О ще от древни времена всекидневните дрехи на духовенството на православната църква са били черни и бели, но литургическите одежди днес не са само такива. Православната църква е възприела в своя дрескод 7 основни цвята на расата, като всеки е свързан със символиката на съответния празник.
Светлина
Бялото е символ на Божествената светлина. Прелюбопитно е, че в бяло се явяват ангели и светии. За това свидетелства и материализацията на Богородица във Влахернската църква през X век. Но има примери и от по-ново време - испанското селце Гарабандал, където Дева Мария слиза между 1961 и 1965 г. Децата, с които тя общува, я описват, че е била облечена в бяла роба. „Ръцете й бяха стройни. На дясната й ръка имаше кафяв нараменник (скапулар), тя носеше и Иисус Христос като дете, облени в топла и любяща бяла светлина“.
Може би покрай такива знамения се е установила традиция да се служи в бели одежди. Особено на празници като Преображение, Благовещение, Рождество Христово, Богоявление и Възнесение Господне. Такива дрехи са характерни и за службите по време на кръщенета и погребения. Великден също започва в бяло в знак на Светлината, която сияела от гроба на Възкръсналия Спасител, въпреки че основният великденски стил е червен със злато. Интересното е, че в някои църкви духовниците имат тоалет за всеки от осемте канона.
Мъченици
В червено се служи от Великден до Възнесение. В пурпурни одежди се извършват служби в чест на мъчениците, тъй като аленото символизира кръвта, пролята за вярата. На Велики четвъртък духовниците залагат на тъмночервеното, въпреки че цялата украса на олтара остава черна.
Жълтото в Църквата е знак за власт и достойнство. В неделните дни с такива раса служат епископите. В този цвят се празнуват и дните на пророците и апостолите.
Светият Дух
Синьото като алегория на небето е символ на Светия Дух. Това е цветът за празниците на Пресвета Богородица, която е била два пъти осенявана от Него - на Благовещение и на Петдесетница. Може би неслучайно и децата, които видели Девата в Испания, докладват следното: „Имаше и синя мантия, и корона от златни звезди на главата си“.
На иконите Богородица често се изобразява и в лилав воал. Това е отглас на древната традиция, когато монарсите и техните съпруги са носили и лилави дрехи. С това канонът в иконописта напомня, че Божията майка е Царицата Небесна.
Зеленият цвят е смес от жълто и синьо. Зеленият стил в богослужението е характерен в дните на подвижниците и светците и напомнят за техния монашески подвиг, който съединява човека с Христос (жълтото) и го издига до небето (синьото). На Цветница, в деня на Света Троица, и в понеделник на Свети Дух също се служи в зелени одеяния.
Кръстът
Виолетовото е комбинация от червеното - кръвта на Христос, и синьото, което е знак, че кръстът е отворил пътя към небето за хората. Затова с него се служи в дните на възпоменание на Кръста Господен. При Въздвижение на Кръста Господен (Кръстовден - 14 септември) има специален обред. Вечерта, преди свалянето на кръста, клириците служат в пурпурни дрехи, а сутринта – в бели.
Интересното е, че чак през 681 г., по време на Шестия вселенски събор се обръща внимание на стила на свещенослужителите. В 27-о правило се забранява те да ходят неприлично облечени.
Епомида
В началото на X век със седмата си новела император Лъв VI наредил: „Онези, които са променили облеклото си на клирици с облекло на миряни дори и против волята си, да се възстановят в същия вид…”
В края на Византийската епоха епископът носел дрехи, различни от останалите – т. нар. епомида, която представлявала парче плат, на което единият край бил прехвърлян през лявото рамо на епископа.
Сериозни промени в облеклото на духовенството настъпили в края на XVI и началото на XVII век. Подрастникът е бил използван преди появата на расото. Произхожда от светска одежда, подобна на хитона или римската туника, наричана (х)иматий. В старобългарските текстове е споменат като риза или срака. Използвал се е като долна дреха и бил носен и от епископи, свещеници, дякони, четци, певци и др.
Връхна дреха
Расото в днешни дни представлява широка одежда с широки и дълги ръкави и е връхната дреха на всички свещенослужители. В миналото е било горната дреха на расофорите и монасите. Цветът му бил тъмен, най-често черен.
До XVII- XVIII в. расото било задължително само за монасите. Употребата му била утвърдена с решение на Константинополския събор и Московския събор през 1666 г. Приемането на расото като връхна дреха от бялото духовенство било дълъг и сложен процес. В България свещениците облекли расото едва след 60-те или 70-те години на XIX век.
Румънският патриарх ходи като папата
В древността свещенослужителите често ходили в бели раса в своето всекидневие. На въпрос къде е написано това правило, Константинополският епископ Сисиний отговорил: „А къде е написано, че епископът трябва да носи черни…” Така или иначе е установено, че в православния свят главите на поместните църкви трябва да носят черни раса. Затова мнозина вярващи на Балканите изпадат в недоумение защо румънският патриарх е изцяло облечен в бяло, подобно на римския папа. В случая не става въпрос за отстъпление от православието или търсене на някакви по-специални връзки с Ватикана. Това е традиция, свързана с дар, получен от Мирон Кристя – първия румънски патриарх. В деня на неговата интронизация през 1925 г. той получил от главата на Полската православна църква, митрополит Дионисий, именно такова одеяние.
Католическите ордени с различна окраска
Цветовете на църковните одеяния в римокатолическата църква са подобни на тези в православната, но се избягва зеленото и синьото. За католиците лилавото (виолетовото) е символ на покаяние. Затова раса в такъв цвят се носят в периода на Великият пост, при панихидите и опелата. В празничните служби одеждите могат да бъдат направени от плат в златисто и сребристо. Освен това Конференцията на епископите може да определя и да предлага на Апостолическия престол адаптации в одеянията, съобразени с нуждите и културата на отделните народи.
Цветовете в католическата църква имат и йерархическо значение. Епископите ходят във виолетово, а пурпурните одеяния на кардиналите символизират, че те са готови да защитават Светия престол до последна капка кръв. Бялото е запазено за папата като знак за неговата духовна чистота и непогрешимост. Отделните ордени също са в различен цвят. При мъжките преобладава кафявия, а при женските - черния или комбинации от бяло, сиво и синьо.
