П репълнената зала с публика на премиерата на изследването на проф. Вили Лилков „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“ (издателство „Сиела“) ясно открои книжното събитие на месеца. Авторът на „Бивши хора“ представи своята книга при небивал интерес на зажаднялата за задълбочени четива публика. За интереса към изследването допринася и предговорът към него, написан от бившия министър-председател на България Иван Костов. Книгата пък е прецизна и подробна дисекция на стопанската политика на комунистическия режим в документите на ДС и други органи на властта. И представлява огромен интерес както за съвременниците на тези събития, така и за младите хора, научени да четат и да вникват по-дълбоко в смисъла на написаното.
Почетни гости на събитието бяха председателят на българското представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ – Торстен Гайслер, проф. Даниел Вачков и журналистът и философ Тони Николов, които представиха книгата, министърът на външните работи Соломон Паси (2001-2005 г.), общественици, пострадали от комунистическия режим, читатели от различни поколения.
А главният редактор на издателство „Сиела“ и писател Захари Карабашлиев откри събитието с думите: „По време на комунизма мнозина трябваше да се нагаждат да живеят в една, нека я нарека „двуистинност“ — тази за „пред хората“, партийната организация, и онази, другата — за пред себе си и Бога. И тук идва отговорът на въпроса — защо тази книга сега, когато вече не живеем в абсурдите на комунизма, а в по-естествената „пазарна икономика“? Защото всички ние сме продукт на онова абсурдно време. Огромна част от нашето население до ден днешен продължава да живее в модус на онази „двуистинност“, която трябваше да приемем по време на режима. Немалка част от това общество отказва да вярва на факти и данни, не вярва на статистика, наука, медицина, на ваксини, на снимки, на информация, потвърдена от различни източници…“
Тони Николов припомни, че „Системата на комунистическия строй наистина е изградена на метода другар-враг. Другарите са все по-малко, враговете са навсякъде. Параноята е всеобща, а абсурдът – навсякъде. И това се вижда документ след документ… Защото тук много важен е произходът, политическите убеждения, а не компетентността.“
Самият проф. Вили Лилков призна: „Пред вас е една безумна книга. Но в нея всичко е вярно… Всъщност книгата е написана от ДС, аз само изтупах праха от страниците, които интимно секретните сътрудници, оперативните работници, резидентите пишат ден след ден за това какво се случва в заводи, цехове, комбинати, металургични гиганти и тази информация е била обсъждана, превърната в анализи и е стигала до всички нива на държавното ръководство, чак до Политбюро на ЦК на БКП.”
Кристи Красимирова
