Н аред с иконите и светите мощи черепите представляват невероятни храмови реликви, показващи непреходността на човешкия живот. На много места в християнските обители съществуват специални места – костници. В тях се съхраняват чинно черепите на монасите, живели някога там.
Изложба
Наскоро в София бе подредена изложба, показваща живота на отшелниците на Атон. Сред снимките, дело на фотографа Стратос Калафатис, имаше и една, направена в некропол на неизвестен атонски скит. Изображението показваше витрина с глави на праведници, живели назад през вековете, и всяка от тях си имаше надпис с името на човека и годината, в която е починал. В деня на откриването на изложбата в София посетители с изумление откриха, че сред множеството черепи един принадлежи на български монах. Върху него пише „Йоан Българина Чалъков, скончился 31 юни, 1909 г“. Кой е бил той, как е протекъл животът му, а какво го е подтикнало да се замонаши на Атон – са въпросите, които провокират човешкото въображение.
Йерусалим
Традицията да се пазят черепите има доста дълбоки корени.
Според едни изследователи специално в християнството тя тръгва от светите земи. Във и около Йерусалим копаенето на гроб било доста тежка работа. То се състояло в изсичането на ниша в скалите, където полагали покойниците. Често заради липсата на свободно пространство, а и заради тежката работа, един гроб се използвал за многократна употреба. Така след изветряването на плътта запазвали черепа, а в скалната дупка се полагало ново тяло. Тази практика е пренесена и на Света гора, където също пространството е ограничено. Плодородната земя на острова е засявана от X век с култури за изхранването на монасите, а гранитните скали често са ставали гробници.
Символ
Но черепът не е просто символ на смъртта и на крехкия човешки живот. В езическите временна на Древността е било широко разпространено да се правят чаши от черепите. Вярвало се е, че когато човек пие от такъв съд, заедно с питието той поглъща и жизнената сила на покойника. Прабългарите вярвали, че има невидима сила, енергия около нас наречена оренда. Тя се съдържа в различно количество в дърветата, камъните, животните и в хората. Най-голяма част от нея се съдържа в сърцето и в главата. Това е и причината, заради която хан Крум вдига наздравица с черепа на мъртвия ромейски император Никифор I след битката при Върбишкия проход. Днес подобни реплики на тази реликва могат да се видят на доста места у нас. Но преклонението пред черепа го има и в други народи и култури, основно от езическия период. Келтските племена вярвали, че черепите пазят душата на своите собственици.
Носят ги като амулети
В християнството черепът носи смисъла на вечния живот и възраждане, защото костите не се разлагат, когато човек умре. Това е причината в Европа този знак да се среща на гробищните порти, икони и картини на известни художници. В наши дни черепите са изобразени на бижута, дрехи и къде ли не, носени като амулети. Не случайно този символ присъства под разпятието на Иисус Христос като знак, че с възкресението си Божият син е победил Смъртта.
