А ко искате да почувствате духа на Кипър, а не само да почивате в някой от скъпите хотели, може би е най-добре сами да организирате почивката си.
В първия случай туристическите агенции ще се погрижат добре за вас. Възможно е да ви предложат и местни екскурзии до знакови паметници от античността, средновековието и наши дни. Ще видите и мястото, където се е родила Афродита, богинята на любовта - до Пафос. Камъкът, където се е любила с нейния любим пастир Адонис, когато е излизала от пяната на тюркоазените води на Средиземно море. Ако имате късмет да сте там през май, ще присъствате и на поне един от 100-те фестивала в планините на острова. В този случай обаче едва ли ще усетите страстния пулс на живот на местните хора, чиито лица са запазили изумителните черти на изображенията от Микена - древните гърци.
Улица от старата част на Никозия
Когато кацнеш през май през нощта на летището в Ларнака, ще те обгърне лепкавата и пълна с мирис на море влага на Средиземноморието. Най- омагьосващата гледка за хората по нашите ширини е, когато поемат по пътя към столицата Никозия. От тъмницата изникват бели къщи като от приказките, а пред тях, осветени от уличните лампи, греят оранжевите слънца на портокалите. През прозорците на колите нахлува неземно ухание на жасмин. Когато отвориш очи на другия ден, особено ако си в квартал Агланджа на Никозия, ще установиш, че повечето от къщите не са никак големи, със задължителни дървени капаци, оцветени в различни цветове, а върху покривите са накацали бойлери, които събират слънчевата топлина. До обяд кипърците са активни. На обяд като по команда всичко влиза на хладно и животът замира до 4 следобед. След това островитяните отново поемат за втората си работа, която продължава докъм 8-9 вечерта.
Така че, ако искате да разгледате старата част на столицата, най-добре е това да стане преди обяд, докато все още жегата е поносима. Още през май жените ходят със сандали и летни рокли, къси панталонки. Зоната е пешеходна, атмосферата е характерна за Изтока, с много занаятчийски дюкянчета, аромат на подправки. Можете да пиете кафе на джезве, което там е гръцко, а не турско и има канелен цвят. Да се любувате на старите сгради, някои от които са от средновековието. Не очаквайте да видите зеленина. Най-много да се натъкнете на редица стърчащи палми или тук-там дръвчета с декоративни портокали, чиито плодове са нападали наоколо и никой не ги поглежда, защото не се ядат.
Тота Кафкарадис - с очилата, с приятели художници и театрали от Кипър и Севернотурската република се срещат на неутрална територия в средновековния Бюик хан.
През деня дори столицата на Кипър не изглежда кой знае колко впечатляващо. Виждат се заведения, които в никакъв случай нямат помпозния и луксозен български вид. По улиците много често можеш са се натъкнеш на високи фурни. Оттам островитяните си вземат печено месо и сувлаки - късчета месо на шиш, увити в алуминиево фолио, за обяд у дома. Причината е, че на никого не му се готви в тази жега. Иначе, ако тръгнете по гости, бъдете сигурни, че всички ще ви гощават с печено пиле на фурна с картофи. Смята се за деликатес, защото тамошните картофи са много специални.
Вечерта обаче този притиснат от жегата свят изведнъж се преобразява. Улиците се превръщат в заведения. Собствениците им подреждат масите навсякъде по тротоарите. Много бързо и сръчно ги почистват, поставят хартиени покривки, нахвърлят прибори пред всеки и застават в очакване. Обичайно се събират многолюдни компании, които се смеят, говорят високо, хранят се и спорят със страст. Разбира се, в повечето случаи за геополитика, за политика, за несправедливостта в живота и за театър и изкуство. Любовта е нещо, което се разбира от само себе си и няма какво толкова да се коментира. Кипърците са много семейни хора и това личи в бита им.
Бюик хан е една от най-красивите стари сгради в Никозия от ХVI в.
Тук е мястото да споменем, че думичката мезе в България има много по-различно значение от тази в Кипър. Когато седнете на маса, може да си изберете нещо от менюто. То е на гръцки, английски и понякога на руски. Щом обаче се чуе думичката мезе, ще бъдете въвлечени в истинско кулинарно-театрално представление. Светкавично сервитьорът нахвърля на няколко места по дължина на масата - обикновено са събрани няколко една до друга, кошнички с ароматно изпечени питки. Появяват се изневиделица купи с различни видове салати. Междувременно се появяват чаши с питиета. Мастика, бяло вино, ракия. Тогава всички произнасят едновременно стинигиас (наздраве), чукват се, засмиват се. Купите със салати тръгват от ръка на ръка. Към масата вече препуска сервитьорът. С бясна скорост оставя други чинии с късчета ароматно печено халуми, сармички с лозови листа, последвани от пържена риба, печена скара, сувлаки. Това е моментът, в който повечето от присъстващите с пълна с наслада уста заявяват: “От утре съм на диета.” Но така е всяка вечер.
Къща с басейн на брега на морето
България обучила техни артисти и историци
В Кипър има много силно българско лоби от местни интелектуалци. Това са хора, които през седемдесетте години са учили в българската Художествена академия, Софийския университет и др. Сред тях са известни художници, театрали, археолози. Практически, връщайки се в Кипър, те стават основният интелектуален потенциал на страната, която вече е разделена на Севернокипърската турска република и Кипър. Границата буквално минава през Никозия и още в началото на този век хората минаваха край буферната зона, охранявана от войници с автомати. Когато Турция окупира острова, взема най-красивата му част - Фамагуста, и разделя цели семейства и квартали. Където гърци и турци дотогава са живели в мир и разбирателство. Това до днес е най-голямата драма за островитяните. Сред най-ярките духовни лидери на Кипър е семейство Тота и Костас Кафкарадис, които, след като се връщат в страната си, създават частна галерия, а по-късно и първия частен театър. В тази галерия кипърци правят изложби на много български художници, а дълги години в частния театър работеше като главен консултант българският актьор Светослав Пеев. До ден-днешен фамилия Кафкаридис събира български говорещите си сънародници на събития за 24 май.
Портокалово дръвче
Гърци и турци се срещат в Бюик хан
Едно от най-вълнуващите събития за всеки жител на Никозия са срещите с роднини, приятели и някогашни съседи в Бюик хан в Никозия. Това е почти неутрално място, където турци и гърци сядат в някое от заведенията на средновековната крепост и си говорят, докато похапват. Мнозина от кипърците имат имоти в окупираната от Турция част и така научават новини за тях. Често хора на изкуството от двете страни на границата си уговарят съвместни проекти. Бюик хан е построен от турците, след като завоюват острова от венецианците, и е една от най-красивите и запазени от късното средновековие сгради там. В него има много антиквариати, магазини за изкуство, занаяти и местни храни.
Това са част от блюдата при поръчката мезе.
Афродита се ражда от пяната
Кипър може да се обиколи буквално за няколко часа с кола. Имайте предвид, че движението е ляво заради британското присъствие до втората половина на миналия век. По път за Пафос, където е родена Афродита, можете да минете през планините, където са били някогашните британски военни бази. Това са места, където има зеленина, както и лозя. В селата се продава от тяхното фермерско сирене халуми, което се прави с джоден, който действа разхлаждащо. По пътя има плажове, но там те не са с познатия за българите ситен пясък, а с камъни. В морето може да се плува километри навътре, тъй като не е така опасно като нашето. На мястото, където богинята на любовта се ражда от морската пяна, се чува тихият плисък на вълните на иначе спокойните морски води.
Светлана Трифоновска
