С мъртта на Жан Мари льо Пен във вторник създаде точно толкова противоречиви реакции, колкото и събитията от бурния му живот.
Жан-Мари Льо Пен ще бъде погребан в родния си град
Някои приветстваха неговата „смелост“ на човек, който„служеше на Франция“, други го заклеймиха като „фашист“ и призоваха за борба с „отвратителните му идеи”.
Както подобава на люлката на съвременната демокрация, държавното управление на Франция изказа съболезнования на семейството на покойника, най-вече в лицето на една от дъщерите му - Марин льо Пен, която пое от баща си мисията да води напред крайната десница във Франция. И го прави изключително успешно.
Абсурдите
От млад депутат през 1956 г. до почетен председател на Националния фронт в началото на 21-ви век, Жан Мари льо Пен бе част от всички най-важни моменти за френската крайна десница, родила се след Втората световна война. Зората на политическата му кариера изглеждаше абсурдна, а мнозинството се подсмихваше криво на изявленията и идеите му. Никой не вярваше, че в страна, която се гордее с демокрацията си от самото раждане на модерните европейски държави, в страна, борила се яростно с фашизма, в страна, в която левите идеи са защитавани с кръв на стотици хиляди жертви, може да поникне семето на модерния фашизъм. Но това се случи, и то само за броени десетилетия. То дори не зае време за цял един живот на бащата Льо Пен.
Безспорно пикът на кариерата му бе през 2002 г., когато за първи път подобен политик стигна до балотаж на президентски избори във Франция. Той победи класическите социалисти в лицето на Лионел Жоспен, министър-председател, и се изправи на втори тур срещу десноцентриста неоголист Жак Ширак.
Развитие
Какво се случи след това е ясно. Стената на демократична Франция, независимо от цвят, религия и политически убеждения, се изправи срещу човека, наричан от милиони фашист. И Ширак стана президент на Петата република с 82 процента срещу по-малко от 18 за Льо Пен на втория тур. Оттогава насам обаче нещата се променят, и то в полза на фамилията Льо Пен. Все още не е достигнат моментът, когато във Франция ще спре да действа „санитарният кордон“. Да, този термин, добил напоследък популярност, е френски и да, той се роди като противовес на фамилията Льо Пен. Тя винаги е в президентските избори от няколко десетилетия насам и винаги, когато прескочи първия тур, кордонът се оформя около нея и представителите й са изтласквани от реалната власт. Но докога това ще действа, е трудно да се прецени, имайки предвид крайно негативната икономическа и социална обстановка във Франция, която толерира антиимигрантските, расистките и екстремно консервативните нагласи.
Животът
Жан Мари льо Пен произхожда от семейство на колаборационисти с режима на Виши по време на окупацията на Франция от Хитлер. Той бе активен политик и дори евродепутат във времена, когато националистите бяха някак самотни и изказванията му бяха не само скандални, но и екзотични.
След кончината му настоящият млад лидер на Национален сбор (новото име на партията на Жан Мари) Жордан Бардела (самият той имигрант) изтъкна, че той е бил „визионер“ и „патриот“, смел човек, служил винаги на родината си. Същият този човек обичаше настоятелно да повтаря, че газовите камери са били „подробност“, за което получи няколко граждански присъди и плати доста обезщетения на граждански организации на Холокоста. Нещо повече – това му струваше ръководния пост в партията, която сам създаде през 1972 г. През 2015 г. е изключен от Национален фронт именно заради твърденията си за концлагерите. Но не се отказа от твърдението си, както и от друго - че окупацията от хитлеристите в родината му не е била особено нехуманна. Създаде си собствена друга партия, която обаче не успя да се развие с успех на фона на вече напредналия в обществото Национален фронт, преминал под ръководството на дъщеря му Марин.
Аргументи
Жан Мари също така смяташе, че има „расово неравенство“ и „не всички имат еднакъв капацитет, нито едно и също ниво на историческа еволюция“. Това му носи нова глоба през 1988 г. През 2003 г. той заявява: „Деня, когато във Франция имаме вече не 5 милиона, а 25 милиона мюсюлмани, те са тези, които ще управляват. И французите ще съборят стените, ще слязат по тротоарите и ще наведат очи“.
През 1984 г. той заявява, че хомосексуалността е „биологична и социална аномалия“.
В днешна Европа обаче трудно може да се намерят аргументи срещу някои от твърденията на покойния вече партиен водач по отношение на вълните от мигранти, залели родината му, и това е почвата, върху която вирее подкрепата за основаната от него формация.
Наследници
Дъщеря му Марин льо Пен успя да изведе крайнодесните на следващо ниво. Първо, смени името на партията на Национален сбор, като така играе с асоциации за Сбор за републиката - формацията на Дьо Гол, която вече не съществува, но която десетилетия бе символ на традиционните френски десноцентристки консерватори.
След това се дистанцира от крайностите на баща си, постави го под запрещение, изчисти расизма и наблегна на чисто икономическата визия в партийната програма. Което се харесва на сънародниците й. Напусна шефския пост и постави там млад, красив, необременен политически човек – Жордан Бардела. Без никакъв опит, но с дар слово. И резултатите вървят нагоре всеки път, когато има избори.
Подобно на татко си, Марин също е била вече кандидат за президент. Ще бъде и на следващия вот през 2027 г. Дали тогава ще падне санитарният кордон? Баща й няма да е жив да види.
Михайлина Димитрова
