Н АСА всеки ден пуска снимки, показващи и обясняващи чудесата на Космоса и Вселената. Този път акцентите са върху повишената активност на нашето слънце и черните дупки, които представляват все по-голям интерес за учените. Както винаги, така и сега мъглявините и звездните скупчвания също са обширно представени.
ЩРАК! НАСА снима чудните светове на Космоса (СНИМКИ)
ЩРАК! НАСА снима чудните светове на Космоса (ГАЛЕРИЯ)
Детска ясла
NGC 604 е наричана от астрономите Гигантска звездна детска ясла. Разположена е на 3 млн. светлинни години в обятията на спираловидната галактика M33, а диаметърът й е 1300 светлинни години – 100 пъти по-голям от този на мъглявината Орион от Млечния път (нашата галактика). Чрез космическия телескоп „Джеймс Уеб“ учените са изброили повече от 200 горещи, масивни, млади звезди в яслата - всички са в ранен етап от живота си.
Пръстени
Пръстени около пръстеновидната мъглявина Пръстен (M57) е красиво и драматично космическо образувание. Това изображение, съставено от няколко снимки, правени с различно оборудване, включва невидима за невъоръжено око червена светлина, излъчвана от водород, както и видима, а също и инфрачервена светлина. Мъглявината Пръстен е удължена планетарна мъглявина, създадена, когато подобна на Слънцето звезда експлодира, изхвърля външната си атмосфера и се превърне в бяло джудже.
Поглъщане
Какво се случва, когато черна дупка погълне звезда? Много подробности остават неизвестни, но наблюденията дават нови улики. През 2014 г. беше регистрирана мощна експлозия от наземни роботизирани телескопи. Компютърното моделиране на тези емисии пасва на звезда, разкъсана и поглъщана от далечна свръхмасивна черна дупка. Самата черна дупка е изобразена като малка черна точка в центъра. Докато материята пада към дупката, тя се сблъсква с друга материя и се нагрява.
Газ
НАСА обяви седмица на черните дупки и пуска снимки и разяснения по въпроса. Ако звезда се сблъска директно с масивна черна дупка, тя е погълната напълно и всичко изчезва. Но може звездата да се приближи така, че по-голямата част от нейния става газ и не попада в черната дупка. Така става ярка като свръхнова. Все по-голям брой такива звезди са откривани в последно време. В тази илюстрация звезда току-що е преминала през масивна черна дупка и отделя газ, който може да свети дълго, след като това слънце изчезне.
Аврора
Аврора – северното сияние, е заснето лилаво край Арлингтън, щата Уисконсин, в печално известната нощ на 10 май 2024 г., когато ни удари мощна магнитна буря. Енергийните частици на полярното сияние са изхвърлени от нашето Слънце от петното AR 3664 няколко дни преди това. Това е най-голямото петно, регистрирано в историята, и се очаква отново да се задейства около 6 юни.
Зелено
Зеленото сияние над Швеция е заснето край Йостерсунд през 2016 г. и изненадва с вида си като дъга над замръзнало езеро. Въпреки че луната се вижда долу вляво, тя не пречи на сиянието. Зеленият цвят на полярното сияние идва от взаимодействието на кислородни атоми с електрони високо в земната атмосфера.
Полуостров
Този добре композиран комбиниран панорамен изглед гледа на юг от полуостров Банкс близо до Крайстчърч на Южния остров на Нова Зеландия. А обвита в мъгла скала стои като самотна кула и сочи към съзвездието Южен кръст, което тук не се вижда. Снимките са направени по време на интензивната геомагнитна буря на 11 май 2024 г.
Чудовище
Истинско чудовище бе заснето да излиза от обширния регион AR 3664 на Слънцето. Под този протуберанс Земята може съвсем спокойно да се побере. Това е най-силното слънчево изригване през този век, от най-горния клас Х. Ултравиолетовите лъчи от него прекъснаха радиосигналите на къси вълни в двете Америки на 14 май. Сега районът с хаотични слънчеви петна AR 3664 се завръща и отново плаши учените, които предполагат, че около 6 юни пак ще попаднем под влиянието му.
Риба
Мъглявината 19-C 1795 е известна и като Рибена глава. Намира се на 6000 светлинни години, в съзвездие Касиопея. Заснета е от космическия телескоп „Хъбъл“. Над нея се намират и двойният звезден куп IC 1795 в Персей, вижда се и мъглявината IC 1805, наричана Сърце, като част от обширен звездообразуващ регион в Млечния път с диаметър 70 светлинни години.
Кратер
Преди повече от 200 млн. години в Квебек, Канада, е паднал метеорит и е образувал кратера Маникуаган. Той сега е с диаметър 100 км. От експедиция 59 на Международната космическа станция са заснели областта на 11 април, вижда се и обширната река Сейнт Лорънс. Смята се, че кратерът е образуван от падането на скала с диаметър около 5 км.
