О тец Георги Вилхелм Гелеменов от години служи скромно на Централните софийски гробища. Дядо му дошъл с Фердинанд в България, за да му бъде полезен като интендант. Все да е ползу роду гледа да е и неговият наследник. Разговаряме с 68-годишния Гелеменов по повод Черешова Задушница, но и за скандала с мнимите кремации на покойници.
- Отец Гелеменов, как ще коментирате скандала с уж кремираните хора, които са погребвани по горите незаконно. Това изолиран случай ли е?
- Според мен това е изолиран случай, по-скоро е престъпление. Доста хора наистина не са наясно как се процедира с изгарянето на покойника. Отделно урни се продават от 20 лева и нагоре. Така всеки може да сложи пепел от печката и да каже: „Това е вашият покойник“. Затова трябва да се поиска фактура от крематориума. Доскоро имаше крематориум само в София, сега чувам, че имало вече и в Пловдив, и във Варна.
- Твърди се, че прахът от урната на възрастен покойник тежи около 5 кг, но как може да се разпознае, че не е пепел от печката, както казвате вие?
- Много трудно може да се разпознае от неспециалист, още повече урните са запечатани и малцина се осмеляват да надзъртат. Отгоре задължително трябва да присъстват данните на покойника за сверка от близките. При кремацията останките се смесват с дрехите и смолите от ковчега и се получава една гранулоподобна маса, подобна на кафето на гранули (инстантно).
- Кремацията допуска ли се от православието?
- Християнството отрича изгарянето на покойниците, докато в една Индия това е обичайна практика. Евангелието обаче казва, че ние сме пръст и един ден в пръстта ще се върнем. Когато бях млад свещеник през 80-те години, на нас не ни разрешаваха да извършваме панихиди на урни. Правеше се само опело на покойника, след което той се внасяше в крематориума и оттам нататък свещеникът нямаше никакви задължения. Но сега поотпуснаха положението. Една от причините конкретно в София е, че гробните места намаляват драстично. Даже един от предишните директори на гробищата с чувство за черен хумор беше запитал - не можем ли да ги погребваме вертикално - така се печелят 4 гробни места.
- За Второто пришествие се вярва, че мъртвите ще възкръснат от гробовете за нов живот. Но как ще се случи това, ако са на прах?
-Този въпрос е резонен, но може да се отнесе и към хората, загинали при пожари. Според мен възкресението не предполага връщането на тези покойници във физическите тела. Те по всяка вероятност ще имат нови, непознати за нас тела от енергия. Предполагам, че ще приличат на съвременните холограми. Тогава ще има вечно щастие без разпри и войни и вечен живот - всички праведници ще се радват на Божията благодат и любов.
-Днес е Черешова Задушница. Доста често обаче народните обичаи и суеверия се бъркат с църковния ритуал?
- Да, така е. Например не отговаря твърдението на така наречената бабешка библия, че до една година след кончината на човека не се ходи на гробища и не се кани свещеник. Напротив, както и Св. апостол Павел казва - постоянно се грижете и се молете за вашите покойници. И денем, и нощем, защото те не са мъртви, а пред Твореца са живи. Защото тялото умира, но Духът и Душата са вечни. Както гласи и трихотомната теория на Аристотел, възприета и от християнството - човек се състои от Дух, Душа и Тяло. Така че на задушница почитаме втората същност на човека - Душата.
- Какво трябва да включва менюто за покойника?
- Носят се всички неща, както и на другите задушници. Ако е безмесен период - храните са постни. В случай, че няма забрана, менюто включва всичко - кашкавал, сиренце, колбасче, сладки. И череши задължително. То затова и задушницата се казва черешова, защото нашите близки в Отвъдното трябва да видят първите плодове на земята.
- Защо задушницата е винаги в събота?
- Думата събота идва от еврейското „шабат“, което значи „почивка“. Но понеже преминава през гръцки език към нас, а там нямат звука „ш“, е станало Сабат, т.е. събота. В скоба ще кажа, че има такава рок група „Блек сабат“, т.е. „Черна събота“ - кой знае защо.
Идната събота мъртвите излизат в отпуск, за да се порадват отново на земния живот. Те присъстват невидимо около нас и дори ни дават знаци. Някои са разочаровани, когато никой не ги спомене или не посети гроба им. За това имам практика, когато преминавам покрай изоставен гроб, да се прекръствам и да казвам една кратка молитвичка за този човек.
- Доста хора споделят, че дори да са забравили, че сега е задушница, сънуват починали близки, които сякаш ги подсещат от Отвъдното. Как да си обясним този феномен?
- Това се случва много често. С това явление се сблъсках още като млад свещеник, когато служех в Горни Богров. Там имаше много висока смъртност, тъй като хората работеха в Бухово, където се добиваше уран, и умираха доста млади. Наистина построят къща като прогимназия, но си отиват от този свят 40-годишни, защото радиацията не прощава. И там доста често ги сънуваха около задушница. Душата кръжи около нас и ни подсеща, че е безсмъртна, пък и да й се отдаде необходимата почит.
- Кои молитви се четат в събота?
- На задушница може да се направи пълна панихида, ако съвпадне с деня, в който човекът е починал. На Централните софийски гробища няма практика да има погребения на този ден, защото настава голямо стълпотворение от хора и автомобили. Най-често се четат заупокойни молитви. Прелива се гробът с вино и с вода и се оставят приношеня от близките.
- Какво символизират виното, водата и житото?
- Пшеницата е символът на вечния живот. Някои я поръсват върху гроба и тя пораства и след това се употребява за ритуални цели. Водата символизира онази течност, която е изтекла от разпнатия Иисус Христос, когато римският войник Лонгин го пробол в ребрата. "И абие изиде кров и вода" , се казва в славянския текст. Докато бях студент в Духовната академия, работех нощем в белодробна болница като санитар. Именно там разбрах за какво говори Светото писание. Водата е т. нар. ликвор. Виното е кръвта на Христос, смесена с вода - или онова, което патолозите наричат сукървица.
- Всички цени вече са доста нагоре. Вие вдигнахте ли цената на молитвите и каква е тарифата сега?
- Панихидата в момента е 60 лева, а другите молитви съобразно обстановката - свещеникът преценява. Наскоро една баба ми вика: „Ела, бе, Очка (Отче), тука до това дърво е моят дядо“. Жената ми подаде 30 стотинки и каза , че повече няма. Прочетох молитва, както си му е редът. Иначе цените вече скочиха и на погребенията, и на всичко. Аз още се придържам към старата разценка - децата ми пораснаха и нямам тази необходимост от средства. Грижа се само за три стари автомобила на обща стойност 2000 лева и 10 котки. А извадих късмет, че попадията ми е млада.
