Н а 16 август се чества пренасянето на неръкотворния образ Господен от Едеса (бившия български град Воден) в Цариград (днешен Истанбул) през 944 г. Там реликвата, наричана Урбус, е стояла в църквата „Св. София“, от където през Средновековието дирите й се губят. Предполага се, че след падането на Константинопол в ръцете на кръстоносците в 1204 г., считаната за чудотворна реликва изчезва. По онова време ставали много чудеса. Край кърпата с лика на Иисус се изцелявали от всякакви болести - слепи проглеждали, глухи започвали да чуват, сакати да ходят, изгонвали се бесове.
Въпреки че християнски персонажи са често срещани в монетосеченето на източноправославните владетели, няма практика Убрусът да се поставя на монетите. Изключение от правилото е уникалната старобългарска монета, пусната в обръщение по времето на цар Константин Асен (1257-1277).
Неръкотворен
Урбусът е считан за неръкотворна чудотворна икона - първата на Иисус Христос. Как е изглеждал Божия син, никой не знае с точност, тъй като тогава не е имало нито фотоапарати, нито толкова живописни художници. Може би за това Божият син е сътворил едно чудо. Ето какво разказва един от първите историци на древната християнска църква Евсевий, епископ на Кесария Палестинска:
Авгар
“Божествеността на нашия Господ и Спасител Иисус Христос заради своята чудотворна сила, прославяна между всички, привличала към Него с надежда за изцеряване от болести и различни страдания безбройно множество люде, дори и чуждестранници, които живеели далече от Юдея. По тая причина и цар Авгар, който с голяма слава управлявал народите, които живеели зад река Ефрат, но пострадал от тежка болест, неизлечима с човешки средства, щом чул за името и чудесата на Иисус, едногласно от всички потвърждавани, веднага Му пратил писмо, с което Го молел да го изцери. Спасителят не отишъл при Авгар, но му изпратил писмо, в което обещал да му прати едного от Своите ученици, за да го изцери от болестта и да спаси както него, така и всички близки нему люде. Не много след това обещанието било изпълнено.”
Писмото
“Ще представя и писмено свидетелство за това - пише Евсевий, - взето из архивата на Едеса (днес Шанлъурфа в Турция, близо до сирийската граница), която тогава била царствен град. В книжата на тази архива, в които е записано както старото, така и всичко, извършено при Авгар, се съхранява и това свидетелство: “Авгар, едески владетел, приветства Иисуса, благия Спасител, който се явил в йерусалимската страна. Аз чух за Тебе и Твоите изцерявания, че Ти ги извършваш без всякакви лекарства и треви. Говорят, че Ти на слепи даваш зрение, на хромите - да ходят, очистваш прокажените, изгонваш нечистите духове, изцеряваш страдащите от дълговременна болест и възкресяваш мъртви. Като чух това за Тебе, аз си рекох, че Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. И тъй, аз счетох за нужно да те моля с това писмо: посети ме и ме изцери от болестта, от която страдам няколко години! Аз също чух, че юдеите негодуват против Тебе и искат да ти причинят зло. Моят град, макар да не е голям, е прекрасен и в него за двама ни ще има достатъчно място.” Това гласи писмото на Авгар.
Ананий
Писмото си Авгар пратил до Спасителя по живописеца Ананий, комуто поръчал да снеме образ от Христа, в случай че самият той няма да дойде при него. Ананий предал писмото и взел да разглежда лицето на Спасителя. Но понеже поради многото народ не е могъл да дойде близо до Него, той застанал на един камък, откъдето искал да изпише лицето Му. Но усилията му били напразни поради променливостта на божествената, неизобразима и непостижима слава и благодат на Христовото лице. Тогава Христос повикал Ананий, поискал вода, умил се, взел една кърпа за лице, обърсал се с нея и изведнъж на тоя убрус се отразило Неговото лице - изписал се Неговият неръкотворен образ. Господ дал убруса на Ананий, като му казал: “Иди и предай това на оногова, който те е пратил.”
Спасяване
Авгар с благоволение приел от Анания неръкотворния образ на Спасителя и още тогава се изцерил от своята болест. Той заповядал да оставят урбуса в Едеса над градските порти и заповядал всички, минаващи през тия порти, да се покланят на образа. Но един от правнуците на Авгар отстъпил от Христа. Той поискал да свали божественото изображение от стената и на мястото му да постави идол. Като узнал за това, епископът на Едеса дошъл през нощта с клирици при градските врати и поставил пред урбуса запалено кандило с дървено масло; след това поставил пред светия образ глинена плоча, покрил с тухли мястото и го изравнил със стената - така му било наредено при Божествено откровение. Когато неръкотворният Христов образ станал невидим, нечестивият княз се отказал от своето намерение. След много време в паметта на хората се заличил споменът за светия образ, било забравено и мястото, където бил зазидан. И никой не знаел за него до деня на чудесното му явяване след много години.
Откриват реликвата след знамение
През 540 г. започнала поредната война между Византия и Персия. Персийският цар Хосров I Ануширван се приближил към Едеса с голяма войска и обсадил града. Гражданите треперели от ужас и със сълзи се молели на Бога за спасение. Една нощ на епископа на Едеса, Евлавий, се явила Богородица и му посочила градските врати: “Над тези врати е скрит божественият Неръкотворен образ на Спасителя Христа; добре ще направиш, като го извадиш от заграждението.“ Епископът махнал плочата и намерил Христовия образ цял и невредим, а кандилото - горящо и пълно с елей. А на самата дъска, върху която бил положен образът, се изобразило друго неръкотворно подобие на Христовото лице. Епископът изнесъл образа по стените на града, показвайки лицето на Спасителя на персийските воини, и цялата персийска войска, гонена от Божествена сила, се обърнала в бягство.
