Ж ена в елегантна черна рокля и яркочервено червило отдавна се е превърнала в емблема на власт и сексапил. Миналото на това любимо дамско оръжие за съблазън е пълно с възходи и падения. Какви мистерии крие историята на червилото?
Първото известно червило датира от 3500 г. пр. н.е., когато кралицата на Древна Месопотамия Пуаби (известна и като Шубад) използва смес от оловно бяло и натрошени червени скали, за да оцвети устните си като символ на своята власт.
АЕЦ-ГИЗА: Най-известаната пирамида се оказа електроцентрала! (СНИМКИ+ВИДЕО)
В Древен Египет червило носят и жените, и мъжете. За целта предпочитали червена охра, смесена със смола. Нанасяли го с мокра дървена пръчица. Най-заможните от тях били погребвани със запаси от червило. Клеопатра открива, че смачкани мравки и кармин в пчелен восък осигуряват ален нюанс, достоен за кралицата на Нил. Тя е първата, която създава свое персонализирано червило. Върху него добавяла слой от рибени люспи, за да наподоби скреж. Египтяните използвали комбинация от бромен манит и йод, за да получат тъмнолилав цвят. Тя обаче е токсична и става известна като „Целувката на смъртта“. Иронията в случая е, че според тогавашните вярвания червилото и гримът като цяло притежавали лечебна сила.
В Древна Гърция проститутките били задължени да носят червило на обществени места, за да се разграничат от дамите в обществото. В противен случай ги грозяло сериозно наказание. Червилото съдържало къпини, черници, червено вино и водорасли, но също слюнка, овча пот и крокодилски изпражнения. Масло от корени, вино и живак били използвани за получаване на ярък червено-оранжев оттенък, известен като цинобър.
В Римската империя червилото е във възход. За мъжете е символ на положение в обществото, за жените – модно увлечение. То обаче имало своята цена. Скъпите съставки, като наситеният с живак вермилион, са смъртоносна заплаха. Далеч по-безопасни са били популярните, домашно приготвени червила, използващи черници, лимон, розови листенца и утайка от вино. Ексцентричната императрица Попея Сабина, съпруга на Нерон, е имала екип от 100 слуги, следящи устните й да са прясно боядисани по всяко време.
Гипс
Английската кралица Елизабет I (управлявала през 1558-1603 г.) популяризира червилото в Европа. По това време то се прави от пчелен восък и извлечени от растения червени бои. Тя украсявала устните си в пурпурен оттенък, постигнат с кармин (изсушени тела на женски насекоми), гума арабика, яйчен белтък и сок от смокини. Твърди се, че Елизабет I е изобретила молива за устни с една от близките си помощници, като смесва багрила с гипс, навива пастата във формата на молив и я изсушава на слънце. В Англия се смятало, че червилото отблъсква злите духове. Кралицата вярвала, че то предпазва от болести и на смъртния си одър е със слой от 1 см червило върху устните си.
След смъртта й червилото губи позициите си. Католическата църква обявява грима за дело на сатаната. През 1770 г. парламентът приема закон, според който всичко, което променя външния вид на жената (включително перуки, грим, изкуствени зъби и обувки с високи токчета), е основание за анулиране на брака или съдене за магьосничество.
Забрана
Кралица Виктория (1819-1901 г.) налага забрана на червилото в цялата Британска империя, като нарича грима „вулгарен“. Непокорните жени започват тайно да обменят рецепти и си приготвят червила в домашни условия.
За един дълъг период от време носенето на червило е „запазена марка“ предимно за момичета с „лош“ характер и актриси.
За да не прави компромис със себе си и да избегне критики, Екатерина Велика (управлявала Русия през 1762-1796 г.) карала слугите си да я хапят леко по устните, постигайки по този начин желания ефект.
В края на XIX и началото на XX век червилото се завръща, за да не си тръгва никога повече. Заслуга за това имат известни актриси, които пренасят професионалния си грим от сцената на улицата. Сред тях е Сара Бернар, която предизвиква грандиозен скандал през 1880 г., като нанася публично червило на устните си.
От древни времена червилото е символ на положение и власт, но и мистика.
Индустрия
През 1884 г. френската козметична компания Guerlain започва да произвежда червила. Те са направени от еленова лой, пчелен восък и рициново масло. Увити са в красива опаковка от копринена хартия.
Развитието на филмовата индустрия от 1910 г. нататък насърчава използването на червило и отваря нова страница в триумфалното му развитие. През 1915 г. Морис Леви изобрети цилиндричната тръбичка (гилза), в които и до днес поставяме червилото.
Бунт
Червилото придобива ново значение по време на движението на суфражетките от 1920 г., символизирайки борбата за правата на жените. През следващите десетилетия то става все по-популярно. През 1933 г. списание Vogue обявява поставянето на червило за жест, символизиращ новото столетие.
През 70-те години на миналия век червилото отново е инструмент за социален бунт, възприет и от двата пола почитатели на пънк рок музиката, като израз на непримиримостта им с установените традиции.
По време на Втората световна война червилото се превръща в патриотичен символ в борбата срещу нацизма. Освен всичко друго съюзниците използват отвращението на Хитлер от „боядисаните жени“, като представят жени с червило в своите пропагандни изображения.
Уинстън Чърчил не ограничава носенето на червило, възприемано като знак за женственост и приемственост в несигурни времена. Документ на Министерството на снабдяването подчертава, че „козметиката е толкова важна за жената, колкото разумното количество тютюн за мъжа“.
Червилото стана незаменимо за военните усилия, продава се като повишаващ духа символ на силата на момичетата и жените, изправени пред лицето на опасността.
Кризи
Според Леонард Лаудер, син на Есте Лаудер, потреблението на червило е своеобразен показател за настъпване на кризи. Той забелязва, че във времена на икономическа нестабилност продажбите му нарастват непропорционално. Сякаш клиентите искат да компенсират стреса, глезейки се с мъничко лукс, какъвто червилото без съмнение предлага. Това явление е потвърдено след атентата в Световния търговски център през 2001 г. и по време на финансовата криза от 2008 г.
Моделът обаче не е безпогрешен. Пандемията COVID-19 удари силно продажбите на червило. След премахването на ограниченията обаче те отново тръгнаха нагоре, скачайки с 35% при свалянето на маските.
Безопасност
Голяма част от формулите на червило в миналото са били сериозен риск за здравето. Дори в началото на миналия век общоприетата рецепта за направата му в САЩ е включвала натрошени насекоми, пчелен восък и зехтин, поради което няколко часа след нанасянето му то е гранясвало. През 1938 г. в САЩ е приет Закон за храните, лекарствата и козметиката и са въведени първите стандарти за безопасност.
Любопитни факти
До 1948 г. над 90% от американските жени си поставят червило всеки ден.
През 50-те години на ХХ век химикът Хейзъл Бишоп разработва устойчиво на целувки червило.
Днес всяка година в света се продават между 800 и 900 милиона червила, което се равнява на 27 гилзи в секунда.
Проучване твърди, че мъжът гледа жена с червило седем секунди по-дълго, отколкото онази, която не го е нанесла на устните си.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
