Всяка епоха се характеризира със своите причудливи модни канони. В миналото стандартите за красота понякога са били толкова необичайни, че е трябвало да се прибягва до нестандартни мерки, за да се постигне желаният резултат. Например - традицията за разтягане на врата с метални пръстени. Освен това редица подобни „модерни“ експерименти са били не само болезнени, но и опасни.
Интернет порталът AdMe разказва за седем причудливи ритуала за разкрасяване, съществували в старите времена.
1. Многоцветни вежди
Веждите са може би най-многострадалната част от човешкото лице, що се отнася до стандартите за красота. Така например в Древна Гърция сключените вежди са били на мода и ако жената не ги е притежавала по рождение, си е правила специален „имплант“ от кози косми. През II-III век в средновековен Китай пък еталон за женска красота били многоцветните вежди. Един от владетелите от онова време дори наредил на жените си да носят вежди със синьо-зелен цвят. За да изпълнят волята на своя коронован съпруг, жените трябвало да обръснат съществуващите си вежди, а след това да ги боядисат с цветно мастило. Според преданията това не само доставяло на императора естетическо удоволствие, но и показвало на околните неговото благоденствие, тъй като само много богатите хора можели да си позволят подобни бои.
2. Високи чела
Според историци в края на XIV в. кралица Елизабет от Бавария става предшественик на модата на високите чела и лебедовите вратове. За да отговарят на стандартите за красота, жените тогава масово бръснели косата от челото и тила си и скубели веждите си.
3. Дълги нокти
В Китай дългите нокти били модерни в продължение на няколко века и причината за това била доста необичайна: този аксесоар означавал, че човек не трябва да прави нищо със собствените си ръце, тъй като може да си позволи слуги. В ерата на династията Цин, която управлявала страната почти 300 години (до началото на 20-и век), модата достигнала своя апогей и ноктите на някои представители на елита достигали до 25 см. За да не се чупят, заможните китайци ги покривали с благородни метали.
4. Бледа кожа
Модата на бледата кожа достига своя връх в Англия през 18-и век. За да поддържат кожата възможно най-бяла, понякога жените прибягвали към екзотични средства като изсушен конски тор и дори олово. Паралелно се използвали и високи концентрации на метал в червената боя, която се нанасяла върху устните и бузите, за да създаде контраст. В допълнение белотата на кожата на красавиците се подчертавала от линии, нарисувани със син молив и имитиращи вени.
5. Бели зъби
Хората от Георгианската епоха избелвали не само кожата, но и зъбите си. За да им придадат сянка от благороден порцелан, те използвали прах, чийто основен компонент била сярната киселина. Разбира се, от подобни манипулации емайлът и самите зъби впоследствие се разрушавали. В такива случаи заможните клиенти на тогавашните зъболекари си поставяли импланти - доброволно продадени от донори зъби. След битката при Ватерло за протези били използвани зъбите на загиналите на бойното поле войници.
6. Руса коса
Благодарение на великия италиански поет Франческо Петрарка и музата му Лора, която той прослави в стиховете си като пример за не само красота, но и добродетел, през 15-и век става модерна русата коса. В онези времена дамите постигнат ефекта на златист оттенък с помощта на боядисване. Тази процедура обаче силно се отличавала от съвременната и отнемала няколко дни. В един от трактатите от 12-и век е описан процесът на боядисване на косата, който се извършвал в два етапа: след нанасяне на първата смес от няколко компонента главата се покривала с листа и се оставяла за два дни. После първата смес се отмивала и се нанасяла втората, която се премахвала едва на четвъртия ден.
7. Тънка талия
Прародителите на корсетите, които вталяват женската фигура в продължение на няколко века, са познати още от Бронзовата епоха. Но в европейската носия те се появяват през 15-16-и век. Модата на корсетите процъфтява по време на управлението на Катрин де Медичи: тогава този елемент от гардероба бил в състояние да намали талията до 33 см, но бил изключително вреден за вътрешните органи.
*Автор: Цвета Дилова
