П рез лятото на 1966 г. в Англия се провежда осмото световно първенство по футбол. До финала достигат отборите на Англия и Западна Германия.
Изминали са 20 години от края на Втората световна война, но напрежението между англичани и германци продължава да съществува и се търсят причини да избликне отново на повърхността. И като такъв удобен повод се явява финалът на световното първенство по футбол. Срещата протича много динамично. Редовното време завършва при резултат 2:2 и се стига до продължения. В 101-та минута се разразява скандалът. При удар на английския нападател Джеф Хърст топката минава покрай напречната греда и излиза в аут. Главният съдия Готфрид Динст от Швейцария обаче след консултация с помощника си Тофик Бахрамов признава гола за редовен. В следващите минути Хърст вкарва още един гол и с краен резултат 4:2 Англия печели мача и става световен шампион. След срещата главният съдия Динст се оправдава изцяло с решението на своя помощник. А самият Бахрамов е категоричен, че гол е имало.
Скандалното решение изостря напрежението между двете страни. В Германия канцлерът Конрад Аденауер се изказва остро по отношение на британския отбор и съветския съдия. Капитанът на националния отбор Уве Зелер отправя ругатни и обиди по адрес както на съдиите, така и на съперниците си от британския отбор.
Обирът на века
А списанието „Шпигел“ нарича съдийското решение „Обирът на века“ и обявява награда от 20 хиляди германски марки за снимка или видео, които да докажат, че голът е фалшив. А в Англия една от телевизиите представя ситуацията от четири различни положения, за да докаже, че съдийското решение е правилно и че гол в крайна сметка е имало. Въпреки всичко скандалът постепенно утихва. Години по-късно на смъртния си одър на въпроса имало ли е гол на финала през 1966 г. помощник-реферът Тофик Бахрамов лаконично отговаря само с една дума: „Сталинград“. По време на Втората световна война в Сталинград, обсаден от германците, загиват над 75 хиляди души. С решението си да признае един несъществуващ гол Бахрамов отмъщава на нацистите за изтребените жители на Сталинград. След излизането на Азербайджан от състава на СССР националният стадион в Баку, носещ името на Владимир Илич Ленин, е преименуван на Тофик Бахрамов. Като на церемонията наред със Сеп Блатер и Мишел Платини присъства и голмайсторът от 1966 г. Джеф Хърст. Що се отнася до главното действащо лице - главния съдия Готфрид Динст, две години след световното в Англия той е назначен да ръководи и финала на европейското. Чак до смъртта си той отказва да коментира признатия гол от финала на световното през 1966 г. в Англия.
Финалът на световното първенство от 1966 г. има и продължение.
Ни вест, ни кост
След финалната среща по традиция авторът на хеттрика англичанинът Джеф Хърст търси топката, за да си я вземе като сувенир. Топката обаче се оказва мистериозно изчезнала и в продължение на цели 30 години от нея няма ни вест, ни кост. В средата на 90-те години на ХХ век в. „Мирър“ се заема да разнищи случая за читателите си и дори наема детектив, който тръгва по следите ни изчезналата топка. И разследването се увенчава с успех. Детективът открива, че през всичките тези години топката от финала на световното се е намирала в мазето на къщата на полузащитника от националния отбор на Германия Хелмут Халер. В суматохата след мача Халер тихомълком взема топката, отнася я в съблекалнята и оттам тайно я изнася в сака с дрехите си. А за да запази топката от собствения си син, Халер скрива топката в мазето си и я затрупва с непотребни вехтории. След сензационното откритие „Мирър“ командирова спешно в Германия репортера си Питър Алън, който да води преговори с Халер и да го убеди да продаде ценния сувенир. След дълги преговори и много изпити халби с бира най-после е постигнато споразумение. Германският футболист се съгласява да продаде топката за „скромната“ сума от 80 хил. британски лири. Преди да бъде дадена на английската футболна федерация и изложена в Националния футболен музей, топката е дадена на голмайстора Джеф Хърст да й се порадва отново. „Моментът беше невероятен. След като топката беше върната отново в Англия, отидохме с Хърст и германския вратар Ханс Тилковски в един лондонски ресторант. Там, след като пийнахме, пресъздадохме пак спорната ситуация отпреди 30 години и отново се разгоря спор имало ли е гол в немската врата или не. За да решим спора, отидохме на стадиона и разиграхме положението, а около нас озадачени минувачи разхождаха кучетата си и ни гледаха с учудване. Това наистина си беше едно красиво и сюрреалистично изживяване“, спомня си репортерът Питър Алън.
Божията ръка помага на Дон Диего Марадона
Тридесет години след скандалния финал в Англия нов скандал на световно първенство тресе футболната общност. Той се разиграва на Мондиала в Мексико през 1986 г. отново на мач на Англия, но с Аржентина на четвъртфинална среща. Този път обаче британците са потърпевшият отбор. В 51-та минута на срещата нападателят на „гаучосите“ дребният Диего Марадона надскача вратаря на англичаните Питър Шилтън и с една великолепна волейболна забивка с ръка вкарва топката във вратата му. Главният съдия Али бин Насер от Тунис, който се намира далече от ситуацията, се консултира с помощника си българина Богдан Дочев. И след кратката пауза тунизиецът посочва с ръка центъра. Голът е признат за редовен и зачетен. Англичаните са в шок, а протестите им са напразни. Крайният резултат от срещата е 2:0 за Аржентина. Дали в онзи инфарктен момент, когато нередовният гол е признат, някои от английските футболисти и запалянковци са си спомнили за онзи фатален и също толкова нередовен гол преди 30 години, който ги направи световни шампиони. Години след този мач реферът Али бин Насер чистосърдечно споделя: „Не видях играта с ръка, но имах съмнения. Затова отидох да се посъветвам с помощника си Дочев. Той беше убеден, че игра с ръка не е имало. Едва когато той ми каза, че няма нарушение на правилата, аз зачетох гола.“ Самият Дочев пък твърди, че наистина е видял две ръце във въздуха, но не бил сигурен дали не са и двете на вратаря Шилтън. До края на живота си той категорично отрича главният съдия да се е консултирал с него. „Ако това се беше случило, аз щях да му кажа, че голът е нередовен. Видях ръката на Марадона, която вкара топката във вратата. Имах отлична видимост. Бин Насер обаче не се допита до мен, а направо посочи центъра. Аз бях безсилен да реагирам“, твърди Дочев. Той с горчивина споделя, че след този мач съдийската му кариера била съсипана. Що се отнася до главния виновник - Дон Диего, след мача той в типичния си непукистки стил обявява, че ръката, която е вкарала топката във вратата, не е била неговата, а Божията.
Иван Георгиев
