С елски читалища може да затворят врати през зимата. Това съобщи специално за „Телеграф“ председателят на Съюза на народните читалища д-р Николай Дойнов. Цените на електроенергията са просто непосилни въпреки държавните субсидии. Това важи особено за селата, където единствената алтернатива са печките с дърва. Недопустимо е да се стига дотам, защото в селата читалището е център на обществения и културния живот. И заслужава по-голямо внимание от страна на държавата, апелира Дойнов.
Субсидии
С градските читалища нещата стоят малко по-добре, но ограниченият им бюджет поставя и тях на изпитание. Затова чрез Министерството на културата настояваме за увеличаване на енергийната помощ. За съжаление значението на българското читалище след 1989 г. се приема нееднозначно от политиците и неведнъж е имало мераци въобще да ликвидират тази институция, като последен бе министърът на финансите Асен Василев, който искаше да спре тяхното субсидиране от държавата. Слава Богу, законът от 1996 г. закрепи техния статут, а самите сгради на читалищата не могат да се продават.
Бройка
Днес в страната има приблизително 3750 читалища. Казвам приблизително, защото част от тях на практика не функционират. Наистина, когато в едно село са останали няколко десетки възрастни, читалището трудно може да оцелее. Но винаги може да се потърси начин за тяхното оцеляване, посочи Дойнов. Той даде пример с читалище „Любен Каравелов“ в село Граничар, община Шабла. То също е със стотина жители, но поради близостта си до морето стана интересна дестинация за почиващите. Има дори заселили се чужденци, които се включиха в неговия живот, каза Николай Дойнов.
Първите са в Лом, Свищов и Шумен
Академик Димитър Маринов разказва в своите спомени че още с отварянето на училището в Лом през 1848 г. над една от вратите, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка поставил надпис „Читалище“.
Прието е обаче за първо българско читалище да се смята това в Свищов, основано на 30 януари 1856 г. от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Същата година Сава Доброплодни създава читалище и в Шумен. До Освобождението работят вече над 130 читалища благодарение на усилията на заможни и просветени възрожденци.
Великотърновското НАДЕЖДА се руши
Читалище „Надежда“ във Велико Търново безвъзвратно се руши, а помощта от общината и от Министерството на културата се бави. Читалището е знаково за българската история, защото върху неговата сграда за първи път е монтиран надписът „Съединението прави силата“, предаде БНР. В сградата са заседавали и първите български законотворци след Освобождението при приемането на Търновската конституция. Състоянието на покрива на читалището обаче е в трагично състояние. Всички греди от носещата му конструкция са изгнили, а течовете са навсякъде. Зад сцената покривът е паднал и зее огромна дупка, а фасадата от страната на читалищната библиотека се рони. В края на юли по линия на бедствията и авариите са отпуснати 431 141 лева на община Велико Търново за ремонти на читалището, но бюрократични спънки бавят обществената поръчка.
Благоевград: Субсидират се и фантоми
Владимир Симеонов
Икономии на средства и ограничение на дейности. Това очаква читалищата в страната през зимните месеци, за да може културните институции да си платят сметките за отопление. Защото за тази година те получиха увеличение на субсидията само с 10,3%, а в същото време цените на енергоносителите са в пъти по-високи.
„Не само отоплението е проблем. Намаляваме транспортни разходи, отказваме участия, за да пестим. Ако разчитаме само на субсидията, няма да можем да осигурим средства за други дейности освен за работни заплати. Затова отдаваме зали под наем, търсим и спонсори, но е трудно, самият бизнес е притеснен, не му е до дарения“, коментира Васил Новоселски, председател на НЧ „Никола Вапцаров-1866“ - Благоевград. Преди две седмици той и колегите му провели среща с министъра на културата, за да се търси решение на проблемите с недостатъчното финансиране. Защото сега има служители в читалищата, които вземат по 700-800 лева, а това е обидно малко.
Друг голям проблем са неработещите читалища, които прибират субсидии, а не осъществяват никаква реална дейност. По този начин финансовият ресурс се разпилява, има хора, които се облагодетелстват, категоричен е Васил Новоселски.
Бургас: Няма кой да чете
Елена Анастасова
В община Бургас функционират общо 29 читалища, от които 19 са разположени на територията на града. Останалите 10 са в селата. Десетки читалища има и в останалите 12 общини на територията на област Бургас. Повечето от тях трудно връзват двата края само с държавните и общинските субсидии, които получават. Много от селските читалища са със затихващи функции и рядко отварят врати. Освен липсата на средства в селата се сблъскват и с друг проблем - липсата на потребители. "Много от селата са обезлюдени, останали са само старци, млади хора няма и затова читалищата почти не развиват дейност. Има села, в които читалищата заемат едва десетина книги годишно. За други дейности и дума не може да става", коментираха читалищни дейци. За да оцелеят финансово и да могат да платят тока си, читалищата намират начини да печелят от ученически курсове. Това обаче е възможно само в общинския център и в по-големите селища.
Русе: Ще ни е трудно през зимата
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
Трудничко ще ни бъде през зимата, на климатици сме и не знаем дали ще се справим с разходите за отопление, коментираха пред „Телеграф“ от русенското читалище „Зора“.
Оттам допълниха, че средствата, които получават, едва стигат, за да се покрият заплатите и осигуровките на работещите. От допълнителни дейности не се събирали много пари - малък наем получавали от залата, където репетира общинският духов оркестър, и от салона, когато има събития.
„Не сме като някои селски читалища, които имат ниви и получават ренти. Не можем и да провеждаме всякакви събития в салона. Например да го отдаваме за религиозни срещи, за политическа пропаганда и други неприсъщи за читалищната дейност прояви“, коментираха от „Зора“.
Варна: Разкриват все нови и нови
Добромир Радушев
Читалищната дейност във Варна е по-особена в сравнение с други градове в страната, коментираха от общината, според която „в града имало тенденция постоянно да се разкриват нови и нови читалища“. Днес на територията на морската столица има 24 читалищни структури. Юристи смятат, че проблемите в читалищата и сред неправителствените организации възникват винаги когато става въпрос за неправомерно изразходване на средства, където „едни хора без ценз, без култура и професия взимат пари, без да се отчитат никъде“. Основен проблем, за който читалищните работници признават, наистина е финансирането, което е крайно недостатъчно за покриване на всички разходи и ремонтни дейности по базите, реквизит, костюми и други. Не достигат средства и за развиването на текущите дейности. Финансирането се осъществява на принципа „субсидия на база субсидирана численост“. Относно проектното финансиране читалищата все още нямат широк достъп до проекти и програми, а и не навсякъде имат кадрова готовност да пишат и работят по проекти.
Константин Събчев
