На 20 октомври бившият тартор на агитката на ЦСКА – Димитър Ангелов-Дучето навърши 60 години. Един от най-популярните фенове в историята на българския футбол бе гост в студиото на подкаста на „Мач Телеграф“ - „МачКаст“, където говори и по настоящите теми, свързани с ЦСКА, а освен това разказва и куп интересни истории от миналото.
-Дуче, най-горещата тема около ЦСКА, макар и официално отречена от „армейците“, е свързана с темата за сливане или обединение с ЦСКА 1948. Какво е твоето мнение по въпроса?
-Любовта е една. Няма как да бъде разединена. ЦСКА са хората, които обичат този клуб. Клубът е един, всеки си брои победата над Нотингам, над Ливърпул, над Аякс... Няма как да бъде разединени това, което обединява. Любовта е обща. Не коментирам сливания, обединения. ЦСКА е онзи клуб, който се държи като ЦСКА. Държиш ли се като ЦСКА, няма как да не си ЦСКА. Зачиташ ли традициите, „армейските“ ценности, онова, което е в сърцето, това е ЦСКА.
-Къде се намира ЦСКА в твоите очи в момента?
-В сърцето!
-Но в класирането е доста надолу...
-Това няма абсолютно никакво значение. Най-важното нещо е да имаш дом, база, клуб и правилният човек. Това е рецептата.
-Ще се върнат ли отново великите европейски вечери за ЦСКА?
-Когато имаш дом, когато имаш база, е нормално да развиваш школа и първи отбор. Трябва ти експерт. Вижте какво се случва около нас – Косово, Албания, Северна Македония, всичко се развива. Сърбите пък от времето на Муслин нямат нормален треньор. При нас е същата история. Който и да дойде, с това, което имаме... Капитанът ни е резерва в Солун, пускаме играч, който е резерва в четвъртия в Полша. Това са несъвместимости. Истината има много лица и е особено важно кой я казва.
-Как виждаш новия стадион?
-Виждам го пълен и да не ни стигат местата.
-Това е друга тема – 16 000 места много или малко са?
-Навремето ЦСКА имаше мач с Академик Сф. Те бяха приличен отбор тогава. 70 000 човека имаше на „Васил Левски“. И онези ми викат, че сме нямали публика. Едно е сигурно – и тогава, и сега Академик Сф няма публика. Няма как да забравя, че за ЦСКА и Ливърпул втория път дадох за билет 20 лева. Имаше един привърженик на Левски – Коко Бандев, на него ги дадох тези 20 лева. Не знам той откъде беше намерил билет, който струваше 60 или 80 стотинки. Пропускът беше за ученическия сектор „Г“. Така го гледах мача. Няма как да се върнат онези времена. Мен не ме бие носталгия по комунизма, а по нормалността.
-Как се измени фенската култура в последните години? Защо намаляха хората по стадионите?
-Защото продукцията не става. Фенът си обича отбора. И когато не вървят нещата, е нормално да си кажат мнението. Но подчертавам – любов, любов и пак любов. Градивна критика, може да се кадрува. Но и нещо много важно – когато се взима играч, той трябва да има качествата за ЦСКА. Човекът, който е отпред, трябва да е умен. Когато работиш правилно, се постигат прилични резултати на база на това, което имаш.
-Кой е най-великият отбор на ЦСКА според теб?
-Онзи, който ръководеше Аспарух Никодимов. Най-великият ръководител – полк. Миланов, по прякор Чопъра. Слаба държава няма. Дали е МЕО, дали е МВР, дали са мините или железниците... Локо Пд и Локо Сф постигаха успехи през БДЖ, Академик Сф през Министерството на образованието, Левски през МВР, ЦСКА през МЕО. Всичко това съвкупно създаде това, което ни даде радост през 1994 г. Умни хора ръководеха тогава. Футболът трябва да го правят хора, които разбират от футбол. Хандбалът – хора, които разбират от хандбал. Волейбол – също така. Евала за Владо Николов. Но защо никой не казва нищо за Сашо Попов, който плати 2 млн. лева задължения на Жоро Москвата. Можеше да не ги плати и да направи ЦСКА 1, 2, 3 и т.н. Но не го направи. Искам младите да видят това, което съм видял аз – велики вечери и велики победи. Не е важен успеха срещу Куртово Конаре, важно е онези от Запад да ги заболят зъбите, да ги изкривиш. Това е истината. Навремето ходихме, защото обичахме ЦСКА, сега пак ходят. Мен си ме бие онази романтика, когато бях млад.
-Защо навсякъде на Балканите успяват да произвеждат футболисти от средно европейско ниво, а само ние не можем?
-Къде да рита едно дете в България. Има един салон и един балон. Вече няма трева между блоковете, има стъкло, бетон... Как да станат тези работи. Преди доста години ходихме в Албания с ЦСКА, играхме с Тирана. Бяхме 7-8 автобуса и минаваме на Охрид границата, във всяко едно село имаше по два терена. Два терена, Бога ми! Нормално е да има футболисти и да произвеждат. При нас е сбъркана работа. В Албания селата са им пълни. София – от „Люлин“ до „Дружба“ е 22 километра, а бяхме 600-700 хиляди души. В момента сме 2-3 милиона и пак сме в тези 22 километра. Зърно няма, само бетон, асфалт и кофи.
-Ще ни разкажеш ли за някое култово пътуване с агитката на ЦСКА?
-Моето първо пътуване беше с влак. 1988 г. играхме с Интер Братислава, Любо Пенев им вкара 3 гола. Бяхме с Бончо Китаеца, с на Кайзера брат му. Хубава група бяхме. Стигаме до Братислава по нощите. Няма хотел, няма нищо. Имаше една бирария „Мамута“. Влезнахме вътре, 5 крони бира, пиле. На 23 години съм бил тогава. И бирите много, на джина му викат „боровичка“, въобще катастрофа (смее се). От София дойдоха още 2 автобуса, събрахме се 500-600 човека. Бихме ги! На другата година бяхме в Полша, с Рух играхме на „Шльонски стадион“ в Хожув. Пак бяхме с влак. София – Дрезден, от Дрезден имаше една връзка за Вроцлав, от Вроцлав до Шльоснк. А там имаше една трамвайна линия, която свързваше целия Шльонски регион. Видзев бяха победили Ювентус, бихме ги. Джевиза, имаше едно такова лице от агитката, бяхме 200-300 човека, падна между поляците. Аз се врязах между тях, метнах го на гръб и го извлякохме. На Бончо Китаеца му вземаха каскета на в един трамвай. Тогава в Полша пиеха „Пепси“, това съм запомнил.
-Как пътувахте тогава?
-В страните от Варшавския договор можехме да пътуваме. Имахме право 300 лева да ги обменим в банката. Купих си билет за влака и през Румъния отидохме. Три дни път с камили беше. А старите се изхитриха и дойдоха с автобуси. Едни си купиха пушки, други бегачи. Беше весела история, алъш-веришът си вървеше. На връщане спряхме в Букурещ. На гарата имаше магазин на Рапид, железничарския им отбор. Имаше шалове, сувенири... След това нещата се промениха. През 1998 г. бяхме 26-27 човека във Варна. Казах си, че това не може да продължава. На „Герена“, когато паднахме с 0:2, бяхме 150 човека. Така се тръгна...
-Колко фенклуба на ЦСКА имаше в България?
-Във всяко село. Във Врачанско околие минаваме и оставаме по 10 карти във всеки хоремаг. Тая кръчма, оная кръчма. Като четеш за Странджата, знаеш къде се прави революцията – в заведенията. Поработихме, определено поработихме. Не е важно във „Фейсбук“ да напишеш, че обичаш отбора, а да отидеш на стадиона и да изпееш две песни. Първо дай на клуба, а след това искай. Да има 5-6 хиляди абонамента. Любовта не е даденост, за нея се воюва. Човек обича семейството, децата и отбора си. Всичко това дава родина.
-А сега ЦСКА колко фенклуба има?
-Не мога да ви кажа, аз от 2013-14 не се занимавам. Там имаше младежи, после дойдоха други.
-В какви отношения си с Иван Велчев-Кюстендилеца?
-Аз Иван си го обичам много. Той е читаво момче.
-Ти беше на годишнината на Сектор „Г“...
-Бях поканен от Иван. Отидох и казах нормални неща. Годишнината съвпадна с прошка, казах, че ако не съм оправдал нечие доверие, да ми простят. Аз прощавам на всички, без на Лупи, Гърнетата и Братовчедите. Тези момчета, които са сега, обичат отбора. Иван е нормален човек, бори се за ЦСКА. Той има много друга работа, но това му е любовта. Още от малък в Кюстендил. Преди години имаше един мач там, Жоро Илиев беше жив, а Емо Наков беше шеф. Бяха ни дали 100 билета за сектор „Г“. Смятам, смятам, ние сме 2000 човека. Там беше стария Иван, Ванката пък беше млад, отиваме 5-6 човека, дръпнах ги настрани и им казах, че трябва да купим 2000 билета. Те бяха по един лев. Дадох им 2000 лева и викам действайте. Имаше шпиони в Кюстендил, друга губерния беше по времето на ВИС. Викам: „Аз отивам в кръчмата, горе на върха“. Седнахме, а ония гледат, не може да вденат, че другите хора работят, Ванчо млад, оправи нещата, дойдохме си на стадиона 2000 човека. Казах на Емил Наков да не се занимава и да не прави разни опити. Друга история - 1999-2000 ли беше, бяхме платили 10-15 автобуса. Пак за Кюстендил става дума. Рейсовете обаче не дойдоха, някой направи мизерия. Бяхме много хора на „Армията“. Викам, ще ползваме влак. Отиваме, блокираме го, влака тръгна с половин час по-късно, но стигнахме за мача. Билети не платихме, разбира се.
-Вече няма вечни дербита на клубните стадиони. Ти си участник в някои от най-скандалните – запаленият сектор „Г“ на „Герена“, извеждането от сектора на полувремето през 2011 г...
-Няколко дни преди онзи мач с Левски бихме Шахтьор Донецк. А след това падаме с 0:2 от Левски... Ей такива необясними и странни моменти имаше. Ситуацията беше изнервена тогава. Бяхме влезли с по-възрастните фенове във „В“ сектор. Около 1500-2000 човека бяхме във „В“, бяха отцепили два блока. Обаче я имаше провокацията тогава. Както знаете, те бяха дошли на нашия стадион и бяха изпочупили седалките. Един път отвърнахме, но нямаше как да спираш хората. И мач кофти върви, всичко беше както не трябва да бъде. И се получи, както се казва – и пирото, и другите неща, само резултата не се получи. През 2011 г. ЦСКА победи, но оттогава започнаха да се случват странни неща, необясними. Не трябва заради 5 човека да гониш цял сектор. Справедливостта не е като салама с два края. Или я има, или я няма. Не може да се демонстрира сила с охрана, водомети... Навсякъде другаде е свинщина. Чета онзи ден: „Този тръгнал за на другия играчите“. Хора, вземете се в ръце.
-Предстои голямо събитие – дербито между Левски и ЦСКА на 8 ноември. Какво очакваш ти от този мач?
-Едно съм сигурен – няма как да паднем от тия. Ще се види кой става и кой не става. Този мач не можем да го загубим. Прогнозирам, че ще вкараме повече от тях. Няма да паднем, в това съм убеден. Там има по-голямо спокойствие, има по-голям непукизъм, човекът, който ръководи процесите, може да ръководи, доказал се е. При нас спонсорът на този етап се е доказал, че може да мисли правилно. Друг е въпросът да е къс този мач, който го е започнал. И се биехме, но и се уважавахме. Но нека си кажем истината – те бяха МВР, а ние – МЕО. Не може да викат: „За да има мир, ЦСКА в Сибир“. Добри Джуров бил комунист, но Ангел Солаков не бил комунист. Цола Драгойчева каква ви беше на вас... И едните са яли от партията, и другите са яли от партията. И едните бяха офицери, и другите бяха офицери. Само, че преди мача ЦСКА – Левски, му взеха книжката на Джеки. Такива стари мизерии, знаем си нещата. Онази власт ни направи четвърти в света, колко златни медала имахме в Сеул... Не ме бие носталгията, аз имам внук на 9 години. Играе футбол, пее песните на ЦСКА, носи шала, на оградата изгледа финала за Купата. Той знае кой е дядо му, кой е баща му. И е от „Младост“, а там други няма! Иначе играе футбол в ДИТ в „Драгалевци“. Аз обаче играя шах с него. Едно време в „Младост“ имаше 5-6 игрища, аз съм от „Изток“ - и там имаше 5-6 игрища. Сега всичко е застроено.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
