Н а 22 юли Църквата отдава почит на Света мироносица и равноапстолна Мария Магдалена – най-загадъчния образ в Новия завет.
Евангелията едва я споменават преди разпъването на Христос, но след това й отреждат централна роля при Възкресението. Тя е еднa от жените мироносици, които носят благоуханното миро до гробницата, за да балсамират тялото на Иисус след Кръстната му смърт. В Евангелието на Йоан обаче тя отива сама до гробницата, поглежда вътре и вижда, че Него го няма. И тогава чува глас, който я вика по име, и познава Иисус (Йоан, 20:1-16). Това е най-значимият момент в цялата християнска традиция и Мария Магдалена (наричана и Магдалина) е там, за да стане свидетел на най-голямото чудо в света.
Грешница
Тълкуватели на светите книги изтъкват, че тя често се бърка с други две жени в Библията – Мария, сестрата на Марта и Лазар, и неназованата грешница от Евангелието на Лука (7:36-50). Всяка от тях измива нозете на Иисус с косите си. През 591 г. папа Григорий Велики изказва официално една смела хипотеза, заявявайки на една проповед, че тези три жени са един и същи човек – Мария Магдалена, покаялата се блудница.
14 века по-късно, през 1969 г. католическата църква обявява, че тази библейска личност всъщност не е анонимната, каеща се блудница от Евангелския разказ, в който Иисус я спасява от екзекуция с камъни, като изрича актуалните и днес слова към гневната тълпа: „Който е безгрешен нека пръв да хвърли камъка върху нея“(Йоан,8:7)
Дан Браун
Писателката Маргарет Старбърд прекарва години наред в търсене на тайни послания в религиозното изкуство. Именно нейната теория вдъхновява романиста Дан Браун да напише бестселъра „Шифърът на Леонардо”. Романът убеди много читатели, че Иисус и Мария Магдалена са имали дете и потомците на Иисус са живи и днес някъде там. В дъното на това стои убедеността на Старбърд, че Христос е бил женен за Мария Магдалена.
Историята около нея се заплита допълнително от една древна френска легенда. В нея се говори, че Мария е дошла от Светите земи, пресичайки морето с лодка. В древното пристанище на Марсилия, южното крайбрежие на Франция, и днес се издига църквата „Свети Виктор”, която е построена през XIII век. В стените на криптата има древни християнски саркофази. Тук са погребвали мъртви и в езически времена. В един от страничните коридори е издялан каменен релеф - Мария Магдалена, стиснала „камък”, а в далечината се вижда Христос на кръста. Изобразената жена изглежда бременна в деветия месец. Контурите на „камъка” в областта на корема й го подчертават много умело.
Кралска кръв
Пак според легендата при идването си в Европа тя е била придружена от Йосиф Ариматейски, за когото се твърди, че е пазител на Светия Граал. Според учените Светият Граал (Sangraal) е само мит, описан през XIII век като бокал, използван в Тайната вечеря. Лингвисти изтъкват, че думата „Граал” произлиза от гръцката дума „кратер”, което означава „чиния”. Но има ли скрито послание в този мит? На старофренски значението Sangraal е „кралска кръв“ или „кралска кръвна линия“. Кралска кръв, която едва ли е носена в съд с капак. „По-скоро тя тече във вените на дете“, твърди сензационно Маргарет Старбърд.
Шифърът на Леонардо
В наши дни изключително дискутиран е и фактът, че геният Леонардо да Винчи скрива в известната си картина „Тайната вечеря“ изображения, които сочат, че Мария Магдалена е бременна със сина на Иисус по време на последната вечеря с апостолите. Тази все по-налагаща се хипотеза твърди, че християнският месия е бил женен и е имал потомство. Повечето от тези истории обаче са с неясен произход. Понастоящем многобройни изследователи на работата на великия флорентинец продължават да се опитват да декодират сложната символика, вложена от него. Според Лин Пикнет и Клайв Принс фигурата отляво на Иисус не е Йоан, а точно тази на Мария Магдалена, и то бременна. В картината на Да Винчи апостолите нямат ореоли, което противоречи на вече установената традиция. Вероятно защото е имал достатъчно силно знание за онези времена и кой е Месията.
Евангелието
Това бе потвърдено от съхраняваното дълго време в Британска библиотека Евангелие от Мария Магдалена. Преди да попадне там, древният ръкопис е придобит от Британския музей през 1847 г. от търговец. Той твърди, че го е получил от древния манастир „Свети Макарий“ в Египет. При археологическа експедиция в Египет след Втората световна война е открит препис на евангелието на коптски език, по-пълен и по-добре запазен. Днес то вече е преведено на много езици, включително на български. Текстът на апокрифа потвърждава брака на Иисус с Мария Магдалена и имената на двете им деца. Евангелието разказва и за досега неизвестен заговор за убийството на Иисус, Мария Магдалена и техните деца 13 години преди разпъването му на Голгота. Повечето специалисти обаче се съмняват в автентичността на този артефакт.
Величаят я като Кула на вярата
В книгата „Загадката на Граала” Лорънс Гарднър предоставя извадки от интересен сборник на Джакопо ди Воражин. Част от него е и “Легенда за Света Мария Магдалена”. Джакопо дава обяснение за произхода на прозвището Магдалена. Той го свързва „със замъка във Витания”- кулата (magdal). Тази кула e свързана с високо обществено положение и замъкът се получава в наследство.
В Стария Завет пророк Михей също казва: „А, ти, Куло на стадото, Хълме на Сионовата щерка! При теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството - при дъщерите йерусалимски!”
Mаgdal освен кула означава и “Наблюдателница”. В по-късни времена хората в култа на Магдалена я имат точно за такава - Пътеводителката на християнството, която покръства много езичници. В гностичните евангелия се казва, че тя е Апостол на апостолите (Apostolina Apostola), както и просветената, която просвещава (Illuminata Illuminacea).
Черепът й е скрит зад златна маска
Всяка година в Сен Максимин в Южна Франция пристига кардинал, за да ръководи празник, който датира отпреди 700 години – това е фестивал в чест на Света Мария Магдалена. Местна легенда разказва, че тя е избягала тук от преследванията след разпъването на Божия син. Вярващите са убедени, че тя умира тук и че зад златната маска в църквата кула, построена в нейна чест, се крие самият й череп.
