Ч овекът се различава от животните благодарение на втората сигнална система. При животните раздразнението се възприема само чрез първата – тоест чрез физическа болка. Докато при човека силно негативно въздействие върху мозъка може да окаже дума, която понякога ранява по-силно от всякаква болка.
Мозъкът използва за смекчаване на силни негативни въздействия метода на индукцията. При въздействието на силна болка, шок или стрес се включва защитна система. Животните бягат, реват, квичат, скачат. По аналогичен начин се държи и човекът. Той също се разхожда нервно напред-назад, вика, стиска зъби, хапе устни или по някакъв друг начин си причинява болка. Това снижава въздействието върху поразения участък. Именно затова през деня, когато има много и различни дразнители, болката се понася по-леко, отколкото през нощта.
Поносимост
Ако раздразнението или поражението е по-голямо от прага на поносимост, то възниква „недействително” забавяне, с помощта на което клетката може изобщо да престане да приема сигнали за външно въздействие. Това може да е припадък, частична или обща парализа или нервен шок. Истеричната парализа може да продължи години, а може и да остане за цял живот.
Много важна роля тук играят сълзите, механизмът на действие на които се състои в това, че при стресови ситуации възниква ново мощно компенсиращо основно огнище на раздразнение. Активизирана от силното раздразнение кора на главния мозък усилва най-различни функции на организма: дихателни, двигателни и т.н. Разхлабва се гладката мускулатура на пикочния канал и правото черво. Именно затова при силна уплаха може да се получи неволно „изпускане”. Но преди всичко във всеки подобен случай се включват сълзите.
Научното обяснение е, че образуването на сълзи става рефлекторно при дразнене на нервните окончания в корнеята или конюнктивата. Раздразнението на рецепторите поражда сигнали, които постъпват в мозъка и създават там допълнително ядро на възбуда. При особено силен стрес хората плачат, ридаят или крещят, което също намалява възбуждането на кората на мозъка.
Сълзите невинаги са опит да се предизвика съчувствие у околните, даже напротив – те капят въпреки силното ни желание да ги скрием. Общоприето е мнението, че сълзите защитават очите от попадане в тях на чужди тела - прах, песъчинки и други замърсявания. Но защо се появяват и тогава, когато очите не са докоснати от поражението?
Въздействия
Организмът на човека е едно цяло и обладава единна сложна система за самозащита от различни въздействия, които са способни да му нанесат вреди. Очевидно и дейността на слъзните жлези е длъжна да преследва същите цели, а сълзите са резултатът от тази дейност, се потвърждава в хода на редица изследвания. Установява се, че раните по кожата на опитните животни заздравяват по-бързо, когато у тях се предизвика сълзоотделяне. Ако дейността на слъзните канали бъде блокирана или те изобщо бъдат отстранени, процесът на оздравяване се проточва по-дълго. И обратното – ускорява се, ако в животните бъде вкаран екстракт от слъзни канали.
Изследванията показват, че сълзите произвеждат някакво биологическо съединение или цял комплекс от съединения, които съществено ускоряват заздравяването на раните. Но що за вещество или вещества предизвикват този ефект, това все още се доуточнява.
Сълзите изобщо крият много тайни. Може да се каже, че човекът е единственото същество, в живота на което те означават толкова много. При животните те са на физиологична основа – овлажняват очите и ги предпазват. Докато при човека има и емоционална реакция, която възниква не само при силна физическа болка, но може и да се изяви в мигове на печал, радост или просто спомени за такива преживявания.
Американският биохимик Уилям Фрей се занимава от дълги години с изучаването на сълзите. Стотици доброволни сътрудници плачат в името на науката. Д-р Фрай е стигнал до извода, че когато човек плаче, "изхвърля" отрицателната емоция. Според него е вредно да се сдържат емоционалните сълзи. Това води до появата на тревожност, безсъние и понижава имунитета.
Фрей предполага, че сълзите освен всички останали функции, отделят от организма токсични вещества, които се образуват по време на различни стресови ситуации. Между 5-12-ата седмица след раждането бебето започва да плаче със сълзи. Децата, които заради болест са лишени от способността да отделят сълзи, докато плачат, имат много ниска съпротива срещу емоционален стрес. А антропологът Монтегю изобщо смята, че слъзният механизъм не само се е укрепил у човека в процеса на еволюция, но и се е оказал по някакъв начин един от най-важните фактори за неговото оцеляване.
Напрежение
„Даже плачът без сълзи на пеленачето изсушава мембраните на слъзната обвивка на носа и гърлото, които са застрашени от внедряване на бактерии и вируси – заявява ученият. - Когато тези мембрани се оросяват от фермента лизоцим, синтезиран от слъзните канали, защитната им дейност се усилва”. Антибактериалните белтъчни вещества и хормоните, съдържащи се в сълзите, понижават вероятността от заразяване с инфекции – като усилват съпротивляемостта на организма, и в същото време влияят успокояващо на психиката. При плач нервната система се освобождава от прекомерното напрежение.
Учените обаче разделят видовете сълзи – емоционалните са полезни, защото извеждат от организма токсичните вещества, които се образуват при стрес. Докато рефлекторните “сапунени” или “лучени” сълзи – не толкова. Физиолозите твърдят за последните, че се различават от другите дори по химичен състав – съдържат много повече белтъчини.
Плачът сваля кръвното
- Има три вида сълзи: базални, рефлекторни и емоционални. Първият вид овлажняват повърхността на окото и го предпазват от инфекции. Има ги и при животните. Вторите се получават като рефлекс срещу дразнене (лук, специфични миризми, пушек, прах, светлина и др.), а емоционалните са обект на най-много изследвания, но продължават да не са напълно разгадани.
- Американски учени са открили, че смехът и сълзите са полезни за сърцето, защото понижават кръвното налягане в моменти на стрес, съобщи в. "Индипендънт". Според учени от Калифорнийския университет неудържимият смях отпуска напрегнатите мускули, понижава синтеза на хормони, свързани със стреса, и насища кръвта с кислород.
- Известно е, че стресът може да разруши защитната обвивка на кръвоносните съдове. Смехът също изгаря калории, защото, когато човек се смее, движи 400 мускула в тялото си. Според някои експерти 100 засмивания се равняват на 10-минутна аеробика, 10-минутна тренировка на машина за гребане и 15-минутна работа върху велоергометър.
- Новозеландски учени съвместно със свои японски колеги са разработили сорт лук, който не дразни слъзните канали. Той изглежда като обикновения, но съдържа около 500 пъти по-малко дразнещи вещества. Д-р Колин Иди, старши научен сътрудник на академичното заведение, твърди, че при новия лук е блокиран генът, който отделя ензима дразнител, причиняващи обилното сълзене.
- Аристотел е вярвал, че плачът е един вид катарзис - прочистване на емоциите. Фройд оспорва това обяснение и разглежда детските сълзи като метод за манипулация, а тези при възрастните като регресия. Декарт вярва, че емоциите са чиста реакция на тялото и няма нищо общо с мозъка.
- Според еволюционната теория на Дарвин сълзите дават облекчение на хората и им помагат по този начин да преодолеят агонията от болката. Те са послания, които съдържат молба за помощ и това послание се е доказало през вековете като много ефективно. Родителите и изобщо хората са еволюционно програмирани да изпитват необходимостта да помагат и защитават, когато виждат и чуват новородените. Следователно всяко поведение и външен вид, наподобяващи тези на беззащитно новородено, вероятно са имали стойност в борбата за оцеляване и филогенезата на човешкия вид, които са се запазили и до днес, смята Дарвин.
Кристи Красимирова
