В 6-та неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 24 юли, в храмовете се четат едни много важни послания на апостол Павел, които имат водещо значение за всеки от нас. А именно за предназначението ни в земния ни живот.
Предопределение
Апостолът ни учи, че според Божията благодат всеки човек има различна дарба, която трябва да упражнява за обща полза и радост. “Та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия”(1Кор.2:5). В наставленията си към римляните апостолът напомня, че всяко служение изисква постоянство. На вярващите той казва “Постоянствай“.
Свети апостол Павел казва, че особен белег за притежанието на истинска дарба е всичко да се върши с радост. В радостта има пълнота, която най-вече осмисля всяко служение. Сам Христос каза на последователите си: “За да имате моята радост в себе си и радостта ви да бъде пълна“. Тя пробужда искри в дъното на душите ни, които да припламнат отново, озарени от Христос, който казва: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.“ (Иоан.8:12) „Та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.“ (Иоан.3:15)
Съвестно
Христос изисква още да вършим всичко в живота си съвестно. „…Имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата.“ (Рим. 12:6)
За коя вяра обаче говори апостолът? Тази, която носим в сърцето си и постоянно губим, или според вярата такава, каквато я искаме и трябва да бъде? Защото, както е казал Спасителя: „ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести;“ (Мат. 17:20) .
За съжаление ние се сещаме за нея само когато стане лошото. Сила на вярата си са имали и четиримата приятели, които помогнаха на разслабления (парализиран) в Капернаум. Ето какво свидетелства Светото писание:
Разслаблен
„Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
И дойдоха при Него с един разслаблен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабленият. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабления: чедо, прощават ти се греховете. Така той излекувал болния.
Иисус лекувал, опрощавайки греховете на болния
Когато Иисус излекувал разслабления в Капернаум с използваната често словоформула „опрощават ти се греховете“, наоколо седели някои от книжниците. Когато чули тези слова, те започнали да размишляват в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Иисус, веднага като узнава с духа Си, че размишляват тъй в себе си, и им казва: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабления: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали“.(Марк., 2:1-12)
Всичко, което е от Бога, е добро. Вярата в нас самите би трябвало да е също такава – да няма съмнение. Ние да не се съмняваме във вярата, когато опрем до нея, защото тя е тази, която ни спасява.
