И мало е една сграда в Букурещ, която е била средище на българщината - Българското училище и църква на ул. „Каля Каларашилор“ 16, основани през 1869 г. Днес я знаем само от снимките. Години наред тук са учили децата на преселниците ни, черкували са се букурещките българи в храма, в който е служил Погонянският митрополит Панарет Рашев. Съборена е през 1988 г., когато се прекроява центърът на Букурещ в изпълнение на плана на Чаушеску.
Сравнително късно българите откриват свое училище в Букурещ. Преселниците от поробените ни земи в румънската столица и съседните села са многобройни, Браила, Галац, Тулча и Кюстенджа вече имат български училища, а в Букурещ това родолюбиво начинание се бави. При това в Добродетелната дружина участват едни от най-богатите хора на Балканите като братята Евлоги и Христо Георгиеви, за които не е проблем да купят сграда, в която на роден български език да се обучават децата на преселниците. Започват да се чуват упреци и през 1869 г. се приспособява една двуетажна постройка, която да служи едновременно за училище и църква.
Документ
Точно какво е станало разкрива един документ, съхраняван в Националния архив на Румъния. Документът е от 1869 г. и е отпечатан на български и на румънски език. На извънредни заседания на 20-21 януари 1869 г. Добродетелната дружина решава да се разкрие църква и училище „под покрова на Св. Кирила и Методiа“, като църквата съществува като един параклис, докато се съберат достатъчно средства за вдигането на нов български храм. Предвидено е училището да има по едно отделение за „всеки един пол“ за изучаване на „първоначалните науки“, както е в румънските училища, като „ученето ще бъде сикога по български, румънският язик ще е задължителен“. В този устав е посочено, че годишната помощ на дарителите трябва да бъде 10 австрийски жълтици или най-малко 5 жълтици за 10, или най-малко за 5-годишен период. Спомоществователите, които внесат 500 жълтици, имат право да им се постави портрет в заседателната зала, който самите те да донесат. Част от тези портрети са оцелели и днес се съхраняват в Националния исторически музей в София.
За сграда на училището и църквата се използва купената на търг през 1868 г. от Христо Георгиев къща на Матаке Марешу на ул. „Вергулуй“ 6, по-късно „Каля Каларашилор“. Христо Георгиев се съгласява и предоставя чрез покупко-продажба тази къща, за „да послужи за църква и училище – народни български“, при условие че владиката Панарет Рашев подари 1000 жълтици за закупуването на сградата, като след това ще му се даде право да живее в нея до края на живота си.
Преустройство
След като сградата е преустроена, на 11 май 1869 г. се открива църквата, която е на втория етаж, а срещу нея е жилището на Погонянския митрополит Панарет Рашев, вуйчото на Венета Ботева. На входа е поставена плоча с надпис „Българска народна черкова и училище „Св. св. Кирил и Методиа“. През есента на същата година отваря врати и училището.
Трудно е в една статия да се опише дългата история на тази българска светиня, която е била едновременно училище, църква, жилище на владиката и на преподавателите и свещениците. Тук са учителствали и служили десетки личности, всеки със свой принос в утвърждаването на това място като средище на българщината. Няколко месеца на децата е преподавал и Христо Ботев, тук той се е запознал с Венета и за кратко е живял с нея в сградата. През 1926 г. българското училище в Букурещ е наречено „Христо Ботев“. През 1948 г. то прераства в Педагогическо училище. Храмът престава да съществува, иконите и църковната утвар са изнесени, а помещението се боядисва и се превръща в спалня за учениците, които не са от Букурещ. Учебните занятия започват да се провеждат в новата постройка, която е в същия двор и която така и не е довършена докрай. Съборена е заедно със старата сграда през 1988 г., когато цели стари квартали изчезват от лицето на Букурещ.
Свидетелство
Лука Велчов е един от възпитаниците на училището. Ето какво каза той пред „Телеграф“: „Добре си спомням, че беше 24 май 1988 г. В Букурещ от Русе пристигнаха два автобуса с гимназисти да положат цветя в парка „Херъстръу“ пред паметника на Христо Ботев. С мен беше и синът ми Лучиян. Започна той да си говори с момчетата и момичетата и им споменал и за българското училище. „Татко, казва, знае къде е, ще ви заведе да го видите“. Качваме се след това с Лучиян в нашата кола, а след нас двата автобуса с учениците. Карах по бул. „Христо Ботев“ срещу българското училище. Излизам от булеварда и на мястото на училището няма нищо – съборено. Свих надясно, след мен спряха автобусите и учениците ме питат къде е училището. „Тука беше, казвам, ама вече го няма, не знам какво е станало“. Няколко от момичетата заплакаха... И аз пророних сълзици...“.
Спомен
Марин Обретен също е възпитаник на училището. „За нас, бедните деца на преселници, българското училище беше като един подарък. Аз и тримата ми братя учехме в него. Никога няма да забравя учителката си Радунчева, домакинът бай Георги, който ни показваше къде е живял Ботев с Венета. А баба Параскева, готвачката, беше като майка за нас. Толкова вкусно готвеше, не ни оставяше да стоим гладни“, спомня си Марин.
88-годишният Димитру Въжа пък е влизал в църквата малко преди тя да бъде пребоядисана и превърната в спалня за учениците.
„Бил съм много малък, но добре си спомням. Качвахме се на втория етаж, където беше параклисът, по едно двойно стълбище. Много хубава църква беше, хубави работи ни учеха в нея. В неделя имаше служба, камбаната биеше, идваха много българи от целия район“, спомня си Въжа.
Сградата на ул. „Каля Каларашилор“ е била истински музей на Българското Възраждане. При разширението на булеварда е съборена. На част от дворното място днес има бензиностанция.
Жанета Йорданова
