З вучи невероятно, но през 1930 г. в Русе забранили коледуването. В навечерието на светлите празници градоначалството издало нарочна заповед да не се ходи по къщите.
Идеята била да не се притесняват хората, защото в кризисната ситуация това ще ги обремени. Те нямало да могат да отделят от средствата си, а това попречило на сформирания общоградски комитет да събира помощи за нуждаещите се бедни граждани.
„Забранява се през празниците всякакво ходене и пеене на разни групи от младежи и възрастни коледари, хорове и др. из града, като на нарушителите на тая заповед ще се съставят съответните актове за глобяване по чл. 473 от наказателния кодекс“, се казва в дописката със заглавие „КОЛЕДУВАНЕТО забранено. Една заповед на градоначалството“, публикувана на страниците на в. „Русенска поща“.
Мотив
Краят на 20-те и началото на 30-те години на миналия век е времето на световната икономическа криза, която не подминава и България. Това донякъде обяснява мотивът на русенското градоначалство да се опита да забрани един хубав български народен обичай.
„След като видях дописката във в. „Русенска поща“, потърсих като доказателствен материал и протоколите на общината, от които се потвърди, че тази забрана наистина е била факт“, обясни пред „Телеграф“ началникът на Държавен архив – Русе, Толя Чорбаджиева, която забелязала странната заповед, разгръщайки пожълтелите страници на в. „Русенска поща“.
Коледна картичка с елегантна дама и елхово дръвче.
Реакция
Но русенското гражданство не замълчало, след като актът влязъл в сила. То се надигнало срещу забраната и в друга статия със заглавие „НЕ УБИВАЙТЕ малката радост“ поискало този чисто български християнски обичай да се върне.
„Целият народ преживява тежки и пълни с лишения дни, от една страна, кризата и немотията го души, от друга – тежките репарации... Само големите празници като коледните биха могли да създадат малко радост сред нижещите се дни на неволи, немотия и беди. Тази коледна радост пърха вече в душите на малките дечица и колкото повече наближават големите празници, толкова тя расте, създава приказни блянове и мечти в тоя мъничък свят! Тая радост обаче като че ли ще бъде убита в нашия град“, се посочва в статията против забраната.
„След това русенската управа връща донякъде коледуването с уточнение, че заповедта си остава факт само за онези младежи и „хорове“, които отиват в домовете на гражданите, изпяват надве-натри „Многая лета“ и искат по 200 лева, но не се отнася „за малките и скромни деца“, продължава Чорбаджиева.
Тя казва, че някои документи наистина сочат, че в определен период от време е имало отлив от традицията да се коледува. Така например през 1929 г. в русенското село Писанец тамошната учителка възвръща коледуването, като събира местни младежи за традицията да се обикалят къщите и да се нарича за здраве.
„За да се казва, че тази учителка възвръща обичая, означава, че коледуването не е съществувало в определен период. Не можем да кажем точните причини за това и дали само в Писанец или в целия регион е било така. Възможно е причината да е била в немотията, в бедността на хората или пък в силно развитата благотворителност тогава. Като преглеждам старите вестници и архивни документи, виждам колко много благотворителни организации са събирали средства за сиропиталища, за крайно нуждаещи се, а трапезарии за бедни ученици е имало към почти всички училища“, обяснява Чорбаджиева.
Украса
Няма точен отговор на въпроса кога се появяват първите украсени коледни елхи в русенския край, тъй като досега никой изследовател не се е заел да работи задълбочено точно по тази тема. Факт е обаче, че в края на XIX и началото на XX век вече се споменава за празнични коледни дръвчета и за организиране на благотворителни балове край тях. Във вестниците през 20-те и 30-те години на миналия век се появяват реклами на коледни играчки и картички, започват да се продават и елхички. Тази традиция се пренася и в селата. В дописка във в. „Русенска поща“ от 1930 г. се споменава, че в село Мартен граничният офицер Стоян Радев „устроил“ коледна елха за всички деца.
Много благотворителни организации помагали на бедните.
Колкото зрънца в кравая,
толкова здраве на къщата
Коледарите носят потвърждението от оня свят, от света на мъртвите и на предците, че новата година може да започне успешно.
Това разказа за коледните традиции етнографът от Регионалния исторически музей в Русе Десислава Тихолова.
Благословиите, които коледарите изричали, били за здраве – „колкото зрънца в кравая, толкова здраве за къщата“, „колкото нишки в пешкира, толкова здраве за този дом“ и т.н. Те носели хабера, че ще се родят агънца, че реколтата ще бъде добра, а стопаните на къщата задължително ги дарували.
Тихолова обясни, че на Коледа иконата се слага върху слама, за да наподобява яслите на Витлеем. Върху железен лемеж (част от дървеното рало, с което се оре земята – б.а.) стопанинът слагал въглени от огнището, където се пече бъдникът, и тамян, а после прикадявал къщата и стопанските постройки. Тъй като оризът в миналото бил скъп, жените правели сармите с жито. На хляба се слагали фигурки на всичко, което присъства на трапезата, или пък тестени топчета и се наричало – това е къщата, това е кошарата, пилците, семейството. На сурвачката задължително се връзвал червен вълнен конец за отблъскване на злите сили.
Магия с честитки и книги
Изложбата "Коледно-новогодишната магия - преди и сега" е открита в Русенската библиотека. Тя включва поздравителни картички, книги, периодични издания и писма до Дядо Коледа от фонда на културната институция.
Пред БТА пиарът на Русенската библиотека Татяна Савова обясни, че включените в изложбата писма до Дядо Коледа са писани от деца в последните няколко години. Във витрините са изложени също различни книги с любими коледни приказки, песни и истории, ръчно нарисувани картички и много играчки. В експозицията е отделено място и на публикации в периодичния печат от миналия век, съобщения, покани, реклами и оригинални поздравителни картички. Посетителите на изложбата ще разберат как големите промишлени предприятия са поздравявали своите служители с настъпващите празници, дали има достатъчно елхи в Русе или какви рецепти са ползвали домакините за празничната трапеза.
Жанета Йорданова
