В ече са малко българите, които не са ходили до някое местенце в Италия, но истината е, че колкото и пъти да отидеш, ще се върнеш с нови спомени. Пък и във всяко време всеки вижда различни неща.
В първите дни, когато паднаха почти всички ограничения за пътуване заради пандемията, пътуването до Рим е лесно. Първо, защото през май е приятно хладно и можеш да скиташ по улиците до насита. Маските се слагат по желание, а вече би трябвало да са отпаднали и тестовете за влизане. Освен това с нискотарифните авиокомпании от София до Вечния град билетът отиване и връщане излиза дори по-малко, отколкото до нашето море с кола. Полетът е час и половина.
В района на Ватикана например легло в двойна стая, малка, но уютна и чиста, се намира за 50 лв. При това ходенето пеш до знаковите исторически места излиза около 3-3,5 км, което е нищо. В този район обаче да търсиш определен адрес, е малко изпитание, защото в Рим е нормално номер 30 да е в съседство с номер 11. И докато се възмущаваш на ум, можеш да се натъкнеш на българи, които те питат на английски как да намерят еди-коя си сграда. Така улицата се оглася от дружен смях, когато разберете, че сте сънародници.
Добре е, веднага след като се придвижите от летището Чампино с шатъл до града, веднага да се снабдите с карта за градския транспорт. За седмица е 24 евро и можете да ползвате с нея всички автобуси, метро и влак. Така ако някоя вечер сте капнали от обикаляне, да си помогнете за няколко спирки. Също така в Рим шофьорите не гледат на пешеходците с милост. Уважаеми туристи, да си знаете, че Италия не ви е Испания, където спират, щом те видят, че си се запътил към пешеходната пътека. На Ботуша препускаш сръчно между колите. Иначе историческият център може да се обиколи пеша. Ако тръгнете от Колизума, можете да си помогнете с метро или автобус за две-три спирки до известния фонтан Ди Треви, където наистина е гъмжило от хора, а оттам църквата „Свети Петър“ и музеите на Ватикана са на една крачка.
Но това е предимно вечер, когато се връщат от работа. През деня Рим е величествен и не те мачка като други столици. Издига те до нивото на своето патрицианско потекло, така че да се чувстваш равностоен на вечността му. Освен това на много места от украсените с изящни пластики от античността и средновековието чешми шурти бистра водата, която се пие.
Така можеш с часове да се шляеш сред красиви сгради от почти всички епохи на човечеството. Да се захласваш по китни балкончета и старинни дворчета. И дори да си говориш безмълвно с величествените пинии, символ на града, чиито зелени корони стигат бездънно небе. И просто да вдъхваш от вечността, която те връща към живота.
Едно от най- романтичните преживявания в Рим, а може би в цяла Италия е сутрешното кафе. Ристрето, тоест късо, плътно, ароматно, шоколадово. То навсякъде сега е между 1 и 1,50 евро. И в крайните квартали, и на фонтана Ди Треви, където има навалица от представители на всички етноси на планетата. Италианците ще ви питат какво да е кафето, щом разберат, че сте чужденец. Може би американо? Ако вие спонтанно отговорите, в никакъв случай, ристретто, разбира се, то ще получите усмивка от човека срещу вас, която стига до ушите му.
През този май можеш да наблюдаваш как жителите на Ботуша бавно се връщат към спонтанността си, заради която цял свят ги обожава. Защото сякаш след пандемията са започнали да говорят по-тихо, с по-малко жар и да не ръкомахат толкова театрално. И въпреки това тлее страстта към хубавата храна.
И ако точно сега не ви е много-много до античност, средновековие и Ренесанс в Рим, а просто копнеете да усетите аромата и вкуса на Италия, можете да си направите еднодневни екскурзии в радиус до двеста километра от столицата. Може с кола, но мнозина предпочитат да платят предварително чрез интернет организирана екскурзия. От английски или американски сайтове може да ви излезе и по-евтино. Ще имате автобус и висококвалифициран и артистичен екскурзовод на английски. В повечето случаи срещата на групата е на пиаца Ди Пополо, един от най- красивите площади в Рим. Тръгва се обичайно в 7 сутринта. Връщат ви към 19 часа най-късно. И в повечето случаи в екскурзията е включен обяд или дегустация в зависимост от района, в който отивате.
Географски карти: Неземна гледка от градините с портокали и рози
Извън най-популярните музеи и площади в Рим местата, които ще ви доставят неземно удоволствие, са портокаловите градини и градините с рози, които се намират в съседство. По принцип там се влиза без вход. Намират се на върха на хълм, по който можете да се качите пеша и се тръгва от площада Ди Пополо. От градините с портокали се открива невероятна гледка към Вечния град, а в близката далечина се вижда куполът на църквата „Свети Петър“. За нея винаги има опашки, но се влиза безплатно, а хората се движат много бързо.
Музеите на Ватикана са платени и в тях е събрано изкуство от древността, от Древен Египет, етруско, средновековно, ренесансово, там са и стенописи на Микеланджело.
Едно от най-приятните места, което не е така популярно, е залата с географските карти. Те са истинско произведение на изкуството и са стенописи, рисувани от големи художници на Италия.
Площад Испания: Оранжевото е последен писък
На площад „Испания“ могат да се отделят часове. Мястото посреща с атракции с каляски, теглени от коне, високи стълби, обкичени с цветя, които водят към хълм, от който се открива гледка към града. От площад „Испания“ тръгват и се кръстосват улички, пълни с бутици на световни модни брандове. В тях една блузка струва не по-малко от 1200 евро. Като цяло дори и луксозната мода е по-скоро грозна и невдъхновяваща. Оранжевото е последен писък и акцент на витрините.
Карбонара във Вечния град, в Болоня за лазаня
Всеки екскурзовод, независимо към коя част на Ботуша сте се отправили, ще отдели най-голямо внимание на кухнята на всеки регион. Така че, ако искате да сте в час с домакините си, когато попаднете в Рим, не питайте за лазаня, а за паста карбонара. И от двете можете да се сдобиете с порция за по десетина евро или малко по-скъпо в зависимост от ресторанта. Лазаня и всякаква друга паста се предлага и в Рим, но тя си е ястие на Болоня.
Карбонара е храната на римските миньори. Нейната оригинална рецепта е паста, задушени късчета бекон, с две или три чаши настърган пармезан и огромно количество прясно смлян черен пипер.
В съседство до областта Лацио, чийто център е Рим, на северозапад са Умбрия и след нея Тоскана. Можете за един ден да стигнете до градчета в двете области. В Умбрия обичайно се спира във Фабро. Там има ферма с цех за преработка на трюфели, някои от които са с български произход. Там се дегустират видове зехтин с трюфели. И Умбрия и Тоскана са известни с вкусния си хляб с дебели корички, като някогашния по нашите села. Много често за предястие се поднасят плътни колбаси. Също намазана филия с лютеница от домати или тиквички. Тоскана е известна с вината си Нобиле, които се правят основно от сорта грозде Сан Джовезе.
В Тоскана храната е проста, а царят е хлябът. Дори най-известният сладкиш е хляб с бадеми, който се топи в десертно вино. Районът е едно от най-предпочитаните места за селски туризъм.
Светлана Трифоновска
