О сноваването на всяка света обител е свързано с някаква легенда. Но историята на Чепърлянския манастир „Света Петка” е истинска. Защото се е случила в ново време и е документирана чрез свидетелствата на много очевидци.
Манастирът се намира на около 2,5 км югоизточно от село Чепърлинци, община Драгоман. На около два километра в източна посока се намира река Нишава, а на още толкова разстояние на запад е граничната линия със Сърбия. Мястото му е било открай време известно сред местното население като Църквището. Археолозите са открили римско селище и военен пост, контролиращ римския път, минаващ по долината на река Нишава. Тукашните наричат района Римското гробище. Селището е продължило своя живот и във византийско време. Доказателство за това са намерените на мястото две погребални плочи, които датират от VI-VIII век. Смята се, че още тогава е имало манастир, разрушен през 1570 г. от нередовни османски части.
Новата история на манастира е свързана с името на хаджията монах Андрей Манов. Той е роден през 1880 година. На 38-годишна възраст насън му се явява света Петка и му казва: „На тебе сме сложили ръка и трябва да отидеш в местността Църквището и върху основите на стар манастир да съградиш нов”. Той обаче не възприема сериозно съня и затова света Петка му се явява със същата заръка. На третото явяване светицата му казва: „Ако не изпълниш тази заръка, ще загубиш трима от семейството си”. Той пак не послушал заръката. В един понеделник съпругата му се разболява и в сряда умира. В петък умира 14-годишното му дете. Уплашен, за да спаси другото си новородено бебе, Андрей го харизва на бай Станко от село Чепърлянци. Документ за това от 1918 г. е запазен. Така той спасява детето, но за да се изпълни пророчеството, умира конят му.
След като се случва всичко това, невярващият дотогава в нищо дядо Андрей отива на посоченото място и започва да прави всичко според съновиденията. Така намира основите на стария храм и започва да гради сегашния. Там намира и двете византийски погребални плочи. След това изгражда камбанарията и т. нар. офицерска стая. В този завършен вид манастирът е осветен през 1942 г. от Софийски митрополит Стефан. Дядо Андрей, който след поклонничеството си в Йерусалим през 1933 г. става популярен сред местните като Дядо Хаджия, по-късно се замонашва и остава в светата обител до края на дните си през 1969 г.
Дядо Андрей се замонашва и почива в основания от него манастир.
Местните разказват и за други необясними знамения в манастира. Едно такова се случило през 1933 г. Нивата пред църквата е била собственост на някой си дядо Мито. Отива дядо Андрей при него и му казва, че трябва да даде нивата в полза на манастира. Обяснява, че така му се дало в сън. Ала собственикът отказва, тъй като в ония години хората само на земята разчитали за изхранване на семействата си. Дядо Андрей обаче знаел, че това е изпитание. Той е бил убеден, че ще се случи нещо лошо на човека, защото вече бил изпитал Божия гняв върху собствения си гръб. И наистина след два месеца Мито започва да губи зрение, след което ослепява. Той повикал Андрей, разплакал се и подарил нивата на църквата. Скоро дядо Андрей сънувал, че Мито трябва да служи в манастира две седмици. И наистина, след като сторил това, той върнал зрението си. Днес в манастирския двор има кладенец, за чиято вода се вярва, че помага при очни болести.
Литография на Йерусалим стои до иконите
Манастирската църква е сравнително нова и не представлява архитектурно-художествен интерес. Но се отличава с това, че храмовата икона на света Петка е най-вдясно на царския ред, а не веднага след Христос. На видно място е поставено свидетелството за хаджийството от 1933 г. на Андрей Манов, а също и донесената от него тогава голяма черно-бяла литография на Йерусалим. През последните години на храмовия празник - 14 октомври, се събират все повече хора и се прави курбан, а службите се водят от свещеници от столичния храм „Свети Седмочисленици”. За манастира се грижи хаджи Богдан Русев, призван също по неведоми пътища от с вета Петка да служи на Бога.
