О бичаната певица Мая Нешкова облича опълченска униформа в чест на националния празник 3 март.
Поводът е снимките на видеоклипа на песента „Опълченци“, дело на съпруга й – композитора Кирил Икономов, по текст на златните пера на българската музика Иван Тенев и Александър Петров. В записа участват още квартет „Армейска песен“ и Гвардейският духов оркестър под диригентството на Ради Радев.
Стил
Видеото е заснето по време на официалната церемония по откриването на Паметника на опълченците в края на лятото на 2008 г. с участието на президента Георги Първанов и министър-председателя Бойко Борисов. За първи път поп певец от такава величина застава зад такъв сериозен и грандиозен проект, а подобна песен не е правена поне от 50 години. Затова Мая Нешкова смята, че българинът точно сега има нужда от нея, защото България си остава над всичко. Малко певци със свой стил като Мая Нешкова посягат към такива масови авторски песни. Голямото предизвикателство и отговорността към изпяването на нещо такова са изключително сериозни. А и залогът също. Защото една такава песен, която възпява миналото и гледа в бъдещето, несъмнено оставя дълбоки следи в историята, а изпълнителя го издига на доста по-високо ниво от шлагерна звезда.
Оригинално
„Композиторът Кирил Икономов ми се обади, че предстои да бъде открит Паметникът на опълченците в градинката зад Военния клуб в София. По този повод той е написал музиката за нова песен в памет на героите, по която ние с Александър Петров да напишем текста. В този период бяхме направили единствената в света двулична фирма „Ивъ и Петровъ“ и заедно написахме текстовете на няколко мащабни музикални проекта – за олимпийците, които заминаваха за Австралия, за откриването на Националния стадион, имахме и първа награда от „Бургас и морето“. Сега темата беше ясна, но трябваше да напишем нещо, което е възможно най-оригинално и дистанцирано от досега познатите песни за опълченците. Музиката си носеше тази тържествена атмосфера и много бързо направихме текста – буквално за два дни бяхме готови. Икономов го одобри и той продължи с аранжимента и записа на песента“, разказа пред „Телеграф“ Иван „Агент“ Тенев.
Патриоти
Той напомни, че инициатор за построяването на паметника е тв легендата Любомир Коларов – светла му памет. „За съжаление обаче, както обикновено, тая песен, ако не я промотира някой от певците - в случая Мая, сериозна заинтересованост не видях да бъде проявена от тупащи се в гърдите, че са патриоти. Ако бъдат подсетени за нея един път в година – звучи. Така че е по-лошо и от коледна песен. Патриоти сме само на думи, но на дела – йок“, коментира още славният ваятел на думите. „В този ден трябва да се замислим - ако не са били те, дали въобще щеше да ни има нас, дали щяхме да получим шанса да се родим – нашите майки и бащи, ние, децата ни. Само заради това, че те са загинали за нашата България, си заслужава да се запали свещичка“, споделя Мая Нешкова. Тя описва с една дума 3 март – свобода. „Човек е роден свободен и трябва да носи това усещане в себе си и да го проявява във всеки аспект от живота си. Ние не сме първите, пред нас има други, за които трябва да се интересуваме, да почитаме, да уважаваме. Носим в кръвта си гените на всичко това. Не бива да се премълчава истината. Трябва да се гордее с това, което е, и да допринася. Другата страна на медала – че казвайки „България - това съм аз“, това е отговорност и всеки трябва да дава най-доброто от себе си, ако иска тази държава да е прекрасна“, добави още пред „Телеграф“ изпълнителката на вечния шлагер „Честит рожден ден“.
Внук на последния със Самарското знаме
Композиторът Кирил Икономов е от потомците на последния знаменосец на Самарското знаме Ангел Герчев, роден в село Старчище, Драмска околия. „Аз го приемам като символика и изпитание за това, че на мен, далечния праправнук, се пада такава чест да възпея тези героични мъже опълченците“, сподели пред „Телеграф“ и маестрото. От дете той слуша от родителите си разказите за борбите за освобождение и така паметта за героите е жива и днес. „В нашия пирински край няма фамилия която да не е участвала в освободителното движение. Ангел Герчев е вуйчо на моята баба. Той е живял до 1924 г., бил е депутат в Народното събрание и единствен е имал привилегията да изнася Самарското знаме като два пъти носител на престижното отличие Георгиевски кръст „За храброст“.
Лео Богдановски
