З апочва преброяване на бездомните в столицата. Очаква се до края на месеца да стане ясно какъв е броят им. Това каза пред „Телеграф“ зам.-кметът по социални дейности и интеграция на хора с увреждания в Столичната община Надежда Бачева.
Всички познаваме тези хора, които често са в неугледен вид и ни отблъскват с миризмата си. Те търсят подслон в подлези, входове на блокове, спят по пейки в паркове и градини, а в студените дни се топлят, пътувайки до последния курс на градския транспорт, през лятото отново в него намират прохлада. „В момента нямаме точна статистика за броя на бездомните и това е проблем, който искаме да решим. За първи път София стартира официално преброяване на бездомните съвместно с БАН в края на октомври. То ще даде реална картина – не само колко са хората, но и кои са те, в какво здравословно състояние се намират, дали имат зависимости, дали са изгубили семействата си. Често говорим за числа, а зад тях стоят човешки съдби“, заяви Бачева.
Самонастанили се превърнаха сграда и пространството пред Централна жп гара в сметище.,
Тя обясни, че тези данни ще им дадат ясна картина и основа за нова стратегия. „Ако видим, че капацитетът на услугите е недостатъчен – ще настояваме пред държавата и ще търсим ресурс за неговото увеличаване. Ако проблемът е повече здравен – ще изградим партньорства с болници. Ако основният риск е липса на жилище – ще ускорим програмите за социални жилища“, каза още тя. Бачева коментира, че в годините се наблюдава ръст в броя на хората, останали без покрив над главата си, и посочи, че София е сред най-избираните дестинации от тях, тъй като всеки един от тези хора идват с надежда за работа и по-добър живот, доста често обаче очакванията им не се случват и те остават без подкрепа и на улицата.
Градове
Странстващите бездомници са както от столицата, така и от други населени места. Най-често идват от близките градове около София, но не липсват и отдалечени региони, сред които Монтана, Враца, Добрич. „Интересът им е породен от това, че в столицата имат достъп до различни услуги, болници, възможности за работа. Бездомността обаче не е проблем на София, а национално предизвикателство“, твърди зам.-кметът.
Тя е съгласна с искането на обществото бездомниците да изчезнат от улицата и държавата да се погрижи за тях. „Решението не е „скриване“ на тези хора, а даване на шанс за промяна на живота им. Има и хора, които категорично отказват да бъдат настанени в кризисен център или такъв за временно настаняване. В такива случаи ние поне гарантираме, че ще получат храна, дрехи и консултация“, разясни Бачева и добави, че в помощ на скитниците работят заедно с Министерството на труда и социалната политика, деветте дирекции „Социално подпомагане“ в София, неправителствени организации и доброволци.
Бездомник спи в градинката на бившия Нотариат.
Броят на бездомните в Благоевград също не е ясен, но и там те могат да бъдат настанени в Центъра за временно настаняване, където живеят хора без покрив над главата си и доходи. Приютът се намира в квартал „Орлова чука“ в Благоевград и е с капацитет за 10 потребители, които могат да останат там 3 месеца в Центъра за временно настаняване. Ако не са решили проблема си с подслона, имат право на още три месеца, но не повече от 6 месеца за една календарна година, уточниха от община Благоевград. Има и такива, които бягат оттам, тъй като предпочитат да са навън, където нямат сигурна храна за препитание, но пък не им се налага да спазват никакви правила. И предпочитат да живеят в порутени и изоставени постройки, а не в топлия и оборудван с всичко необходимо Център за временно настаняване.
Документи
Зам.-кметът Надежда Бачева коментира, че първата стъпка, която общината предприема в посока ресоциализацията на скитниците, е да им извади лични карти. „Социалните работници в центровете съдействат при издаването на лични карти, защото без документ човек остава извън системата – не може да получи социална помощ, здравни грижи или работа. Разходите често се покриват от държавата или с помощта на партньори като „Каритас България“, посочи тя.
Разходи
Годишно държавата финансира трите центъра за временно настаняване с над 3,6 млн. лв. Тези средства отиват за персонал, комунални услуги, издръжка, обясни Бачева. За кризисния център са планирани около 134 хил. лв. Допълнително през зимата се заделят близо 50 000 лв. за раздаването на хранителни пакети. Зам.-кметът заяви, че и през тази зима на разположение ще бъдат трите центъра – „Св. Димитър“ в „Люлин“ (270 места), „Св. София“ в „Захарна фабрика“ (120 места) и „Св. Георги“ в „Красна поляна“ (120 места). Общият им капацитет е 510 места, като към края на септември в тях са настанени 449 човека. 61 са свободните места към този момент. „Когато дойдат ледените дни, отваряме и кризисния център за спешни случаи. В допълнение мобилният екип работи 24 часа и реагира на сигнали от граждани“, добави още тя.
Бачева каза, че по отношение на реинтеграцията на бездомните, потърсили помощ от общината, са успели някои да си стъпят на краката, но те не са толкова много, колкото им се иска. „Социалните работници съдействат за регистрация в бюрата по труда, за обучение, за намиране на работа. Някои хора успяват да започнат работа, да си намерят квартира, да възстановят връзките със семейството си. Не е лесно, защото често имат и тежки здравословни или психични проблеми, но вярваме, че това е единственият път – подслонът да се съчетае с активна подкрепа за ресоциализация“, убедена е тя.
Зам.-кметът увери, че следенето на това дали се появяват нови бездомници в града не е задача на една институция, а е обща отговорност. „Профилът на тези хора е различен – болести, зависимости, просия, миграция. В зависимост от случая се включват социални служби, полиция, здравни заведения. Неправителствените организации са много активни – „Каритас“, „Конкордия“, БЧК, „Здраве и социално развитие“. Гражданите също подават сигнали. Важно е да кажа – проблемът няма еднократно решение“, категорична е Бачева.
*По материала работиха: Владимир Христовски и Владимир Симеонов
В Русе: Отварят кризисна трапезария
*Автор: Жанета Йорданова
Всяка зима в Русе Българският червен кръст отваря кризисна трапезария за бездомни и скитащи хора, които получават топла храна и пакет с консервирани храни. Оказва им се също здравна и правна помощ. Социалната кухня осигурява храна за около 40 души. Отваря обикновено към края на ноември и работи около три-четири месеца. Тя се оказа и предпочитаният вариант от хората, останали без дом, които отказват помощ от държавата и настаняване в приюти, дори и в най-студените зимни дни. Причината е, че не искат да спазват правилата и най-вече забраната за употреба на алкохол.
Ирландец живее в каменна пещера в центъра на Търново
*Автор: Иван Първанов
Ирландец живее в каменна пещера на метри от търновската полиция в центъра на старата столица. Местните жители отдавна призовават общинската администрация да принуди, ако е необходимо и със сила, да напусне каменната ниша, в която се е самонастанил. Това обаче се оказва трудно, тъй като всъщност въпросната пещера или ниша се намира в частен имот, чийто собственик е разрешил на чужденеца да живее там. Самият Йън Макдоналд твърди, че не е скитник и клошар, а пътешественик, избрал за свое призвание да обикаля по света. Роден бил в Багдад преди 67 години и по образование бил строителен инженер и предприемач. Установяването му във В. Търново станало случайно.
Дошъл в България с тогавашната си приятелка българка. Тя обаче го излъгала и след като му задигнала парите, го зарязала. Известно време той живял в Еленския Балкан, където твърди, че имал и къща. До имота му обаче нямало асфалтов път и затова той решил да се премести да живее в старата столица.
Нишата, която Иън обитава, всъщност представлява каменно подобие на пещера, над която има издигната двуетажна къща. Ирландецът обитава помещение от около десетина кв. м без врати и прозорци. Това помещение му е и хол, и спалня, и трапезария, и кухня. В един от ъглите има стара печка на дърва, която през зимата Макдоналд запалва, за да се топли.
Пространството около „жилището“ си мъжът е облагородил, като е направил „зона за отдих“, украсена с камъчета. Обяснява, че това не е никаква трудност за него, тъй като с това се занимавал в родината си, ландшафтна архитектура. Докато е в Търново, Макдоналд не си губи времето. На метри от неговото „жилище“ се намира Старото военно училище, което от години е превърнато в руини. Ирландецът иска да се срещне с кмета на старата столица и да му предложи да му предостави безвъзмездно този терен, за да построи върху него един истински старинен замък. Даже има мерак да подари този замък на британския монарх крал Чарлз.
