С 350 000 души е намаляло населението на страната ни в работоспособна възраст за последното десетилетие. Това става ясно от анализ на Института за пазарна икономика на база данни от последното преброяване през 2021 година на Националния статистически институт (НСИ). Според тях икономическо активното население през миналата година пада до 2,954 млн. души. При мъжете намалението на работещите е с 0,4 процентни пункта, или до 48,5 на сто, а при жените има ръст от 0,6 пункта до 42,3 на сто. В регионален план най-високата активност е в София (79%), а най-ниската – в Кърджали (54%).
При преброяването е установено, че безработните са 10,1 на сто от населението, което е двойно повече спрямо данните на Агенцията по заетостта. Причината в разликата е, че част от хората без работа не са регистрирани в бюрата по труда, като най-често това са младежите до 24 години.
Образование
Потвърждава се изводът, че средното образование е ключово за реализацията на пазара на труда. Делът на безработните със средно е три пъти по-нисък от тези с основно образование, посочва авторът на анализа Адриан Николов от ИПИ. В регионален план най-сериозни проблеми с безработицата има във Видин с малко над 20%. На второто и третото място се нареждат Силистра и Търговище, с по 18%, което означава, че има сериозни проблеми с квалификацията и уменията в Североизточна България.
COVID
Средната продължителност на живота е намаляла с общо 3,7 години от пандемията досега, става ясно от данни на Европейската статистическа служба Евростат. Според тях през 2019 година у нас тя е била 75,1 година, а в края на 2021 година вече е 71,4 години. Така българинът се нарежда на последно място в ЕС по продължителност на живота. За същия период обаче наблюдаваме значителен ръст на финансирането за здраве в България, посочват в анализа си от ИПИ. Общите разходи по последни данни на Евростат (за 2020 г.) се увеличават в реално изражение с 1,4 на сто от БВП и достигат 8,5%. Средно за ЕС този дял е 10,9%.
