- Г-жо Тонева, проектът на „Гала Филм“ - „Рокля Луна“ със сценарист и режисьор Десислава Спасова, е сред недопуснатите за финансиране в последната редовна сесия на НФЦ в категорията за пълнометражен игрален филм с бюджет над 600 000 лв. Какъв е начинът на оценяване?
- Да, проектът ни с Касиел Ноа Ашер е класиран на 5-то място по точки. За съжаление в новия закон и правилник липсва ясна и конкретна методика за формиране на крайния брой точки и няма достатъчно правни основания, за да се използва приложената система на оценяване. Става дума и за т.н. служебна оценка, т.е. опитът и признанието на режисьора и продуцента и начинът на формирането й, които не отразяват критериите от закона. Идеята е взета от Румъния, но там системата е анонимна, никой не знае текстът, който чете на кой автор е – няма заглавие, няма режисьор, продуцент, сценарист. След като резултатите излязат, ако имаш филм, представен на голям фестивал като Кан и Венеция, получаваш бонус точки, които ти носят и пари.
- А в България как се процедира?
- В новия закон 7-членна художествена комисия оценява по точки въз основа на критерии в оценъчната карта, която се предава 3 дни преди заседанието на комисията! На практика обсъждането на проектите няма никакво значение за класацията. Работната група за Правилника изготви проект, който беше подменен и се обезобрази в Министерството на културата до този вид, в който е сега. Всичко е заровено в закона, но като като гледам каква е ситуацията с парламентарните мнозинства, за нас е важно поне да се направи нов Правилник, за което голяма част от общността пледираме, откакто е излязъл. Съгласно изменения закон (ЗФИ), влязъл в сила на 02.03.21г г., новият Устройствен правилник на НФЦ (УП) и Правилникът за приложение на закона (ППЗФИ) трябваше да излязат едновременно в тримесечен срок. ППЗФИ беше приет на 13.08.21 г., а една година по-късно все още няма приет нов устройствен правилник на Агенцията. Назначават се хора на граждански договори, има текучество на кадри, няма никаква организация на дейността на НФЦ. Принципите за прозрачност и проследимост – основно изискване на ЕС регламенти и закона за държавните помощи – са напълно пренебрегнати. Интернет страницата на агенцията е достатъчно красноречиво доказателство за административния хаос, който цари в тази институция.
За „качествата“ на ППЗФИ може много да се говори. Недомислени и несъобразени текстове със ЗФИ, които не решават, а задълбочават проблемите и прилагането на закона. Правилникът е нечетим дори за хора като мен с 30-годишен опит. Непрекъснато има препратки, преповтаря се закона вместо да има текстове, уреждащи процедурите. Създателите на ППЗФИ очевидно нямат никаква представа за процесите в производството и създаването на един филм. Това е предпоставка за корупционни практики и възможност за влияния от типа - аз на тебе, ти на мене…
-Говорите за Комисията, която оценява проектите.
-Да. Оценката наистина е субективна, безспорно в цял свят е така. Но когато има огромни разлики между оценките на членовете, трябва да има начин за коригиране. При повече от 50 %, което е драстично, например един ти дава 1, а друг 10 – този луфт трябва да се обере. Работната група беше предложила такъв механизъм, който не е намерил място в правилника. Да, вие имате право да дадете оценка 1, но тя няма да се брои, защото съсича проекта. Миналогодишните две сесии се проведоха наведнъж едва през януари тази година. На практика 2021 беше нулева. И 7-те големи филма от януарската сесия в категорията големи филми са в съда, заради правилника. Тази сесия сега е първата за 2022 г. , но за съжаление и тя ще бъде блокирана в съда по същите причини.
- Искате да кажете, че някои от авторите ще се възползват от правото си да обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок.
- Точно така. Аз също обмислям такъв ход, защото смятам, че имаме основание за това. Намирам, че не може да се дописват закона и правилника със заповед. Трябва да има обективност и проследимост, да се знае от всички какъв е процесът. Не можем да участваме в конкурс, в който не знаем как ще бъдем оценявани. А това се случи по време на тази сесия.
Режисьорът Виктор Божинов продуцентът Галина Тонева и сценаристът Деляна Манева на прожекция в Чамла. Снимка: БУЛФОТО
С колегата си продуцент Кирил Кирилов.
- Миналата година върнахме 11 млн. за кино. Защо не успяха да се усвоят тези пари?
- Те не можаха да се усвоят, защото е затруднена дейността на Агенцията. Когато има две нови схеми: за сериали и за възстановяване на разходи, това изисква минимум още 6-7 експерти, които да са с опит във филмопроизводството. Това е огромен обем работа. Законът се превърна в един Франкенщайн. Няма как един бавен парен локомотив, какъвто е НФЦ в момента, да се обслужва този обем производство - с 10 млн. лева се увеличи бюджетът за българско кино, нови 15 млн. за схемата за възстановяване на разходи и още 3 млн. за сериали.
Как да се случва това с 13 човека!
- Защо е сложно, когато може да не е?
- Защото това е държавната администрация. Генерално трябва да се мисли за опростяване и унифициране на процесите, както за кандидатстващите, така и за администриращите. Новата схема за възстановяване на разходи все още не е заработила. Там има също големи проблеми, заложени в правилника, които трябва какво да се оправят, за да може да се стабилизира процеса и заработи. С нарастване на обема на чуждите продукции обаче, се вдигат ставките на екипите. Българските филми страдат от това и ние като продуценти вече почти не можем да намерим хора. А субсидията си седи в същия размер. Вместо да се направи индексация при 20 % инфлация, ние отново ще върнем пари в бюджета, както стана миналата година.
- Какво се случва с тези 11 млн. лв в крайна сметка?
- Те са загубени безвъзвратно за българското кино. Тази година са отпуснати общо 26 млн. лв за българско кино, съгласно закона. До края на юли са разплатени около 8 млн. лв. По сметката на НФЦ остават 18 млн. лв за български филми до края на годината, които е невъзможно да бъдат усвоени. Проблемът е, че когато си пуснал през 2020 г. проекти за 16 млн. лв, а 2021 г. е нулева, няма откъде да дойдат проекти, които да бъдат готови за реализация. Миналата година спря цялата дейност и абсолютно всичко се блокира. Заради немарливост на администрацията нотификацията, която изтече в края на 2020 г. не беше своевременно продължена и не се сключваха договори по вече одобрени проекти. От друга страна, докато проработи правилника с новите схеми, сформиране на нови 18 комисии чрез жребий, времето изтече. Вместо да се опростят нещата, те са усложниха до безсъзнание. Основният проблем, обаче, отново казвам, е оценяването. Парите се раздават от художествената комисия, не от финансовата, която не съществува никъде другаде в региона. Не става въпрос да няма контрол и безотчетност, но това трябва да се извършва от вътрешен отдел, който да работи в НФЦ. А не да чакаш тази комисия да се събере 2-3 пъти в месеца и да изчете сценариите, да ги оцени, да минат 14 дни, за да влезе заповедта им в сила и ти да заявиш искане за договор... Това е тежка, административна машина. Адова.
- Процедурата трябва да следва процеса.
- Точно така, а не обратното. Ние се опитваме да набутаме проекта да отговори на административни изисквания, а не да мислим за художествените качества. И не можем да започнем работа, защото ще получим транш след 20-ти, примерно. Давай сега тука на мускули... Има много нелепици, които трябва да се отстранят. Всеки опит, обаче, който правим, е като глас в пустиня. През януари 15 организации влязохме в Комисията по култура с предложение за поправки в закона и правилника. Законът, приет през 2021 г., съдържа непреодолими пречки, които рефлектират в Правилника. И вместо Правилникът по някакъв начин да ги поправя....
-Къде в Закона са най-големите неразбирания, според вас?
-Най-големият ад е в самата процедура за художествена оценка. Първо експертността на хората, които са записани в този регистър и участват в този жребий. На 6 месеца се избират нови. Ето сега пак трябва да се избере нова. Не съм чула имената на новия състав, вече по закон трябва да е извършена тази процедура. Седем големи филма са в съда. На 23 септември е първото дело, което означава, че още поне година и нещо ще се влачи. Сега отново и на тази сесия това ще се случи. Трябва да се чуе съдът. Аз съм председател на Асоциацията на филмовите продуценти и обсъждахме миналата година да внесем иск за целия Правилник в Административния съд. Поколебахме се, защото всичко бе толкова изстрадано.
-Имало ли е опити да се оптимизира работата?
-През януари имахме онлайн среща с министър Атанас Атанасов, влязохме в Комисията по култура на парламента. На 8 февруари получихме предложение от зам. министър г-жа Кондакова да се събере работна група. Направиха нов конкурс за изпълнителен директор на НФЦ. Избра се Петър Тодоров и всичко замря. Той реши, че няма да прави работни групи, той щял да предложи бързи поправки, които да отпушат процеса. Нищо такова не се случи. И отново в края на юни се постави въпросът за правилника. Имаше среща на 29 юни в МК за сформиране на работна група. Току-що научих, че има издадена заповед на 1 август от вече бившия министър на културата за сформиране на работна група за правилника! Алелуя!
-Кой е автор на настоящия, очевидно неработещ, правилник за приложение на Закона за киното?
-Не се знае (смее се). Имаше работна група в НФЦ, която твърди, че това не е текстът, който те са направили. Имаше работна група към Съюза на филмовите дейци, които са си били дали предложенията... В крайна сметка кой е авторът на текста не се знае. Знае се, че чии предложения влязоха и изместиха други, но в момента всеки говори, че това не е неговия правилник. Служебните оценки не са обсъждани изобщо. Това е предложение, взето и плеснато вътре. Трябва да има баланс в правенето на филми да не се правят само строго арт хаус филми или комедии тип „Бай Иван“. Да се търси златната среда. Но и да има ниво. Такъв филм в Щатите не може да излезе например. Отчайващо е, но най-отчайващо е, че до края на годината трябва да бъдат раздадени 18 млн. лв за кино, което е 3,5 млн. на месец. За да ги харчи НФЦ, означава, че всеки месец трябва да тръгват по три големи нови филма, а те са в съда.
-Като продуцент с над 30-години стаж в киното, според вас, какво искат да гледат зрителите?
-Аз съм сигурна, че хората оценяват качествените български филми. Нашият филм „Бягство“, например, няма такъв боксофис като „Голата истина за група Жигули“, но има радушен прием и в чужбина, и у нас. Хората искат да гледат по-леки неща, комедии, не тежки филми. Но съм сигурна, че ако те са позиционирани правилно и имат правилна маркетингова стратегия, могат да имат добри резултати. Не смятам, че хората трябва да бъдат подценявани и да им се предлагат някакви евтини еднодневки.
-Смятате ли да кандидатствате ли отново с „Рокля луна“?
-Ще кандидатстваме, разбира се. „Рокля луна“ е проект, който движим от 2013 г., той е подкрепен от Медиа за развитие в пакет с „Бягство“ и „Семейни реликви“. Това е историята на 4 поколения от една еврейска фамилия, инспирирана от личната история на семейството на Касиел Ноа Ашер. Сюжетът се развива в период от около 80 години и преминава през три различни обществени строя - Царска България, социалистическа тоталитарна България и демокрацията. Интересен разказ за 11 дни от живота на това семейство. Много отдавна работим по този проект. Ако се видят резултатите на комисията само от художествената част, Драго Шолев си остава на първо място и след него сме ние. Затова и имаме основание да влезем в съда, защото или ще се работи по закон или няма. Но да се разберем. Не може по средата на сесията да се сменя оценъчната система. Това нарушава конкурсното начало. Ние се явяваме по един начин, а той се променя в процеса.
-Има ли, според вас, светлина в тунела за българското кино?
- Аз мисля, че има. Количеството не е качество, но трябва да има подбор. Има светлина в тунела, защото се създават много хубави български филми, има талантливи млади хора. Но трябва да има система, която да ги подкрепя. Първият филм винаги е еуфория, въпросът е как да направят следващите си филми. Нашето средно поколение си отива, но въпросът е да се създадат възможности за младите – да не се опростачват филмите. Да влизат хора, които наистина имат талант и да успяват да се преборят, а не да потъват в дебрите на бюрократични норми. Затова е адски важно да се построи основата сега. Процесът трябва да се стабилизира и да има път за устойчиво развитие. Това минава през регулация. Не може днес така, утре иначе. Да, хората са различни и всеки има свое мнение. Но трябва да има ред и да се спазват правилата, да се носи отговорност за действията.
Бягство е заснето на Чамла.
Екатерина Томова
