С лучаят „Дебора“, който разтърси българското общество, има аналог на екрана. Много турски сериали засягат наболелия проблем с бруталното насилие над жени. Лъч надежда е, че в повечето филми доброто побеждава, а травмата се лекува от една нова, ярка любов. Жертвите знаят колко нереалистично е това, но зрителите вярват на сценаристите, защото героите са красиви и убедителни.
Този тежък проблем е и в основата на сериала „Ти разкажи, Черно море“, който в момента върви по „Диема фемили“. Историята на Нефес (Ирем Хелваджъоглу), принудена да заживее на съпружески начала със садиста Ведат Саяр (Мехмет Али Нуроолу), не предизвика масови протести и демонстрации, но разбуни света.
Нефес е била на възрастта на Дебора, когато е разбрала какво е да те боли и да те нараняват.
Принудена да живее по-зле от куче, тя търпи побои, насилие и унижения от могъщия си и влиятелен мъж (без да й е съпруг). И само синът, заченат след изнасилване, й дава сили да живее. Водена от надеждата, че могат да избягат от ада, тя се опитва да се измъкне от капана, в който са затворени с малкия Ийт (Демир Биринджи). И така въвлича още съдби в ситуация, в която трябва да се опитват да оцелеят, взети на мушка от отмъстителния и свиреп Ведат, който не знае прошка и милост.
Отмъщение
Нещо повече, болката на жертвите го опиянява. Той се има за голям мъж, когато бие и наранява. Това е неговият начин да преодолее собствената си душевна травма – баща му, отчужден и студен, му е внушил, че жените не заслужават никакво уважение.
И следващата ще разбере скоро, че насилникът е лъжец. Той смята, че жените са неодушевени предмети.,
Не познал майчина обич, Ведат отмъщава на всички жени за нерадостното си детство. Той не очаква обич от собствения си син. За него детето е очаквано продължение на рода. Нищо друго. Майка и син – за него те са неодушевени предмети, негово притежание.
Примирение
Знаем каква е съдбата на такива жени в реалния живот. В повечето случаи те търпят униженията, защото няма къде да отидат. Не могат да се върнат при родителите си, защото ще бъдат обвинени, че са лигли и неблагодарници. Не могат да започнат живота си наново, защото нямат финансова самостоятелност. Не искат децата да страдат, затова прикриват болката с усмивка. Преструват се, докато не повярват, че това е най-доброто за тях. Не, не е! Винаги има шанс да заживеят нормално.
Нефес турската Дебора.
Изисква се да направят като Нефес – да побегнат, без да се обръщат назад. И да се оглеждат в същото време. Някъде там, на хоризонта е техният Тахир (Улаш Туна Астепе). Той ще ги обича така, както обичат нормалните хора – всеотдайно. Ще е готов да рискува живота си за любимите същества. И ще се бори за тях, защото всеки заслужава такава любов.
Постоянство
Лошият Ведат е реален образ, защото е истински. В реалния живот малко са случаите, в които насилникът се променя. Той ще е такъв и в следващата си връзка. Ще наранява отново и отново. Садизмът, независимо дали спрямо животни или хора, не се лекува. Този, който е в състояние да нарани живо същество, при това многократно, не може да се покае. Не и истински. Дори най-опитният адвокат да поеме защитата му, той е такъв, какъвто е. И няма усещане за чуждата болка.
На екрана, както и в живота, има два типа хора. Едните са изначално лоши. Другите – добри, та чак глупави. Първите ликуват, вторите страдат. Но надежда винаги има. И сериалите създават измамно усещане, че жертвите нямат нужда от психологическа помощ и от подкрепа. Не е така. И тук идва ролята на обществото, което не трябва да проявява търпимост към ведатовците.
Кристи Петрова
