко, защото е постфактум, но решихме е, че по-добре, отколкото да не платят продуцентските и да се съдим с години. Спомням си, че си открих сметка в ING bank и с тези пари си купих апартамент. След всички удръжки, хонорари и проценти по пътя накрая получих около 40 хиляди долара, което за мен беше голям успех и оценка на моя труд като автор и продуцент. Представи си само, ако не бяха шведите, дали Стоян от България сам щеше да продаде на „Сони“ и после да си защити правата и получи заслуженото? За съжаление това стана факт по-късно, когато се оказа, че „Сони“ ми дължат още пари.
- За какво?
- След разпадане през 2007 г. OV7 се събраха пак и „Сони“ издадоха The best с “Анжелика” и гледам в интернет, че са правили концерти в Сан Диего, в който също пеят „Анджелика“. Питах „Сони“ дали има някакви отчисления за мен и пратиха екселска таблица, че дължат 11 хиляди долара на Bonnier за „Анжелика“ на Стоян Захариев. Водихме кореспонденция, в която им изпратих документа, че правата вече са си мои, тъй като Bonnier не съществува, но те не искат да ми ги преведат, защото договорът не е с мен, а с Bonnier. Все още няма развитие по въпроса.
Това е той:
- Роден е на 17 март 1965 г. в Пловдив
- Завършил естрадния отдел на консерваторията в класа на Ангел Заберски
- През 1991 г. пробива с първия си хит „Анджелика“
- Следват Sexy Magic Woman, Free for All, What a Night, „Мария“, „Индиго“...
- През 1998 г. представя албума си Good Life на изложението Мидем в Кан, Франция, а с песента Another Broken Heart печели втора награда в първия конкурс „Звукът на Passport“
Лео Богдановски
