Н а 7 септември православната църква споменава в молитвите си свети Созонт. Той e живял през трети век в Ликаония, област в Мала Азия, и бил овчар. От ранни години се проявявал като ревностен християнин. Денем и нощем се упражнявал в Божия закон, на който поучавал и своите другари.
Това било по времето на император Диоклетиан (284-305), който повдигнал последното кърваво гонение срещу християните. При царуването на този император управителят на Киликия, Максим Нумерий, устроил в град Помпеопол (Соли, близо до днешния Мерсин в Турция) тържествен празник в чест на златен идол. Били принесени много жертви на идола.
Дъбът
Докато пасял овцете си около един извор до огромен дъб, Созонт заспал. В съня си получил Божествено видение, което го призовало към мъченически подвиг. Като се събудил, той раздал овцете си и като оставил на това място своя лък и три стрели за спомен, се отправил в град Помпеопол. Там влязъл в капището, където стоял златният идол, отчупил ръката му и я раздробил на дребни парченца, които раздал на бедните. Тази постъпка причинила голям смут и мнозина били подложени на разпити и мъчения. Созонт, като не желаел някой друг да пострада вместо него, сам отишъл при управителя, признал, че е причина за тоя смут, и мъжествено изповядал вярата си в единия истински Бог. “Аз взех ръката на вашия бог - казал той, - раздробих я и раздадох златото на нуждаещите се”. А когато го попитали как се е осмелил да постъпи така и да нанесе такова безчестие на техния бог, праведникът отговорил:
Аз направих това, за да се види безсилието на вашия бог. Защото, когато аз му отнемах ръката, той не ми оказа никаква съпротива - нищо не каза, не показа, че го боли, не издаде никакъв стон. Ако той беше истинският жив Бог, тогава щеше да ми се противопостави и не би ми позволил да му причиня зло“.
Мъчения
Овчарят бил подложен на ужасни мъчения. Отначало го повесили на едно дърво и започнали да стържат ребрата му с железни куки, след това обули нозете му в железни обуща с остри гвоздеи отвътре и го развеждали из града. А светията, вървейки, славел Бога. После отново го провесили на дървото и го били с железни тояги, така че не само плътта, но и костите му се раздробили. В тези мъчения човекът предал духа си на Бога. По заповед на управителя запалили клада, за да го изгорят, за да не станат мощите му предмет на почитание. Но когато хвърлили в пламъците тялото му, блеснала мълния, чул се гръм и се изсипал силен дъжд, примесен с град, който веднага изгасил огъня, а тялото на светеца останало цяло и невредимо. Това станало през 304 г.
Изворът при гроба му станал чудотворен
През нощта вярващите поискали да приберат светите му мощи, но не могли поради непрогледната тъмнина. Те силно скърбели заради това, но ето - към полунощ небесна светлина осияла мощите и вярващите, като ги взели, ги погребали с чест. Гробът на мъченика станал обект на много чудеса. А от извора, който течал под дъба, където някога светията по време на сън получил видение, започнали да се случват изцеления на болните. Затова по-късно там била построена църква на неговото име.
