Н а 30 октомври легендарният Кирил Маричков щеше да навърши кръглите 80 години. Бог обаче отреди той да си замине по-рано, сякаш като поличба в навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори в България. А казваме Бог, а не съдбата или случайността отреди това, защото легендарният щурец вярваше с цялото си сърце в Твореца. Може би за това в най-смутните времена на атеизма, обхванал за жалост както комунистическия строй, така и демократичния, той не направи компромис със съвестта си и Божия закон.
НЕБЕСЕН ЮБИЛЕЙ: Кирил Маричков щеше да отбележи 80 години!
„Въпросът е, че аз имах един принцип, който си остана верен за мен цял живот и досега, и той е, че не е важно как да захапеш кокала, много по-важно е как да не го захапеш", споделя Кирил Маричков, който бе депутат в VII велико народно събрание (1990-1991).
Музикантът после напусна политиката. До последно излъчваше едновременно сила и благост, уповавайки се само на Бога и музикалния талант, с който Той го бе надарил пребогато. Предлагаме ви изповедта на Маричков пред религиозната онлайн медия „Библията.тв“ (bibliata.tv) малко преди да се спомине.
Символ верую
Аз вярвам в Господ и вярвам в това, че Иисус Христос е син Божи. Вярвам в Светата Троица. На тези, които се съмняват в Господа, бих казал следното нещо: може ли по пътя на еволюцията във Вселената или на Земята да се появи един компютър. Ей така, от амеби, минерали и от други еволюционни там работи изведнъж да стане един компютър. Не може! Компютърът е творение на човека, човекът го е измислил и създал.
НЕОПИСУЕМА ТРАГЕДИЯ: Вдовицата на Волев губи бившия и настоящия съпруг в един и същи ден!
И ние хората да мислим, че сме най-великото нещо във Вселената е не само прекалено високо самочувствие, но и не отговаря на истината. Ние също сме творение - както компютърът е творение на човека, така и ние сме творение на Господ. Както, за да работи един компютър, трябва да има софтуерна програма, така и човекът трябва да има душа, за да бъде Човек.
За редакцията на „Клетва“
Трябва да призная, че авторът на текста не беше много доволен от това. Ние пеем тази песен на всеки концерт на „Щурците“ и аз отделно като ходя на участия тази песен е задължителна, без нея не може да се мине. Песента „Клетва“, както знаете, е от филма „Вчера“. Там се пее „Заклех се във Дявола и в Бога“. Ние променихме това и сега пеем, че се заклеваме „в Любовта и в Бога“. Сега ще кажа и какви са аргументите на автора на текста Владо Даверов да е против. Той смята, че Дяволът и Богът в дадения случай са символи.
ПОСЛЕДНО СБОГОМ: България изпраща Кирил Маричков! (ГАЛЕРИЯ+ВИДЕО)
Т.е. заклевам се във всичко - и в Доброто, и в Лошото, че ще ти помагам, защото си ми приятел. Т.е. дори да извършиш един вид грях, нещо лошо, аз, защото съм ти приятел, а приятелството е нещо много важно на този свят, при всички случаи ще ти помогна и ще съм на твоя страна. И все пак на мен сега ми е доста по-приятно, откакто напоследък започнах пея „заклех се в Любовта и в Бога“. Въпреки че и тука има нещо друго, че според християнството човек не трябва да се заклева (смее се). Но да не ставаме чак такива фундаменталисти.
За възпитанието
Първия път я прочетох някъде през училищна възраст. Тогава беше забранено, защото бе комунистическото време. Тогава ни възпитаваха в атеизъм и тука искам да разкажа един случай от моето детство. Бях в детската градина, тогава още беше жив Сталин. Около едни кръгли масички сме седнали на едни ниски столчета и другарката ни казва: „Дечица, затворете си очичките и кажете: Дядо Боже, дай ни бонбонче“. И ние всичките си затваряхме очите и го казвахме. Отваряме си очите и пред никой от нас няма никакво бонбонче. И тя казва: „Деца, това е, защото няма Бог. Сега кажете: Чичко Сталин, дай ни бонбонче...“ И пред всеки по едно бонбонче.
IN MEMORIAM: Почина легендарният Кирил Маричков!
И тя казва: „Това е деца, защото другарят Сталин винаги мисли за вас“. Ето така ни възпитаваха. Обаче аз не вярвах в това още оттогава, защото баба ми ме беше научила и ми беше подарила едно златно кръстче на тънка верижка. Аз бях и кръстен като дете, което в онези години не се правеше толкова често. Баща ми като видя, че нося кръстче, въпреки че беше вярващ християнин, от страх ме посъветва: „Моля ти се не носи това кръстче в училище никога“. Баба ми обаче викаше: „Носи го баби, носи го!“. И аз отидох един ден с кръстчето в училище и не щеш ли в час по физкултура, докато се събличаме, учителят видя кръстчето и така ми го дръпна с ръка, че скъса верижката и ми остави червен белег на врата. Направо ми го конфискува. Така че аз много от малък съм възпитан в това отношение.
За Библията
Някъде може би бях 15-годишен, когато реших да чета Библията. Прочетох я за първи път, интересно ми беше, но някак си не я разбрах много, особено Стария завет. Евангелията повече се разбираха. Аз четях ту едното, ту другото, за да видя кои са общите им неща и кои различните. Но Стария завет много не можех да го възприема, особено това ходене 40 години в пустинята на Моисей. Когато обаче за втори път я прочетох на може би 30 и няколко години, вече разбрах много повече неща. А третият път е сега (пролетта на 2024 г. - б.р.). Чета си я бавно и спокойно и съм вече почти към края...
Човек трябва да вярва
Чувствам се много радостен за това, че Пеци (музикантът Петър Гюзелев, който изгуби битката с рака - б.р.) до такава степен прегърна Вярата, защото това създаде една хармония вътре в него. Като човек, откакто се свърза с тези неща, стана още по-свестен.
Петър Гюзелев
Той винаги е бил такъв, но стана още по-добър и отзивчив. Така че според мене Вярата във всяко отношение му помагаше. Както помага и на всички хора. Това да не вярваш в нищо, да нямаш някакви идеали – по-лошо от това аз не мога да си представя.
Любомир Старидолски
