В сяка година около рождената дата на поета Никола Вапцаров през декември едни и същи „изследователи“ на неговото съдебно дело и разстрел дават гласност само на определени редове от признания, извадени извън контекста на целия разпит.
Упорито внушават, че Никола Вапцаров е единственият виновник за провала на нелегалната БРП/к и лично е предал на шефа на полицията Никола Гешев имената и местонахождението на всички от апарата на комунистическата партия. Всички признания, саморъчно написани от поета, отдавна не са тайна.
Дело 585/42
Провалът на ЦК на БРП/к от 1942 и арестуването на 62-мата подсъдими по дело №585/42 са причинени от гигантско предателство, дошло до Гешев директно от Коминтерна в Москва. Макар че още не е назовано името на предателя, вече не е тайна, че по този начин Георги Димитров лично е разчиствал сметките си с всички инакомислещи от него комунистически функционери. Доказателство, че Гешев е знаел всичко и е следял всички, е и разказът на оцелелия по чудо подводничар Костадин Лагадинов, който той подробно описа пред пишещия тези редове през 2010 и 2011 година: „В нощта през август 1941 г. подводницата ни остави 14-имата в 4 гумени лодки на 2 км от брега. Залавят още на брега почти всички, а Цвятко Радойнов нарочно го оставят да пристигне в София, като го следят постоянно. Откъде освен от Москва можеше да бъде информиран Гешев“, сподели приживе доживелият достолепните 99 години Костадин Лагадинов.
Разкрития
Председателят на Военнополевия съд полковник Игнат Младенов разказва след няколко години пред Народния съд: „Това беше единственият процес по мое време срещу членове и сътрудници на ЦК, в който една конспирация бе напълно разкрита. Провалът беше генерален. Разчитахме винаги на свидетелски показания. В този процес ние имахме нещо повече от веществени доказателства. Взрив, скривалища, мястото, където се правеха бомбите, оръжието, пушките, пистолетите, сярната киселина, мастилниците, всичко това бе разкрито и действителното положение на подсъдимите бе извънредно тежко. Бяха заловени радиостанциите, бяха заловени куфарите с парите, даже както бяха носени” (ЦДА, ф.1, оп.5, а.е.222, стр.140-141)
Самопризнания
Никола Павлов – Комара, комунист идеалист, но и опитен конспиратор, който е съподсъдим с Вапцаров, отървава куршума, защото не прави признания, дори и за факти, които са били доказано известни на полицията. Той е бил добре запознат с промените и допълненията в Закона за защита на държавата от 1941 година. Т.е. Признанията, дадени или изтръгнати в полицейските разпити, са непоклатимо доказателство после в съдебната зала. Подсъдимият не е имал право да се откаже от тях и да посочи мотивите за отказа си. Това не е знаел Никола Вапцаров и е потвърждавал при разпитите само това, което Гешев и хората му вече са знаели с подробности. А те са знаели и за слабостта на Антон Иванов – срещу две шишета ракия ръководителят на нелегалната подривна група напоително е написал всичко за срещи, явки, квартири, взривове, оръжие и пари. По-късно, когато следствието вече е приключило, всички подсъдими са поставени на по-свободен режим в Централния затвор, заедно по 8 в килия. Едва тогава Комара е „светнал“ другарите си за тази добавка в ЗЗД, но вече е било твърде късно.
Молба
В царския архив във Велико Търново се съхраняват молбата за милост, която пишат до цар Борис III майката на поета Елена Вапцарова и сестра му Райна. Баба Ленка пише простички и потресаващи редове: „Молбата ми е милост, милост, Ваше Величество, подарете живота му, на моя отговорност ще се старая да му въздействам, той ще стане добър българин”. Съдът прочита присъдите в 11 часа на 23 юли 1942 година, а шестимата смъртни са разстреляни същата вечер около 21 часа. Какво се е случило в тези 10 часа? Никола Вапцаров пише саморъчно молба до царя в следобеда преди разстрела, но не за милост, а молба за замяна на смъртната присъда с доживотен затвор: „До Негово Величество царя – София. Осъден съм на смърт чрез разстрелване по Наказателния закон дело №585 Софийския военнополеви съд. Моля да бъде заменена присъдата на доживотен затвор. Никола Иванов Вапцаров. Централен затвор” Молби, но за пощада, пишат и останалите петима осъдени на смърт - Антон Иванов, Петър Богданов, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.
Среща
Един факт незнайно защо все още се премълчава или тук-там се споменава с половин уста. В следобедните часове преди разстрела пратеник на царя е дошъл в затвора, за да вземе молбите на шестимата. Години след 9 септември бивш надзирател е разказал на свои близки, че царският пратеник се срещнал насаме с Вапцаров и му предал волята на монарха, че е готов да промени смъртната му присъда, но само на него. Въпреки неприятностите, които евентуално биха го очаквали от представителя на Гестапо в София, цар Борис III въобще не е обърнал гръб на молбата на баба Ленка и Райна. Не е забравил и приятелството си с бащата на поета Йонко Вапцаров, което датира още от Фердинандово време. Само фактът, че през Междусъюзническата война старият комита се случва на фронта до княз Борис, когато до тях избухва бомба и извежда на гръб зашеметения от взрива престолонаследник от опасното място, е достатъчен, за да бъде помилван поетът. Но Вапцаров без колебание отказва да бъде помилван само той, а не и другарите му. Така той тръгва заедно с тях към подземията на Военното стрелбище.
Този факт беше известен на моя баща, писателя Георги Жерев, още през 60-те години на миналия век, когато се срещаше често с баба Ленка в Банско. Плод на тези срещи стана повестта му „Притчи и куршуми“. До 10 ноември 1989 година, разбира се, този факт не биваше да излиза наяве, за да не се наруши внушаваният образ на царя монархо-фашист.
Румен Жерев
