К азват, че характерният профил на туристите от Средиземноморието - предимно испанци, французи, италианци и балканци, е на хора, които обичат да обикалят културни и исторически местности. Те нямат нищо общо с тези, които препускат из музеите, снимайки, без да виждат какво, както обичайно правят японци и американци например. Бавно оглеждат, като търсят качеството, а не бройката на видяното. И след като са наситили любопитството на духа си, обичат да седнат пред трапеза.
Местни ястия
За този тип пътешественици е много важно да дегустират храна, която е приготвена от местни зеленчуци, сирена и меса. Да се наслаждават на току-що опечен хляб, да вкусват типични ястия за населеното място, непознати за тях. Най-добре с чаша вино, от сортове грозде, отгледани в района и никъде другаде. И понеже знаят, че във виното е истината, осмислят видяното и преживяното на дълги разговори на трапезата, каквито са били античните хора, чиито наследници са народите по тези земи.
Кулинарен
Не случайно Италия е родината на движението Slowfood (бавна храна), обратно на Fastfood (бърза храна), което защитава именно семействата, които отглеждат и приготвят бавните храни. В чиито градини зеленчуците растат само в сезона, сирената отлежават повече от 40 дни, а кокошките се хранят с трева и червейчета на воля, а не в клетки. На тази философия се подчиняват и пътешествията slowtour (бавно пътуване), далеч от хотелите ол инклузив. Където храната е индустриална, изобилна, но без личен човешки почерк.
Бавните пътешествия вече са познати по света, но от две години първата бяла лястовица се появи и в България.
Екатерина
Точно такъв тип турове започна да прави журналистката Екатерина Терзиева, която остави ежедневните новини в ресора си на агросектора и се посвети на хората, които искат да опознават непознатите, малки населени места и хора. Това обаче, което тя прави, може да се нарече наистина уникално. Освен че показва на малките групи, които води на непознати за никого дотогава места, вади от праха на времето стари български ястия и хора, които да ги приготвят, прави своите туристи съпричастни, защото самите те участват много често в създаването на някои храни или напитки.
Фотосесии
И всъщност това е част от голямата тайна на растящата й популярност. В пътешествията й се включват хора с всякакви професии, а все по-често и българи от чужбина и чужденци. Хората не са просто туристи, на които всичко им се поднася наготово и се чувстват задължени да кимат одобрително. Туровете на Екатерина много напомнят на професионалните журналистически пътувания, в които репортерите участват в някои дейности, за да ги обяснят по-добре на читатели и зрители, задават въпроси, записват и снимат. Така пътешествениците се превръщат кажи речи в репортери, които обаче не са длъжни после да пишат. И в приятели. Но след такива преживявания обичайно личните профили в социалните мрежи се пълнят с вълнуващи снимки и вдъхновени текстове за видяното и чутото.
Аромат на гюл в Стрелча
Едно такова пътуване беше по време на розобера в Стрелча, до Копривщица и Панагюрище.
Групата обичайно тръгва от Пловдив. Рано, за да се използва светлината на сутрешното слънце, когато снимките са най-вълнуващи, защото по обяд изгарят. Малкият автобус спира по път в розова градина и всички се хващат за телефоните за фотосесии. Към девет сутринта обаче групата по програма е в Старата розоварна в Стрелча. Там всеки участник получава плетена кошница и се насочва към градините. Всички берат розовите цветенца, пълнят чувал, който е необходим за направата на сладко от рози.
След не повече от час работа веселите туристи се забавляват, като отделят розовия цвят от тичинките и дръжките. Най-голямата навалица е пред огромната тенджера с врящ захарен сироп, в който се изсипва розовият цвят, за да се бърка с огромна лъжица. Готовото сладко се насипва в малки бурканчета и всеки участник получава по едно.
Следва обиколка на най-старата розоварна в Стрелча, където всеки може да си зададе въпросите, които го вълнуват и, разбира се, да се снима колкото си иска.
Да си купи, ако желае и успее сред навалицата етерични масла, розова и лавандула вода от самото място.
Водата от дамасцена срещу радиация
Опит с невероятен резултат с вода от роза дамасцена е направила съпругата на Веселин Ганчев, собственик на Старата розоварна в Стрелча. Напръскала е място, в което е измерена малка радиация, с розова вода и след един час измерването показва, че радиацията е изчезнала. За това разказа Веселин Ганчев по време на презентацията за участниците в пътешествието със Слоутурс. Според него не могат да се правят категорични заключения, защото е нужно да се направят поне 1000 опита. Но въпреки това преработвателите от Розовата долина са установили, че интересът на японците към продуктите с розово масло значително се увеличават след катастрофата с ядрената централа във Фокушима. Вероятно е розата наистина да има антирадиационно действие. Според български винари японците след катастрофата са започнали да купуват огромни количества българско вино мавруд и каберне, точно защото са с доказани антирадиационни свойства.
Друго свойство на розовата вода е, че хидратира кожата и я прави гладка и свежа. Така Ганчев обясни защо лицата дори и на възрастните жени в Долината на розите са гладки и свежи. Тя има почистващо действие и може успешно да се използва по време на път за освежаване на ръцете, гребени и тоалетни пособия.
От местни градини: Боб с месо и чукано зеле на фурна
Има няколко ястия в Стрелча, с които можеш пръстите да си изядеш. Някои от тях се приготвят в ресторант „Средна гора“, в който ако искате да седнете, трябва да си резервирате вероятно няколко дни предварително места. Типично стрелчанско ястие е боб с месо на фурна. Другото е чукано зеле с ориз пак на фурна. Тава със зелето пък участваше в кулинарната изложба по случай празника на розата в града. Крем карамелът е наистина с вкус на яйца и сочен жълт цвят. Собственичката сама реже, кълца, задушава в кухнята. Тя с гордост разказа пред групата, че зеленчуците и овошките ги купува от местни градини, а така помага и на малките семейни стопанства. Млякото и сирената са отново от местни малки ферми.
Български мистерии: Мегалити изобразяват слънцето в Скумсале
Едно от най-вълнуващите преживявания на пътешествениците след вкусния обяд в Стрелча е посещението на почти непознатото за тракийско светилище над града в Скумсале. До там може да се стигне и пеша, но преходът ще отнеме поне час и половина. Слезеш ли от автобуса, те посрещат зелени поляни и тайнствени мегалити, които сякаш са спуснати от Космоса. Те са разположени във формата на слънце на територия от 1200 кв.м и засега са датирани от началото на първи век от новата ера, но не окончателно.
Много от тях напомнят фалоси, други женска вагина, а символът, разбира се, е свързан с плодородието. Има и два трона, както и легло. За това че има намеса на човешка ръка, свидетелстват дребни отвърстия по гранитните огромни скални образувания. Учените правят връзка с тракийското светилище Бегликтаж. Други пък са каменни календари, които отразяват светлината по особен начин по време на пролетното и есенното равнодействие, както и на лятното и зимното слънцестоене.
На определени места има многобройни процепи за изтичане на ритуални течности, при жертвоприношения, които за траките са били мляко, мед, зехтин, защото преди години по нашите земи е имало маслинови гори. Те са се оттичали в земята и по този начин символично са я оплождали.
Светлана Трифоновска
