Н а 25 ноември не само Светата ни църква, но и всички хора на словото почитат паметта на Свети Климент Охридски, прославен наред  със Светите братя Кирил и Методий като първоучител на българския народ

Днес в Северна Македония ревностно защитават тезата, че Свети Климент е македонец. Но в „Краткото житие“ изрично се споменава националността на Климент: „Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.“ Там още пише, че от „младежки и юношески години придружавал Свети Методий и видял с очите си всичките дела на своя учител“. През 868 г. Климент придружава Кирил и Методий по време на посещението им в Рим. Там той и другите ученици на Солунските братя са ръкоположени за свещеници. След смъртта на Константин-Кирил на 14 февруари 869 г. Методий заедно с учениците си отиват да разпространяват новата азбука във Великоморавия.

Възстановената църква Св. Пантелеймон в Охрид, където се съхраняват мощите на Свети Климент  

 Възстановената църква Св. Пантелеймон в Охрид, където се съхраняват мощите на Свети Климент  
upload.wikimedia.org

След смъртта на Методий на 6 април 885 г. във Великоморавия надделява немското духовенство начело с епископ Вихнинг.  Вследствие на неговите интриги Климент и другите ученици на Солунските братя са хвърлени за кратко в затвора от княз Святополк, след което са осъдени на вечно изгнание. Житието твърди, че Климент и спътниците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. И през  зимата на 885-886 г. Климент, Наум и Ангеларий достигат Белград, който по това време е българско владение. Според „Пространното житие“ княз Борис „жадувал за такива мъже“. Управителят на на Белград е знаел това и веднага  му съобщил, че „тези мъже са именно такива, каквито той с голямо желание търсел“.

Свети княз Борис настанява тримата духовници в домовете на местни велможи и по думите на Теофилакт всеки ден се срещат с княз Борис и съветниците му. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането в столицата. Наум остава в Плиска, където поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент прави същото  в областта Кутмичевица, заемаща част от днешна Северна Македония, Албания и Северна Гърция. Там през следващите седем години Климент, според летописеца Теофилакт, научил на четмо и писмо 3500 ученици.  Но най-значимото му дело е новата азбука, която самият той нарича кирилица в памет на своя учител. В „Краткото житие“ на Свети Климент Охридски ясно се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Азбуката, на която пишем не само ние, българите, но и стотици милиони хора по света. И на която Свети Климент също превежда богослужебни книги. След като през 893 г. народният събор в Плиска поставя на трона Симеон на мястото на сваления Владимир-Расате, Климент е повикан в Преслав и станал „пръв епископ на български език“.

Гробът на Свети Климент

 Гробът на Свети Климент
bg.wikipedia.org

Частица от мощите му се пази и в Троянския манастир. Свети

Климент умира през 916 г. в Охрид. Тялото на светеца се съхранява в църквата „Св. Пантелеймон” в Охрид, а главата - в храма на гръцкия манастир „Свети Йоан Предтеча" до град Верия. През вековете мощите на св. Климент Охридски биват подложени на разделяне и постепенно са разпръснати на много места по света. Частици от тях се съхраняват в България  - в столичния храм „Свети Седмочисленици”, в параклиса на Богословския факултет на Софийския университет и в храма „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив. Частица от мощите на светеца са вградени и в негова икона в църквата на Троянския манастир. Тя е нарисувана и донесена в светата обител през 2016 г. по инициатива на игумена епископ Сионий, който е получил мощите през 1992 г. от игумена на   манастира „Свети Йоан Предтеча“ .